Някои от техните постижения причиняват смъртта на хиляди невинни хора

Изобретателите рядко са приятни личности

Погълнати от велики идеи и дела, те не си губят времето в съблюдаване на етиката

Гениалните личности, оказва се, рядко са приятни хора. Те могат да бъдат наречени най-противоречивите хора в историята - “зли гении”, надарени с невероятен умствен потенциал, дори блестящи, те не винаги развиват своите познания в полза на обществото.

Никола Тесла

Никола Тесла е блестящ учен и мистериозен човек. Той създава “Лъчът на смъртта”, от който се интересува СССР, а съветската компания Амторг дори сключва договор с Тесла. Войната обърква картите и инсталацията на Тесла е унищожена от американците. Самият Тесла коментира въпроса публично чак през 1934-а. Във вестниците се появяват публикации за разрушителният потенциал на разработения от него трансмитер. По думите на изобретателя, той ще изисква огромна централа, за да бъде захранван, но след това ще може да унищожи всичко - от хора до машини, в радиус от около 320 км.

Тесла имал необичайна дарба - наум той можел да си представи уред или устройство, мислено да го тества и след това да го направи реално вече напълно готово за експлоатация. Надявайки се на гените си, Тесла възнамерявал да живее над 100 години, както някои свои роднини. И може би е щеше да доживее, независимо от странната си диета (топло мляко, хляб, някои плодове) и някои други странности (той обичал да пуска ток през тялото си). За съжаление, след като е сгазен от кола и се оказва с няколко счупени ребра, Тесла още повече влошава здравословното си състояние. Той умира на 7 януари 1943 г. Още същата нощ всички негови записки и документи са прибрани от агенти на ФБР.

Вернер фон Браун

“Доктор зло” от Третия райх, Вернер фон Браун, до края на войната се опитва да разработи “оръжие за отмъщение”, балистична ракета V-2. Тя става първият обект в историята, извършил суборбитален полет. По време на войната ракетата не разкрива напълно своя дяволски потенциал, но се превръща в прототип за ракети на СССР и САЩ. В своята работа Вернер фон Браун използва труда на военнопленници и се издига до щурмбанфюрер. Неговото “чудотворно оръжие” убива само в Лондон и Антверпен между 8000 и 12 000 души. Но и производството на ракетите взима жертви - в нечовешки трудови условия загиват между 10 000 и 20 000 души, осъдени на принудителен труд.

Конструкторът Вернер фон Браун твърди, че не знаел за това, той до края на живота си отказва да признае, че е бил съучастник в престъпленията, извършени от нацистите през Втората световна война. Евакуиран в Съединените щати по специална програма, Вернер фон Браун там става “баща” на НАСА.

Алфред Нобел

Алфред Нобел остава векове наред като основател на присъжданата на негово име награда, но в края на 19 век славата му далеч не е добра. Наричан е “царят на динамита”, “търговецът на експлозивна смърт”, поради факта, че изобретява динамита. Освен това е нереализирал се драматург. Единствената му пиеса “Немезида” е призната за еретична и целият тираж е унищожен. Нобел се надява, че разрушителната сила на динамита, който го прави богат, ще помогне да се сложи край на войните. Съзнавайки, че е станал изключително заможен от това, че е намерил начин да убива хора по-бързо от всеки друг, в края на живота си Нобел започва да размишлява върху това, с какво ще бъде запомнен от идните поколения. Малко по-късно той се превръща в отявлен пацифист и посланик за мир.
Преди да умре, Нобел подписва завещанието си, според което дарява 94% от своите активи за целите на учредяването на Нобеловите награди. Те се дават веднъж годишно, без оглед на националност и раса, в пет категории: химия, физика, медицина, литература и награда за мир.

Теодор Качински

Теодор Качински влиза в историята като Юнабомбър. Въпреки че е вундеркинд на 16, през 1958 г., той влиза в Харвард, а на 20 - завършва аспирантура в Мичиганския университет. Дисертацията му по математика може да бъде оценена само от 10-12 души в САЩ. Качински е най-младият професор в Калифорнийския университет.
Тогава става последовател на Хенри Торо и се мести да живее в горска колиба. Цивилизацията обаче преследва професора, тя го потиска все повече и повече и той решава да се бие с нея. И така става Unabomber. В периода между 1978 и 1995 г. той изпраща 16 бомби до различни цели, включително университети и авиокомпании, които убиват три и раняват 23 души. След като е в списъка на ФБР за “най-търсените престъпници”, на 24 април 1995 г. той изпраща писмо до редакцията на вестник “Ню Йорк Таймс”, в което обещава “да се въздържа от тероризъм”, ако Таймс или “Вашингтон Поуст” публикуват неговия манифест от 50 страници “Индустриалното общество и неговото бъдеще” (наречен от ФБР “Манифеста на Юнабомбър”). От 1996 г. Качински излежава 8 доживотни присъди.