Родопският цар пазел българите във Великата планина

Представяне на макета на паметника на Момчил Юнак в Златоград

Навършват се 685 г. от смъртта на един от най-големите българи

През 2020 г. се навършват 685 г. от смъртта на един от най-великите българи - родопчанинът Момчил Юнак. През 1341-1346 във Византийската империя се разиграва жестока гражданска война. Цели пет години узурпаторът Йоан Кантакузин атакува престола в Константинопол, на който е малолетният Йоан V Палеолог, но страната реално се ръководи от майка му Анна Савойска. От конфликта се опитват да се възползват околните владетели, сред които е и българският цар Иван Александър.

След 1343 г. военните действия все повече се концентрират в Родопите и прилежащите райони на Тракия. Именно тогава се появява българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление областта Меропа (Средните и Западните Родопи), а Момчил сам си присвоява част от Беломорието с център в Ксанти. Родопският воевода едновременно е ухажван от Константинопол, откъдето получава титла „деспот”, и от Кантакузин, който го удостоява като „севастократор”. Скоро обаче Момчил се отмята от Йоан Кантакузин и започва да воюва с него. През 1344 г. той побеждава на два пъти в сраженията при Бистонското езеро (Порто Лагос) и Мосинопол (край Комотини). Така той става независим от ромеите и спокойно може да бъде наречен Родопския цар. През същата година цар Иван Александър успява да завземе важния град Филипопол (Пловдив) и големи части от Тракия и Родопите. С утвърждаването си в западната и централната част на планината българският владетел става непосредствен съсед на практически независимото от ромеите княжество на Момчил.

Напоследък се появи интересната хипотеза на известния медиевист проф. Пламен Павлов. Той анализира данните от историческото съчинение на Йоан Кантакузин. Според византийския автор през 1344 г. родопският воевода се е оженил за знатна дама от Мизия (България - Н. О.), която притежавала „своите богатства”. Оттук Павлов с основание заключава, че не става въпрос за обикновена българка от Беломорска Тракия или Родопите, а за високопоставена болярка от царството, най-вероятно - от Търновград. Всичко това навежда на мисълта, че някъде през 1344 г. между царя и Момчил се създават съюзни и може би дори васални отношения. Така Иван Александър отново разпрострял българските предели до Егейско море.

Във финалните акорди от Гражданската война цар Иван Александър не участва пряко. Момчил обаче продължава своите активни военни действия. На 7 юли 1345 г. обаче той е притиснат пред портите на крепостта Перитеорион на брега на Бистонското езеро от войските на Йоан Кантакузин и неговия съюзник айдънския бей Умур бег и убит след тежко сражение. Според наличните данни тази крепост е била значителен град, който възниква още през късната античност под името Анастасиопол. По-късно византийците го наричат Перитеорион, а българите - Перитор или Буруград. Според нашето предварително разузнаване и днес част от неговите стени са запазени доста високо, но са погълнати от гъста гора.

Ето защо е необходимо тази крепост да бъде проучена по-детайлно от българските учени. С това възнамеряваме да се заемем с Пламен Павлов през следващите месеци. В замислената експедиция по дирите на Момчил ще бъдат посетени местата, които са били част от княжеството на великия българин - на територията на България и Гърция. Разбира се, най-важно ще бъде откриването на лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград.

Тази задача е част от голяма инициатива, замислена от мен, проф. Павлов и родолюбиви граждани от Златоград начело с известния меценат Александър Митушев. Китният родопски град някога се е намирал буквално в центъра на владенията на Момчил. Затова през август на българо-гръцката граница край Златоград се даде началото на чествания, които ще продължат и през юбилейната 2020 г. Годината на Момчил Юнак е пряко продължение на проведената наскоро Година на Делю Хайдутин, който е роден именно в Златоград. Ще припомня, че в този град действа Музей на хайдутството, като експозицията започва именно от Момчил, преминава през Делю и завършва с великия Капитан Петко Воевода. През тази година се предвиждат много други прояви, свързани с големия българин. Ще се проведат пленери, възстановки, представяния на книги. Но най-важната инициатива без съмнение е изграждането на граничния пункт с Гърция край Златоград на красив паметник на Момчил Юнак. Монументът ще е висок почти 3 м, изпълнен от мрамор и бронз, а за отливането му се събират средства в специална сметка. Вече е готов макетът, сътворен от известни варненски художници и скулптори. За да бъде той представен пред обществеността, на 23 ноември в Златоград се събраха членовете на Инициативния комитет за честването на Годината на Момчил Юнак. Сред тях е и председателят на Народното събрание на Република България г-жа Цвета Караянчева, която с радост прие да участва в родолюбивата инициатива.

Представянето на паметника бе съпроводено с отслужването на панихида за загиналите за свободата на Родопите българи от Момчил Юнак до падналите по време на Балканската война воини. Не случайно църковното служение се проведе в една от най-старите възрожденски църкви в Родопите - изградения през 1834 г. храм „Успение на св. Богородица”. Той илюстрира в най-голяма степен свободолюбивия дух на родопчани, съхранил през тъмните векове на турското робство искрата, дадена от Момчил Юнак.

Зов към всички родолюбиви българи

В инициативата за изграждане на паметника на Момчил Юнак Инициативният комитет разчита изцяло на доброволни пожертвования. Затова се обръщаме към всички, които тачат паметта и славната история на нашето Отечество. Сметката за набиране на средства е в Банка ДСК-ЕАД:

Титуляр: ИК ЧЕСТВ. 675 г. ГИБЕЛТА НА МОМЧИЛ ВОЙВОДА

IBAN: BG29STSA93000026512384

BIC: STSABGSF