Великите сили никога не трябва да отстъпват на по-малките сили способността им да ги въвличат в нежелани войни

Нищо в Източна или Централна Европа не си струва една голяма война на САЩ с Русия, която може да стане ядрена

Очаква се демократите да одобрят искането за още $38 млрд. за режима в Киев, неговата армия и неговата война

Зимата често се е оказвала незаменим съюзник на Русия. Така през 1812-1813 г. Наполеон бе принуден да се оттегли от Москва, отстъпление, от което неговата Велика армия никога не се възстанови. Зимата на 1941-42 г. подпечатва крайната съдба на нахлуващите армии на Третия райх на Адолф Хитлер.

Новата стратегия на Владимир Путин във войната, която той започна срещу Украйна през февруари, е да назначи на военна служба идващата зима на 2022-23 г. като съюзник на неговата армия. От седмици има съобщения за руските въздушни, ракетни и безпилотни удари по електроцентралите във всеки по-голям украински град. Фалшивият доклад, че изстреляна от Русия ракета е кацнала в Полша, убивайки двама цивилни, дойде в деня, когато 100 руски бомби, ракети и дронове удариха „инфраструктурните“ цели в Украйна. Това беше най-тежкият руски удар до момента в деветмесечната война. Целта на Путин е докато украинската армия се бие с руската армия в Донбас и Херсон, енергийната мрежа, от която зависят украинската нация и народ, трябва да бъде систематично атакувана, закрита и унищожена.

Без електричество няма да има светлина и топлина в украинските домове, болниците, офисите или училищата. Без ток храната не може да се консервира, печките не работят, водата не може да се изпомпва. Без електричество, светлина и топлина, очакванията са, че украинският народ, който патриотично подкрепи своята армия, ще бъде в риск от десетки хиляди тази зима да измръзнат до смърт в тъмното. Зимата, от средата на декември до средата на март, е най-студеният и мрачен от сезоните и започва до дни.

В петък CNN съобщи, че след последната вълна от руски удари 10 млн. украинци, една четвърт от нацията, са останали без ток. „Русия превръща зимата в оръжие, дори когато нейните войници са активни на бойното поле“, пише New York Times. „В безмилостен и засилващ се бараж от ракети, изстреляни от корабите в морето, батареите на сушата и самолетите в небето, Москва унищожава критичната инфраструктура на Украйна, като лишава милиони от топлина, светлина и чиста вода. Украинската държавна енергийна компания добавя: „Поради драматичния спад на температурата потреблението на електроенергия се увеличава ежедневно в тези региони на Украйна, където захранването вече е възстановено след масираните ракетни удари на 15 ноември по енергийната инфраструктура“.

Позицията на САЩ в тази война е, че боевете спират и мирните преговори започват едва когато Киев каже, че боевете спират и преговорите започват. Но американците, чиято подкрепа за Украйна беше незаменима в тази война, също трябва да имат глас, когато войната приключи. За нас най-големият залог в тази руско-украинска война не е кой в крайна сметка ще контролира Луганск, Донецк или Херсон, а да не бъдем въвлечени във военен конфликт, който би ни поставил на ескалатора към война с Русия, световна война и може би ядрена война.

Нищо в Източна или Централна Европа не си струва една голяма война на САЩ с Русия, която може да стане ядрена и да струва живота на милиони американци. Донбас и Крим може да са от голямо значение за Киев и Москва, но нищо в тези земи не би оправдало войната на САЩ с ядрено въоръжената Русия, войната, която успяхме да избегнем през Студената война от 1949 до 1989 г.

Неотдавнашният инцидент с ракета земя-въздух С-300, изстреляна неправилно от украинските сили, която се приземи на няколко километра в Полша, и уби двама полски граждани, е пример за това. Ястребовите викове за отмъщението на НАТО срещу Русия, съгласно член 5 от договора за НАТО, разкриха, че американските военни ястреби са все още много сред нас и са нетърпеливи за следващата конфронтация с Русия на Путин. В последните дни на този Конгрес, преди контролът върху Камарата да премине към републиканците през януари, се очаква демократите да одобрят искането на Джо Байдън за още $38 млрд. за режима в Киев, неговата армия и неговата война. Приемането на това законодателство на практика ще гарантира, че САЩ ще продължат да финансират тази война и ще удължат битките до пролетта.

САЩ не трябва да диктуват на Киев кога трябва да премине към пътя на преговорите за прекратяване на тази война. Но ние, американците, имаме и нашия незаменим принос към украинските военни усилия, и правото да кажем на Киев, когато смятаме, че рисковете от по-нататъшните битки ще надхвърлят всяка потенциална печалба за нас и ако Киев е решен да продължи да се сражава, да уведоми, че Украйна ще направи това без повече да разчита на американски боеприпаси. Великите сили никога не трябва да отстъпват на по-малките сили, несвързани с техните жизнени интереси, способността им да ги въвличат в нежелани войни.

Инцидентът с полската ракета и шумната врява, която се надигна за отмъщение срещу Русия за удара върху страна от НАТО, изложиха на показ рисковете, присъщи на многобройните ни договорни ангажименти, при които сме длъжни да влезем във война за десетки нации, повечето от които не са свързани с нашата сигурност или с жизненоважните интереси на САЩ.

(Превод за „Труд NEWS“ - Павел Павлов)