За тридесет години независима Македония не успяхме да направим така, че съседите ни сами да започнат дебати за преоценка на своето минало

Доказа се колко нисък е прагът на въздържане от антибългарски прояви

Вместо да се потопим в есенната идилия, ние се хващаме отново за гушите

Като гледам напоследък колко много народ се изказва за състоянието на отношенията между София и Скопие, се хващам за думите, приписвани на покойния ни великан Тончо Жечев: „Каквото и да кажеш за Македония, все ще сгрешиш“. Нещо такова. Та ако на някой не му хареса това, което ще напиша по-долу, да приеме думите на Тончо Жечев като извинение.

Есента дойде. И вместо да говорим за такива приятни традиционни неща като правенето на айвар, вместо да се потопим в есенната идилия, ние се хващаме отново за гушите. Поводи за това има. Знаят се. Пък и да ги няма, все ще намери някой да измисли такъв, който да вгорчи отношенията от двете страни на границата. Мераклии, а и майстори в тази насока колкото искаш - и при тях, и при нас. Те ни критикуват за действията на нашите политици и власти, ние им отговаряме почти със същото, като се самобичуваме. Искаме да им се харесаме ли, на тях или на някой друг, правим се на „модерни“, без ситуацията да изисква това, що ли... А в сегашната ситуация много неща не ми харесват, защото знам с кого си имаме работа. Например:

- Не ми харесва президентът Стево Пендаровски да твърди в телевизионно интервю, че въпреки паузата в работата на Съвместната комисия за история и образование, двамата съпредседатели професорите Ангел Димитров и Драги Георгиев имали комуникация помежду си. Виртуална и он лайн, заради пандемията с коронавируса и в двете държави. Когото и да съм попитал от членовете на българската част на Комисията, всеки от тях твърдо заявява, че това не е вярно. От момента на едностранното оттегляне на членовете на македонската част от този експертен орган в края на ноември миналата година, до днес е имало само един опит за комуникация между двамата съпредседатели. И той е бил за това да се уточни съдържанието на съвместния протокол за въпросното последно заседание в Скопие. Протоколът и до днес не е подписан. Нищо повече.

- Не ми харесва двойният стандарт и притворството в поведението на съпредседателя на Комисията проф. Драги Георгиев. В зачестилите напоследък негови медийни изяви той все по-откровено признава, че истинската причина за едностранното прекъсване на работата на Комисията през ноември миналата година не е страхът от политизирането u заради предстоящите избори, а излъчените от София два документа: на правителството и на парламента. Спомняте си - Рамковата позиция на кабинета и Декларацията на парламента. Което си е чиста политическа позиция, с която проф. Георгиев и неговите съратници от македонската част на Комисията толкова много настояваха да не бъдат обвързвани. Кога бяха искрени: миналата година, когато настояваха, че предстоящият парламентарен вот в страната им може да окаже „политическо“ влияние върху позицията им на експерти, или сега, когато не някой друг, а ръководителят на групата им разкри истинския мотив за проточилата се десет месеца пауза в работата на Комисията.

- Не ми харесва, че въпреки препоръките на новия министър на външните работи Буяр Османи работата на двете комисии на Република Северна Македония - с България и с Гърция, да възобновят дейността си, никакъв сигнал от страна Скопие все още не идва. Беше подхвърлена идеята работата да бъде подновена в Скопие в края на септември или началото на октомври, но когото и да питах от българската част на Комисията, оттам ни вест, ни кост, както се казва. Какво чакат, да започне университетската учебна година и проф. Драги Георгиев да си намери ново оправдание със заетостта на членовете на Комисията с преподавателска работа? Поне за българските експерти този проблем след 1 октомври ще възникне.

- Не ми харесва да говорим толкова за Комисията, но какво да се прави, когато през трите години, изминали от подписването на Договора, единственият му параграф, по който нещо се върши, е въпросният експертен орган. А това, че от наша страна, най-вече чрез премиера Борисов, обвързахме резултатите от работата на Комисията с политическото поведение на държавата ни, е най-малкото непрофесионално.

