Актьорът и режисьор поставя пиеси на съвременни наши драматурзи на английски в САЩ и Канада

Чикаго приема с възторг „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев

Премиерата на „Любовни истории“ от Иво Сиромахов е на 28 февруари в Габрово

„Някои хора ми казаха, че съм луд, когато реших да поставя пиеси от български автори пред американци“, смее се Злати. Било адски трудно българин да пробие на американска сцена?... Актьорът и режисьор Златомир Молдовански дори има дързостта да поставя в САЩ и Канада съвременни български пиеси, и то с голям успех.

Очаква с нетърпение премиерата на „Любовни истории“ от Иво Сиромахов в Габровския театър, която, след няколко отлагания заради карантината ще е съвсем скоро, на 28 февруари и 4 март.

Роден е в Пловдив. Баща му е офицер от Военно-въздушните сили, майка му следва в ХТИ, а той прекарва известно време в Студентския град. Бащата офицер се мести заради работата си в Добрич, после в село Труд, до авиобаза Граф Игнатиево. След бурното и изпълнено с приключения детство, семейството се установява в Пловдив. От малък той мечтае за сцената. Родителите му, духовни личности с пиетет към изкуството, го записват първо в куклена трупа, а после в легендарния „Детски театър за възрастни“ на вече покойния Владимир Николов. „Той ме влюби в театъра“, споделя Злати. Режисьорът е с много модерно мислене и поставя с децата пиеси на Том Стопард, Йожен Йонеско, Шекспир.

Злати си живее щастливо и безметежно, обича футбола и спорта. Когато е в VII клас обаче майка му печели зелена карта за САЩ. Не че нещо липсва на семейството на летеца и преподавателката по химия, но решават да вкусят от американската мечта. Настаняват се в Атланта, Джорджия, Злати е на 13 години, сестричката му на 3. „Първата година ни беше много тежко. Родителите ми бяха уважавани хора, а там си никой. Не говорехме добре езика, даже първата година се чудехме дали не сме направили грешка. Но слава Богу, че родителите ми са изключително амбициозни“, споделя Злати. Много скоро майка му, която преди е преподавател в Пловдивския университет, започва работа като химик в едно предприятие в Атланта. Баща му също работи там като оператор на реактори. Изместват се в по-хубав квартал, вземат си къща.

Златомир има шанса да попадне в системата на американските средни училища, където всяко дете може да се запише на каквито иска извънкласни дейности в самото училище. Злати естествено избира театъра, а в гимназията му има много добре развит драма клуб, ходят на състезания. Едва 3 години след пристигането си в САЩ той печели приза „Най-добър гимназиален актьор“ на щата Джорджия. Това му дава криле да продължи. Приемат го в много престижна академия по изкуствата в Синсинати, Охайо - University of Cincinnati College-Conservatory of Music - CCM, където 4 години учи за бакалавър по актьорско майсторство. Продължава с магистратура в академия „Асоло“ - Asolo Conservatory for Actor Training във Флорида - по актьорско майсторство и драматургия.

Започва животът му на пътуващ актьор в Северна Америка. Първо се премества в Ню Йорк, работи в 2 театъра, снима се в един сериал, после в Чикаго - също в 2 театъра. Най-голямото му признание е избирането му за гостуващ актьор в Стратфордския Шекспиров театър в Онтарио, Канада. Това е най-големият Шекспиров театър в света, цял комплекс от 4 огромни зали. А Златомир е гостът-актьор от Чикаго, избран сред 2000 кандидата. През сезона 2016-2017 г. той играе на престижната сцен. В Онтарио остава за година и половина.

Още докато следва магистратура във Флорида, му хрумва „лудата“ идея да преведе, адаптира и постави на сцена няколко разказа на Чудомир за американска публика. Писателят е любим в семейството му, майка му го обожава и от малък той е запленен от него. По това време вече владее английския на книжовно американско ниво, чете много книги и превежда и адаптира разказите на Чудомир за сцена.

За да бъде специфичният стил на Чудомир адаптиран към американското чувство за хумор, Златомир кани един режисьор американец. „Като ги прочете, ми каза: „Попиках се от смях“, казва Злати. Режисьорът нанася някои поправки като за американци. Така се раждат 3 моноспектакъла, които Златомир играе, а американецът го режисира. Още след първото представление пред поканена публика почват да му звънят от театри във Флорида и той тръгва на турне. Оттам пък му звънят от други градове и Златомир шества с Чудомир в спектакли, които не може да изброи, в щатите Флорида, Илинойс, Колорадо, Ню Йорк, в Онтарио в Канада, в Мичиган. И така цели пет години. Това го вдъхновява сериозно да представя български автори на английски език.

