„Златен Александър“ за драма от Сирия

Режисьорите Хеба Халед и Талал Дерки (Сирия) получават наградата “Златен Александър”.

25-и Международен документален фестивал в Солун

Статутът и правата на жените - във фокуса на наградите

Официалната церемония по закриването на 25-ия Международен фестивал на документални филми в Солун и връчването на наградите бяха отменени (както и откриването), заради скръбта и траура след зловещата железопътна катастрофа района на жп възел Лариса. Но тази основателно отказана тържественост ни най-малко не понижава рейтинга на забележителния световен кинофорум или пък тежестта на достойните награди за редица силни документални филми.

Голямата награда „Златен Александър“ (и чек от 12 хил. евро) за най-добър филм в основния конкурс справедливо бе присъдена от международното жури на копродукцията „Под небето на Дамаск“ (2023, Дания, Германия, САЩ, Сирия), дело на режисьорското трио Хаба Халед, Телал Дерки и Али Вайех „за тяхното детайлно и артистично разработване на един от основните хуманни принципи: не на джендър насилието над жените в патриархалното общество“. Формулировката на журито е достатъчно четлива и убедителна, защото филмът ярко осветява радикалната протестна борба на модерно мислещи сирийски жени за равноправие в условията на местната патриархална общност. А в рамките на установените традиции тази силна контестация звучи повече от смела и дори дръзка заявка за пълноценно равенство на половете в личния и в социалния живот. Не е изненадващо, че журито е извело на предно място актуалната тема на филма, защото тя днес е водеща и в световен план. 
Любопитна еднопосочност подсказва и втората по важност награда „Сребърен Александър“ (плюс чек за 5 хил. евро) за друга копродукция „Кo(й)я не съм?“, (2023, Румъния, Канада) на румънската режисьорка Тюнде Сковран. Още след първата си фестивална прожекция филмът категорично се открои както със своя ярко деклариран хуманизъм в една сложна сюжетна и тематична зона, така и с умелото човеколюбиво отношение към деликатния въпрос за „място под слънцето“ на хората с интерсекс генетична предопределеност по рождение. Персонажите са две жени/мъже от ЮАР: едната дори „кралица на красотата“, а другата - нейно огледално отражение със същия медицински статус, но с противоположен хормонален баланс. Както вече писахме в „Труд“, филмът изключително добронамерено разработва сложния комплекс от индивидуално-психологически аспекти и физиологични особености на този медицински статус. Но не заради самоцелна тематична „екзотика“, а като добре обмислен и убедително защитен сложен комплекс от редица социални, правни и граждански проблеми във всекидневието на хората с такава житейска предопределеност. Неслучайно този силно въздействащ със своята достоверност документален разказ получи още 2 отличия: от гръцкия клон на международната организация „Жените в киното и телевизия“ и наградата „Русалка“ като най-добър ЛГБТ филм в официалната селекция. 

А престижната награда на ФИПРЕССИ (международната критика) бе присъдена на филма „Тук ми харесва“ (2022, САЩ) на американския документалист – ветеран Ралф Арлик, който много деликатно, ненатрапчиво, но и много убедително защитава скромния житейски възглед за истинските морални стойности на битието и умението те да се опазят в разбърканото всекидневие. Морален тезис, който обаче не звучи като досадна проповед, а въздейства с дискретна „мека сила“. 
Извън конкурсните програми в селекциите под название „Топ документализъм“ и „Отворени хоризонти“ можеха да се видят наистина забележителни филми с разнообразни актуални теми или изненадващи художествени решения. 

В своя нов документален опус „Театърът на мисълта“ (САЩ, 2022) ветеранът на немското и американското кино Вернер Херцог (1942) в седемдесет и четвъртия си филм (!) разсъждава в диалог със светила на световната наука от областта на висшата неврология и когнитивното знание върху въпроса: как се ражда и работи мисълта в интелектуалното съзнание на субекта? От екрана звучи приглушеният, но мъдър глас на автора и чак не е за вярване как тази толкова отвлечена и невизуална материя може да бъде поднесена като увлекателен научен „трилър“ пред притихналата кинозала. За да избухне в аплодисменти след последния кадър! Настина, документалният екран в ръцете на талантлив автор е изключително силно въздействащ и способен на изненадващи резултати! 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино