Рекламата на хълма се превърна в траен паметник

Като всяка звезда и надписът се разкрасява за своя юбилей

Надписът Холивуд, първоначално е създаден като реклама за местното развитие на недвижимите имоти тази година навършва 100 години. Като всяка една звезда, той се подготвя и разкрасява преди големия си юбилей. Той получи множество силно рекламирани образи и неговият пиар екип (да, той има пиар екип) се подготвя за голямо отразяване, с планирани събития по случай стогодишнината и стартира едно набиране на средства за изграждането на повече удобства за туристите.

В една слънчева утрин преди месец пътеките под знака бяха претъпкани с едри посетители, които в свободното си време правеха нещо като холивудска гимнастика, вдигайки ръце и извивайки тела, така че да изглеждат по снимките, направени с телефона, сякаш почукват или вдигат буквите на знака.

Знакът на Холивуд може да е едно от най-разпознаваемите места на Земята, но достъпа до него може да бъде абсурден и мъчителен. Буквите са близо до върха на един стръмен и безплоден хълм, обитаван от дивите койоти и от време на време и от гърмящите змии. Не можете да стигнете с кола до там. Вашият телефон може дори да не ви даде правилните указания как да стигнете до него.

Някои избират да извървят пеша до знака по една от пътеките, дълги няколко мили, които се вият през Грифит Парк, една пустиня от 4000 акра, в която се намира знакът. Други избират полунезаконния пряк път през Beachwood Canyon, един богат квартал, намиращ се в хълмовете под знака, където няма тротоари и паркирането на улицата е забранено.

Ако попитате Google Maps как да стигнете с кола до знака, той ще ви изпрати до съвсем различна забележителност, обсерваторията Грифит, която е на около три мили. От обсерваторията, където паркирането струва $10 на час, можете да се разходите през горещите и прашни хълмове, докато стигнете до самия знак. Дори тогава ще гледате надолу към буквите през една гигантска телена ограда, наблюдавана от полицията на Лос Анджелис.

Публиката не се допуска покрай защитната ограда, но ако имате възможност да преминете през нея, както направих аз по време на моя тур за пресата по случай стогодишнината, гледката е вълшебна.

Хората, които срещат на живо филмовите звезди, често казват, че те са наистина красиви отблизо, макар че са много по-ниски, отколкото изглеждат на екрана. Знакът на Холивуд е такъв, но наобратно и той е наистина прекрасен и шокиращо огромен. Зад гигантските букви Лос Анджелис блести в далечината. Колите се движат по магистралите в потоци от блясък, сякаш се втурват през откритите вени на града.

Лесно е да се разбере защо, въпреки всички бариери, туристи от цял свят продължават да се стичат възможно най-близо до буквите.

Подобно на Айфеловата кула, знакът на Холивуд първоначално трябваше да бъде само временен и беше построен да издържи 18 месеца като една блестяща реклама за развитието на недвижимите имоти в „Холивудленд“. Но знакът остана, успешно премина прехода от един дързък новодошъл до иконата, която сега управлява града-мечта с достойнството на Мерил Стрийп или Джуди Денч.

Пътят от една пищна реклама до днешната гранд дама не беше лесен. През десетилетията знакът на Холивуд трябваше да преживее трагедии, занемаряване, лошата преса и откровените призиви за неговото унищожение. Както при много от неговите колеги от рекламната индустрията, процесът на превръщане в една звезда изисква и частична промяна в името, а в по-късните години и един редовен лифтинг на лицето под формата на слоеве „екстра бяла“ боя, плюс моноторинга от експерти, които да го наблюдават за ефектите от ерозията.

Няма точен запис кога фирмата за развитието на недвижимите имоти за първи път е поставила буквите, които първоначално гласяха HOLLYWOODLAND, но рекламите на жилищата рядко попадат в новините, въпреки че един от предприемачите, Хари Чандлър, беше и издател на Los Angeles Times. Първите препратки във вестниците към „електрическия“ знак, който първоначално беше покрит със светлини, мигащи през нощта, идват от месец декември 1923 г., след като рекламата, проби по-рано през същата година.

Но буквите на знака стават скандално известни през 1932 г., когато Пег Ентуистъл, една 24-годишна британска актриса и амбициозна филмова звезда, се самоубива пред знака, който символизира едновременно примамката и опасността от успеха във филмовата индустрия. По време на Голямата депресия строителното предприемачество, рекламирано от знака, се не успява да се пребори икономически и в крайна сметка то престана да съществува.

