Скоро България ще празнува 30 години от най-великото лято във футболната си история. Лято, в което побеждавахме световни шампиони като Аржентина и Германия. Лято, в което станахме четвърти в света.
Три декади по-късно националният отбор излезе в златни екипи. Били по случай вековния юбилей на футбола ни. А в него далеч не е само само САЩ'94! Откривали сме мондиал срещу световния шампион с реми – 1:1 с Италия през 1986 година. Играли сме велики мачове с Франция, Белгия, Германия...
Уви днес България не е на дъното, а под него! Фактът, че играхме срещу 119-ия в света Танзания не е най-големият грях на старото ръководство на БФС. Очевидно ФИФА е предложила на футболни джуджета да участват в нов турнир, събиращ отбори от всички континенти. Окей, финансово нещата сигурно са добре. И окей, срещу нормален отбор положението щеше да е още по-кошмарно.
Но тук на телелизионния екран излезе Танзания. Отбор, който е играл само два мача с тимове извън Африка – Сан Марино и Бразилия. И тази храбра банда направи за смях „златните момчета“ на футбола ни. Тези, които новият стар хегемон в класацията Футболист №1 Кирил Десподов пожела цяла България да ги брани като децата си.
Уоу! Наистина ли тези хора заслужават да бъдат бранени или въобще да носят националния екип на България! Някакви тъмнокожи момчета от пета и шеста дивизия удряха греди и създаваха положения преди почивката. Вратарят им се контузи, а едва ли някой би могъл да назове отбора на титуляра и резервата му...
Не бяхме далеч да изравним серия от 12 поредни мача без победа. Но и никога не сме играли с тим от ранга на Танзания. Наистина е жалко да гледаш радостта на „златните момчета“ след иначе прекрасния победен гол от пряк свободен удар на Десподов през второто полувреме пред напълно празните трибуни на стадиона в Баку. Жалко беше, че минутка след изстрадания ни гол „танзанийските дяволи“ отново пропуснаха чисто положение. Удариха две греди, в последния четвърт час се игра в нашето наказателно поле...
На 15 март футболът ни каза край на едно провалило се управление. Нека Сериите на ФИФА в Азербайджан да са последният акорд от него. Време за отстъпление вече няма! И да не забравяме – Люксембург е водач в групата ни в Лигата на нациите. Това ли е по-срамно или мъката с Танзания?