В Чикаго през 2018 г. решава да постави в един театър пиеса на Александър Секулов - „Няма ток за електрическия стол“, на английски. Българската общност е във възторг, а Златомир се запознава с обществениците от „Магура“ в Чикаго - един от най-големите и известни културни центрове в Америка, а и по света. „Тези хора са истински съвременни възрожденци и будители, нямам думи да опиша възторга си от тях - споделя Злати. - В Чикаго българската общност е много силна, има неделни училища, две православни църкви, две евангелски български църкви, не знам колко станаха културните ни центрове. Но „Магура“ са най-дейният и най-разнообразният център.“

Хората от „Магура“ са очаровани от идеята да се поставят пиеси от съвременни български драматурзи пред американци. „Ние сме зад теб“, ми казаха те. Решиха да продуцират проектите ми, заедно да поставяме модерни български пиеси“, вълнува се Злати. Междувременно у него узрява идеята да сформира собствена театрална трупа „Розова долина“, или Rose Valey Theater Group, тъй като много обича и се гордее с българската роза. Постоянният екип от актьори е шестима, от които 5 американци и една българка - Джулия Стоянова, завършила НАТФИЗ. Избрани са след кастинг от стотици кандидати.

Избират първата пиеса - „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев. От „Магура“ организират набиране на средства сред българската общност и бизнес в Америка. На кастинга за пиесата се явяват 500 кандидата, американски актьори, от които избират само 6 за пиесата, а Златомир я режисира. Наемат един от най-престижните театри в центъра на Чикаго, където се поставят спектакли за ценители. Премиерата е миналия януари до 9 февруари.

„Неделя вечер“ надминава дори и неговите смели очаквания. Разпродават почти всяко представление, а чикагци с удоволствие го гледат. Дори в престижната класация на сп. „Time Out“ - „Top 10 things to do in Chicago this weekend“ („Топ 10 неща за правене в Чикаго този уикенд“) спектакълът, заедно с разни други идеи за най-добре прекарано време, две седмици подред е сред най-препоръчваните занимания. Повечето театрални критици излизат с позитивни рецензии за пиесата. Екипът и продуцентите решават бързо да използват момента за обявяване на следващата пиеса на „Розова долина“, който от малка трупа се превръща в уважаван театър, а Златомир Молдовански - в разпознаваем художествен директор.

Спират се на Иво Сиромахов, искат да поставят „Островът“, пиеса, която върви с успех в Сатиричния театър. Иво обаче им предлага нещо ново, което никъде не е поставяно - „Любовни истории“. Когато Злати прочита пиесата, буквално се захласва по нея и се смее с глас. Бързо я превежда, и когато трябва да обяват кастинг за актьори - бум! - пандемията разбива всички негови планове... Три актьорски договора, предстоящ дебют в Шекспировия театър в Чикаго, в един друг театър, „Виктори Гардънс“, турне... Всичко отива на кино.

На Бродуей и в цяла Америка театралните постановки са отменени до септември. Засега. Златомир обаче не се предава. Идва си лятото, виждат се с Иво Сиромахов и решават да поставят „Любовни истории“ тук, на български. Предлага я на Габровския театър. С директора Петко Петков се познават от деца, заедно са в детската трупа на Владимир Николов от 6-годишни. „Много харесвам тази трупа в Габрово от млади надъхани актьори, с интересни идеи и готови на всякакви предизвикателства. А Петко направо попита кога почваме, представяш ли си? - вълнува се Злати. - Ако знаеш с какъв хъс и мерак започнахме тези репетиции в средата на ноември, като невидели!“

Амбицията им е тази пиеса да обиколи България, а от „Магура“ ще организират гастрола на габровската трупа в Чикаго и където още ги поканят из Америка. Когато това стане възможно... Иво Сиромахов пък е написал нова пиеса за театър „Розовата долина“, ще се постави на английски в Америка.  „Всички мои лични проекти са свързани с България“, казва Злати. Запазил е абсолютно чист и непокътнат българския си език, като през всичките си емигрантски години не е спрял да се интересува от българската култура и да чете българска литература.