До 1940-те години буквите на знака се рушаха, бяха порутени и официално бяха дадени на града за управление и грижи. Към края на 1970-те години, когато знакът отново е в окаяно състояние, оригиналните букви най-накрая са заменени, след като Хю Хефнър, основател на списание Playboy, водеше кампания за тяхното спасяване. Дължината и обиколката на новия знак станаха повод за гордост: 450 фута (137,16 метра) дължина, с 45 фута (13,72 метра) високи букви и общо тегло, в стомана и бетон, от 480 000 фунта (217,724 тона).

През последните години знакът се превърна в сцена за многократни шеги, които промениха буквите, за да се четат като „Hollyweed“ (Света Марихуана) и „Hollyboob“ (Светите холивудски цици). Знакът се превърна в любимото място за филмите за бедствията, като беше унищожаван на екрана най-малко 7-8 пъти.

Имаше и новини как части от оригиналния знак на Холивуд, се разпродават онлайн на търг или че се разпродават на фрагменти, като някакъв еквивалент на истинския кръст на филмовата индустрия, въпреки че не е ясно дали тези спомени са легитимни. Твърди се, че части от оригиналния знак от тенекия са били продадени за скрап.

И днес, знакът си остава едновременно вездесъщ и странно отдалечен. Жителите на Лос Анджелис могат да забележат буквите в огледалата си за обратно виждане в колите си или да гледат от баровете си, разположени на покривните тераси, но истината е че много от тях живеят тук от години, без изобщо да са го посещавали.

Достъпът на туристите до знака предизвика години на ожесточени битки, които се разиграваха чрез натиска върху технологичните компании да променят своите GPS упътвания към знака, както и в съдебните дела, включително едно, което доведе до блокирането на достъпа на тази популярна точка от града. Кварталите под буквите са пълни със сурови предупредителни надписи: „БЕЗ ДОСТЪП до надписа за Холивуд“, а някои от богатите жители твърдят, че звездните им посетители, задръстват стръмните им, криволичещи улици, и представляват опасност за здравето.

Следвайки указанията ми на Google Maps, а не на поставените табели, се озовах на тясна черна пътека, която ме отведе до един стръмен склон. Помислих си, че трябва да съм тръгнал в грешната посока, но някои други туристи ми казаха, че не съм. „Това е най-лесният начин“, ме успокои един мъж с шапка на Доджърс, докато се спусках по няколко скали.

Една ирландска туристка, която срещнах близо до върха на знака, ми каза, че тя и нейните приятели са започнали пътуването си до знака, като са се разхождали през едно поле, след което по тях са им крещяли, преди в крайна сметка да намерят пътеката до върха.

Признавайки продължаващите трудности за туристите, желаещи да стигнат до знака, тръста Hollywood Sign, който управлява паметника, обяви, че ще използва стогодишнината на знака, за да събере средствата за да изгради официален център за посетителите, пълен с лекционни зали, киносалон, музей, магазин за подаръци, и, вероятно, бани, нещо, което липсва на посетителите от години. Това звучи като страхотно решение, докато не научите, че текущите опции за местоположението на този център за посетители може да не доближат туристите много по-близо до паметника.

Предложените места включват старите конюшни за понита в Грифит Парк, на около пет мили, „надолу по булевард Холивуд“, на около две мили, или дори „зад знака Холивуд, от другата страна на планината“.

Но сегашната недостъпност на знака си има и своята положителна страна. Районът около гигантските букви е останал едно малко парче дива земя, убежище за елените, лисиците, койотите, дори известните планински лъвове на града. На стръмния черен склон около знака е толкова тихо, че е почти възможно да чуете бумтенето на слънцето или трептенето на сенките от птиците отгоре.

„По някаква причина гарваните и ястребите винаги кръжат около буквите“, ми каза Холкомб, член на пиар екипа на знака. „Поривите на вятъра трябва да са забавни“.

Холкомб ме остави сам да сляза няколко фута от гигантската ограда около знака, но ме предупреди, че не сме получили разрешение от охраната да се приближаваме. Клекнах върху пръстта, между купчини диви цветя, което беше възможно най-близкото до знака.

И да, аз го попитах: не ми е позволено да го докосна.

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)