Бившият премиер на Северна Македония подготвя връщането си в активната политика, май

За избирането на държавен глава край Вардара са нужни партийна подкрепа и гласовете на албанците

Колкото повече приближава датата 28 януари, толкова повече напрежението в политическите пластове в Северна Македония расте. Ето, текущата седмица предварително бе определена като време за взимане на важни управленски решения, които да подготвят държавата за редовните парламентарни избори на 8 май. А също така и за провеждането на президентския вот на 24 април и евентуално балотаж на 8 май.

И понеже все още сме под впечатлението от изминалите големи християнски празници, ще вземем да кажем, че всъщност от вчера започна поредната „страстна политическа седмица“ при съседите ни.

Съвсем нормално стартираха и срещите между партийните лидери в търсенето на нови и укрепването на вече познати и обръгнали предизборни коалиции. Всеки глас ще бъде важен и нужен в ожесточената битка, която вече се води. Няма да се спирам на повечето от тях, но една искам да отделя специално. Просто защото ми се стори крайно интересна и защото, ако не друго, роди много въпроси, засега неотговорени. Става дума за четиричасовия обяд между лидера на СДСМ и премиер Димитър Ковачевски, председателя на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети и бившия премиер Зоран Заев.

Нищо лошо, разбира се, тримата да се видят и да хапнат някъде нещо, пък после да се оправдават, че всъщност в това нямало нищо чудно и неочаквано, тъй като Заев и Ковачевски се познавали още от студентските времена преди 32 години, че и друг път се виждали на обяд и така нататък. Това, че Заев и Ковачевски са добри познати, не е новина, защото тъкмо бившият премиер от Струмица издърпа Ковачевски от Министерството на финансите, където беше заместник-министър, и го сложи на стола на председател на СДСМ, което пък му осигури и мястото начело на изпълнителната власт. Менторството на Заев по отношение на внезапното и спешно издигане на Ковачевски беше толкова очевидно, че един обяд в компанията на Ахмети е най-малкото, с което днешният премиер би могъл да се отплати. Само да добавя, че в местната в Северна Македония церемониална протоколна и не толкова протоколна традиция и практика това да получиш покана за обяд от някого се приема като висша форма на уважение. „Ке те носам на ручек!“, значи, ще отидем на обяд, е знак, че ти се прави голям ихтибар, но и сигнал, че по време на обяда нещо може да ти се поиска.

Прегледах внимателно почти всичко, което бе написано в медиите за тройната среща Ковачевски-Ахмети-Заев. Особени различия в информациите нямаше, тъй като всички сайтове се позоваваха на крайно лаконичните съобщения на партийните централи на СДСМ и на ДСИ. От Заев не изтече нищо, вероятно защото си е наложил личен мораторуим за публични изяви от момента, в който напусна премиерския пост. От въпросните кратки и сбити съобщения ставаше ясно, че тримата са разговаряли за предстоящата изборна кампания общо казано. Че за какво друго да разговарят, като на масата седят партийните лидери на СДСМ и ДСИ, които са основата на управляващата коалиция в държавата. И заедно с тях е човекът, който още докато беше премиер, пое ангажимента пред Ахмети, че в последните сто дни на правителството начело на него ще застане албанец.

Като си спомня какъв шум се вдигна тогава от тази договорка, колко критики понесе тя от опозицията, та така и до днес. Ковачевски обаче изпълни ангажимента, който неговият предшественик пое, и като знак на приемственост обеща да подаде оставка и да отстъпи поста на излъчения от ДСИ кандидат ТалатДжафери. Всичко това ще се случи тези дни.

Колкото и лаконични да бяха съобщенията за тройния разговор, все пак останаха впечатленията, че са се уточнявали позициите на двете партии за предстоящите парламентарни избори. Въпросът е дали СДСМ и ДСИ да се явят заедно на парламентарния вот, или да спазят досегашната практика да мерят силите си всеки в своя етнически двор. ДСИ сред албанците, а СДСМ - сред македонците, пък после да се договарят за коалиционно управление, както досега. Партиите, особено от албанската общност не спират да акцентират на своята европейска ориентация, която очевидно ще бъде в центъра на предизборната им кампания. Това се отнася и до сегашните им партньори в управлението, които също така формират „европейски фронт“, с който да гарантират геополитическата ориентация на държавата. Атлантическата вече е осигурена с членството в НАТО.

Чакайте, нали едновременно с парламентарните ще се проведат и президентски избори? И ето хипотезата ми - не изключвам присъствието на Зоран Заев при Ковачевски и Ахмети да е било свързано с обсъждането на евентуална негова кандидатура за президент на страната. Да, някогашният кмет на Струмица има опит в печеленето на изборни състезания. Има опит и в това да създава печеливши управляващи коалиции дори тогава, когато изборните резултати не са в негова полза. С този свой опит Заев очевидно би могъл да помогне на своя наследник начело на партията и на властта, както и на колегата си Ахмети в тактиката и стратегията на предстоящия вот.

Но не само това. Още когато Заев подаде оставка като партиен лидер и премиер, не ме е напускала мисълта, че ще дойде време, и то няма да е далече, когато отново ще поиска да се върне в активната политика. Политическият му багаж е добре известен -договор за приятелство и добросъседство с България, Преспанско споразумение с Гърция, членство в НАТО, напредък в евроинтеграцията. Списъкът може да бъде продължен.

От друга страна, Ковачевски продължава да дава знаци, че все още няма кандидат за номинация от името на партията за президентския вот. Нещо повече, публична тайна е, че той е изправен пред неудобството да избере един от двамата силни претенденти - сегашният президент Стево Пендаровски и неговият земляк от Куманово - министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски. Затова изработиха принципна матрица за това как биха искали да изглежда техният човек, който ще има подкрепата на партията и сега всяка кандидатура „налагат“ върху матрицата. Най-логично би било това да е сегашният държавен глава Стево Пендаровски, макар че самият той няма пълна сигурност, че ще бъде номиниран от името на социалдемократите. Без партийна подкрепа в Северна Македония президент не се става.

Не се става и без гласовете на албанците. Просто няма как. Такава е демографската картина в държавата, която се отразява в електоралното съотношение на гласовете, че нямаш ли предварителната подкрепа от албанските гласоподаватели, хич не се надявай на победа. Тази подкрепа обикновено идва на балотажа, защото в първия кръг политическите партии на албанската етническа общност мерят влиянието си чрез свои кандидати. Докато на балотажа е друго. Там албанските гласове решават изхода от битката.

Заев е в отлични отношения с Ковачевски и няма как да бъде другояче. Същото може да се каже и за връзката му с Ахмети и тяхното политическо дългогодишно партньорсто във властта. На всичко отгоре от Струмица, родния град на Заев идват сигнали, че неговите съграждани там го стимулирали да се пусне в битката. Хем да направи услуга на Ковачевски да не се налага да избира между Пендаровски и Спасовски, хем отново да застане под прожекторите отпочинал, но и помъдрял.

Зоран Заев - президент на Северна Македония? Защо пък не?