Големият победител е филмът “Няма зло” на режисьора Мохамад Расулоф

Предполагам, че 7-членното жури на Берлинале с председател забележителния британски актьор Джеръми Айрънс си е отдъхнало, когато в последния конкурсен ден се появи филмът “Няма зло” (Германия, Чехия, Иран, 2020) на иранския режисьор Мохамад Расулоф. Защото с него съдниците са имали защитим избор за присъждане на голямата награда “Златна мечка” за най-добър филм.

Седмото заглавие на този режисьор е зрял опит за дълбоко осмисляне на сложен комплекс от психологически и морални дилеми на субекта, при това в ситуация на деспотичен политически режим.

Четирите новели (общо времетраене 150 мин.) са сюжетно отделени, но сценаристът и режисьор Расулоф умело прехвърля подтекстови връзки между тях, така че да сработят в зрителското възприятие. Темата за смъртното наказание отеква по различен начин в индивидуалното съзнание на персонажите, но общият депресивен отпечатък хвърля трагична сянка върху екрана.

Преди 5 години друг ирански режисьор, Джафар Панахи (роден 1960) след съдебна забрана да прави филми и да напуска страната, успя все пак да заснемe като таксиметров шофьор своя минималистичен, но силен опус “Такси” (2015), да го изпрати в Берлин и с него заслужи “Златната мечка”. Сега 12 години по-младият от него Мохамад Расулоф повтаря успеха, затвърждава международното реноме на иранското кино и се нарежда сред неговите ярки и талантливи режисьори.

От съвсем друг полюс е независимият американски филм “Никога, рядко, понякога, винаги” - трети за режисьорката Елиза Хитман. Тя разказва искрено и емоционално за житейската безизходица на 17-годишно момиче, което трябва да се отърве от своята нежелана случайна бременност. С много чистота и плаха неподготвеност героинята получава неизбежни болезнени уроци, които трогват публиката, но не бива от тях да се инкасират феминистки дивиденти, каквито натрапени тълкувания се появиха около филма.

Спорна е “Сребърната мечка” за най-добър режисьор на корееца Хон Сангсу (също и сценарист) за “Жената, която бяга” (2019). Той е изключително продуктивен автор и режисьор (за последните 24 години е направил 23 филма), някои от тях заслужено са отличени с престижни награди.

Но новият му опус, който се взира в енигмата на женската душевност, малко пресилено се претоварва с контекст в стил Ерик Ромер, че даже и Чехов.

Не е моя работа да ревизирам решенията на журито, но могло е той да получи “Сребърната мечка” за сценарий, а отличието за режисура би прилягало повече на Кристиян Петцолд за “Ундине” - един “малък” филм с любовен триъгълник, ала не конфекция, а деликатен психологически етюд с великолепно режисьорско умение тъкмо детайлите да градят общия резултат. “Сребърната мечка” за най-добра актриса на Паула Беер в главната роля е безспорна, но недостатъчна.

Справедливата корекция за “Ундине” идва от разумната и много аргументирана наградата на международната критика ФИПРЕССИ. Които познават изключително авторитетния председател на критическото жури Мишел Симан - доайен и “тежка артилерия” на френската критика, дългогодишен главен редактор на авторитетното списание “Positif”, не са изненадани.