- Не ми харесва откритият натиск от страна на Берлин върху българската страна да не вкарва двустранните проблеми между София и Скопие в преговорния процес. При това натиск, правен посредством медиите край Вардар: първо с интервюто с посланичката на Германия в Скопие, а после и като оценка на германския външен министър при срещата му с Никола Димитров в Берлин. Нали уж имаме стабилна топла връзка с германците и с фрау Меркел? Този директен канал не е ли по-ефективен за комуникация и за внушения? Вместо госпожа посланикът в Скопие да гледа вътрешните проблеми на страната домакин, тя ни дава препоръки как да се държим с тях. Изглежда ще трябва да подложа на съмнение иначе точното съждение на проф. Денко Малевски от тази пролет, че „съюзите се правят за защита на членовете им, а не на кандидатите за тях“.

- Не ми харесва, че отново се доказа колко нисък е прагът на въздържане от антибългарски прояви в обществото край Вардар. В един момент след подписването на Договора за приятелство и добросъседство се бях обнадеждил, че езикът на омразата и ругателството по отношение на България са оръжия, които вече са прибрани някъде на тъмно, но очевидно устойчивостта на тази тенденция е крайно крехка. Изглежда се оказва вярно направеното предположение, че подобряването на климата в отношенията между София и Скопие се приема само от един тесен кръг хора в управлението на държавата, че старите рефлекси, ако са туширани, това е само временно и че в крайна сметка видимите резултати от Договора за приятелство и добросъседство са такива, че не дават материална основа за промяна в нагласите към България.

- Не ми харесва, и никога не ми е харесвало, подозирам, че и занапред ще е така, че пропуснахме тридесет години, в които българската дипломация и всички държавни институции и обществени структури заедно да се опитат да създадат истинско наше лоби в Република Македония. Хора от различни сфери, интелектуалци, журналисти, на които да не отричаме правото да се наричат и чувстват както искат, но хора, които да поведат обществото да започне вътрешен, собствен дебат за миналото. Осмислянето на собственото им минало е тяхна работа, колкото и болезнено да е всичко то. „Уроците“ отвън, още повече откъм България, не дават резултати, видя се, а само увеличават съпротивата срещу процеса на самооценка, колкото и плах да е все още той. Реакцията срещу всичко, което идва от Изток, е като свиването на охлюва, когато го докоснеш с ръка - скрива се бързо и заема отбранителна поза. Не бива да превръщаме този процес в двустранен проблем, между нас и тях, защото това е проблем преди всичко на самите тях. Ако успеят да го решат, добре, ако не - вината не е в София.

- Не ми харесва демонстрацията на самочувствие, характерна за управляващия елит в Скопие, след като държавата им стана член на НАТО. Сякаш не им е ясно, че заслугата за това е най-малко негова. Трябваше да бъде изпълнена една геополитическа задача и Договорът с България, а после и с Гърция, бе част от нея. Така и не разбраха в Скопие, че София можеше да има повече претенции, записани черно на бяло в документа, но в този си вид Договорът е едно силно приятелско побутване по гърба, правено с ясното съзнание, че това може да не е непременно от полза за нас. Ще го кажа и така: направихме им голям хаир, който май ни създава повече ядове. Но в Скопие приеха, че всичко това, довело до членство в НАТО, е тяхна заслуга. И смятат, че така, както България бе принудена отвън да не спира атлантическия път на Скопие, така и по същите причини няма да го направи и към ЕС. Пък и ако се вярва на тамошните хора, пред тях българските им колеги са давали ясен знак, че колкото и рамкови позиции, декларации и меморандуми да подготвим и излъчим, колкото и шумотевица и пушилка те да предизвикат при тях, колкото омраза и агресия да ни прехвърлят през границата, все пак ще ги „пуснем“ в ЕС. Тогава, за какво „ручаме жабетата“?

- Не ми харесва... Всъщност, кой си ти да казваш какво ти харесва и какво не? Някакъв си Костадин Филипов.