Уникален коледен подарък получи князът за новата 1880 година

"Български глас" е първото периодично издание, отпечатано не черно на бяло, а златно на бяло

Вестник със златни букви е първият коледен подарък на Александър Батенберг като княз на България. Газетата "Български глас" блесна под височайшата елха в навечерието на 1880 година. По тогавашния календар Рождество Христово се празнува на 6 януари.

Идеята за скъпия дар се ражда в главата на Константин Иречек. В амбициозния проект участват Константин Стоилов, Григор Начович и Иван Хаджиенов. Родом от Казанлък, той е търгувал в Марсилия, парите си трупа от сделки по време на Освободителната война.

Милионерът Хаджиенов брои 5000 швейцарски франка за покупка на златото и други разходи. Наето е помещение за редакция, търси се печатар. Екипът няма голям избор, по онова време в София има само една типография, тази на чеха Богдан Прошек. За щастие чужденецът е майстор в занаята, а брат му Георги е инженер. Негова е заслугата за построяването на Орлов и Лъвов мост.

Двамата братя се заемат с екстраординарната задача. Трябва да отпечатат един екземпляр от първия брой на "Български глас" не с мастилени, а със златни букви.

Константин Иречек пише уводната статия.

На френски, защото князът не знае български. Бърза, понеже Коледа наближава. Стреми се да даде урок по европейска журналистика. На 21 декември хроникира в дневника си: "В редакцията прегледах последна коректура – упражняване на туземците в почетната европейска журналистика."

На следния ден, събота 22 декември 1879 г., "Български глас" вече е факт. Първото периодично издание, отпечатано не черно на бяло, а златно на бяло!

Князът е много доволен от подаръка. "Показал го на Паренсова, който зяпнал", документира Иречек. Генерал Петър Паренсов е военен министър в първите две правителства на България. Иде от Русия, където такова чудо не е виждал.

Александър Батенберг държи униката и чете: "С единодушния си избор ние получихме един княз, от който по-добър, по-умен и по-отличен не можехме да си желаеме." И по-нататък: "Свята длъжност на всинца ни е да се привържат на трона на нашия господар, за да укрепят неговата власт, да положат неговата сила в любовта и осъществението на високите му мисли."

За съжаление тези внушения не стигат до всички слоеве на населението. На 9 август 1886 г. група русофили детронират княза. Акцията е извършена светкавично, Батенберг няма възможност да вземе и карфица от двореца. Подписва абдикацията, след което го качват на един файтон. Други дванадесет чакат да го ескортират.

Разиграват се грозни сцени. "Кесяков се спусна към княза, за да го заплюе", пише Симеон Радев. Не улучва, защото кочияшът удря конете и возилото потегля. "От тротоара Радко Димитриев гледаше как файтоните се отдалечават и ядеше един геврек", допълва картината авторът на "Строителите на съвременна България".

Бляскавата газета е наследена от Фердинанд.

Той е страстен поклонник на скъпоценностите. Ето как го портретува братовчедка му Луиза Тосканска:

"Фердинанд беше облечен много претенциозно в светлосив костюм и шикозна панамена шапка. Непрекъснато размахваше ръцете си с добре оформен маникюр, така че да покаже по-добре скъпите си пръстени, които блестяха по пръстите му. Той театралничеше като някой Нарцис и позьорството продължи, докато сметна, че аз несъмнено добих достатъчно впечатления от хубавата му фигура, пръстените и елегантните му жълти ботуши..."

"Български глас" гали очите на Фердинанд, но и напомня за случилото се с неговия предшественик. Затова монархът всячески се старае да ухажва журналистиката. Добри Ганчев, неговият учител по български език, разказва:

"Приеме някого на аудиенция, поговори за едно, за друго, а очарованият кореспондент пълни вестника с дълги колони за дълбокия ум, за отличните дипломатически способности на българския владетел."

Оказва се, че златният "Български глас" носи лош късмет. През 1918 г. цар Фердинанд също е принуден да абдикира. За разлика от Батенберг той товари цял влак с дворцови реликви. Сред тях е и фамозната газета. Оттук насетне нейната диря се губи. Възможно е да се спотайва в архива на внука Симеон Втори.

"Български глас" е първото златно периодично издание в световната журналистика.

През 2004 г. китайци откраднаха идеята

Пуснаха подобно творение. "Първият златен вестник в света!", гръмнаха информационните агенции. Азиатският епигон излезе в град Шенцен, нарича се "Китайски разцвет" и има две издания – "уникално" и "луксозно". Всяко с тираж 36 броя.
"Китайски разцвет" е огледален на "Български глас". Отпечатан е с мастило на позлатена хартия. Уникалната версия струва около 8100, а луксозната около 3500 долара. По сегашен курс онези 5000 швейцарски франка, похарчени за "Български глас", са близо 5400 долара.