Останалият без покрив Павел от Оряхово намери приятели в Бургас

През 2015-а двама от обитателите на центъра станаха родители

Бургаският център за временно настаняване на бездомни хора се пука по шевовете. В него са настанени 30 души- максималният възможен брой. През деня повечето от тях са из града и си търсят работа- хващат се по строежи, или като гледачи на възрастни хора. Вечер, всички се прибират в топлите стаи и мечтаят за по-добри дни: да мине студеният януари, да се хванат някъде за постоянно на работа и да спестяват достатъчно, за да има и за квартира. Защото престоят в дома е строго регламентиран- до 6 месеца. Сред обитателите му в момента има двама готвачи, бивш професионален футболист и стругар. Всички те носят на гърба си тежки лични драми и проблеми, най-често свързани с неуредени роднински взаимоотношения, тежки разводи, понякога- с имотната мафия. Има и такива, които са попаднали здраво в лапите на алкохола и безделието и все по-трудно намират изход от тях.

„Зимните мечти“ за по-добър живот на повечето от хората тук обаче не са мираж. Много от тях сериозно мислят да стъпят на краката си и си правят планове за близкото бъдеще, което с помощта на социалните работници изглежда по-оптимистично.

"Казвам се Галин, електромонтьор съм по професия. 3-4 години съм изкарал и в "Нефтохим". После реших да ходя в Испания, за да печеля, но докато това стане, трябваше да изчакам и започнах като санитар в Онкологията. Уж за кратко се хванах, преди да си уредя работа в Испания, но за чужбина нищо не се получи и останах в здравното заведение цели десет години. После ни съкратиха. Със сестра ми си разделихме парите от жилището на родителите ни и аз ги вложих да строя. Сега щях да си имам гарсониера. Но и там ударих на камък- фирмата ни измами и всичко отиде на вятъра. Парите, колкото бяха останали и те отидоха... Сега даже някой път сестра ми казва: Ако беше ги дал за екскурзия в чужбина, щеше да е по-добре. Поне да видиш свят", ниже разказа си един от обитателите на приюта. До него сяда Фазлъ, който е от поморийското село Горица, лежал е в затвора, но и той опитва да се интегрира и търси работа.

Негов брат по съдба, на име Павел споделя своята история. Той е бивш професионален футболист от Враца, има и друга професия- стругар. Преди десетина години се развел и се прибрал от София в Оряхово, при майка си. Тъй като тя имала само една стаичка, живеел у свой приятел. После един италианец го зарибил да дойде в Бургас и заедно да подемат общ бизнес- да си направят фурна. Това обаче не проработило, италианецът заминал и Павел останал без пари, без приятели, с излъгани надежди. "Една седмица буквално спях по пейките. Но взех решение да остана, да не се връщам в Оряхово, защото градът е малък и не бих намерил никаква работа. Срещнах човек, който ме накара да се обърна към "Каритас", после се озовах тук, в дома. През 2020-а очаквам нов живот. Намерих тук много добри хора, които ми помогнаха и ме подкрепиха. В приюта управителят и социалните работници също ме подкрепят. Това е най- важно за мен, защото чувствам, че не съм сам и всеки ден се събуждам с мисълта за добротата и надеждата, които ми дават", разкри Павел. В момента той, чрез общинската служба "Социално подпомагане" си е намерил работа като асистент на хора с увреждания, също така ходи и във филиала на Националната Художествена Академия и позира пред студентите като модел.

Най-важното, според него, е човек да има приятели. Това споделят и всички негови събратя по съдба. Те са под един покрив, който ги пази не само от дъжда и снега, но и от депресията и самотата.

На самата Нова година- 31-ви декември, кметът на Бургас Димитър Николов посети приюта и седна на трапезата на останалите без покрив хора. Преди няколко години той разпореди и на всички общински фирми да предлагат работа на бездомниците.

В момента сред настанените има само три жени, останалите са мъже. Трима от мъжете са с по- специфично образование- двама готвачи и шофьор, разказа управителят на Центъра Илиан Павлов. Той разговаря с всеки един и не само изслушва съдбата им, а се опитва, заедно със своя екип да каже добра дума и да намери работа на тези хора, за да могат те да се интегрират. Колкото и да е странно, двамата готвачи досега са ходили на две прослушвания, но въпреки че професията им е търсена, до момента не са успели да пробият и да бъдат наети от работодател.

По обява социалните работници ги пратили първо в Слънчев бряг, после в Пампорово, но и на двете места не им провървяло да ги наемат. Готвачите обаче не губят надежда и продължават да търсят мястото си. Мнозина от хората тук се регистрират в Бюрото по труда.

Жените работят като гледачки на възрастни хора, всеки търси по някакъв начин да намери работа. Едната от тях е била настанена в общинско жилище, но станало непосилно да плаща тока и водата, напуснала и дошла в приюта. Има и възрастно семейство пенсионери, обиколили няколко старчески дома, но не им харесало. Сега са подали документи за следващ и чакат да одобрят документите им. За съжаление, не всички искат да работят, малцина от обитателите на дома са се оставили на течението и живеят ден за ден.

"Радвам се, когато видя, че хората настанени при нас, искат да работят, да имат колеги. Това значи, че не са загубили вкус към живота. Ето например, един възрастен човек- Сашо. Въпреки, че не млад, той се хвана на работа като охранител. Живеел е в общежитие, но тъй като в момента заведението, към което работи, затворило за зимните месеци, дойде в приюта. Преди това пак е работил и си е плащал квартира. Сега с парите, спечелени през лятото, си е купил телевизор и хладилник. Те са заедно с него в дома- пазят се в едно складово помещение", разказа управителят Илиан Павлов.

През 2015-а двама от обитателите на приюта станаха родители. Едно от най-щастливите събития в приюта бе през 2016 година. Двама от обитателите се ожениха и се роди бебето им Никола. Бащата е Димитър на 45 г., а майката - Ангелина, на 25 г. И двамата се запознали в дома и се влюбили. След като Ангелина забременяла и родила в края на 2015-а излезли на квартира и първоначално живеели там, но парите им скоро свършили. Принудили се да оставят Никола в дома "Вяра, Надежда, Любов", а те се върнали пак в приюта. Историята им трогна всички. С помощта на кмета и общината на семейството бе дадена възможност за общинско жилище, започнаха работа - за да могат да вземат бебето си и да го гледат и живеят спокойно.