Да им се чудиш на хърватите! Мнозинството от тях осигуриха на 5 януари четиригодишен мандат на някогашния премиер и лидер на социалдемократите Зоран Миланович като президент на страната, а първият въпрос, който публично си задават сега чрез медиите е - ще върне ли той бюста на Йосип Броз Тито в президентството, отстранен там преди четири години, когато Колинда Грабар-Китарович победи и стана държавен глава. Това - да махне бюста, била първата работа на Китарович, току-що влязла в кабинета си в Загреб. Сега Миланович трябвало да възстанови справедливостта, казват.

Не е само тази справедливост, която новият президент на Хърватия Зоран Миланович трябва да възстановява. Ако изобщо проблемът с бюста на хърватина Йосип Броз в президентството е такава. Вярно, той бе поставен там още от първия президент на суверенна и свободна Хърватия Франьо Туджман като знак за помирение в обществото, което, по мнение на мнозина наблюдатели, все още живее с поделбите на антифашисти и усташи от Втората световна война и от войните от началото на 90-те години на миналия век при разпада на Югославия. Самият Миланович в първите си думи, след като узна резултатите от победата си на втория тур на изборите, показа сдържаност и спокойствие, благодарейки на тези, които са гласували за него, но и на тези, които не са го подкрепили. Той обеща да бъде президент на всички граждани - на хърватите, но и на тези, които не са хървати. Обеща да не говори вече за миналото и че ще действа строго и твърдо в рамките на своите конституционни пълномощия.

За нас, българите това не би трябвало да представлява някаква изненада, защото и при нас прекият демократичен избор на президент дава сериозна легитимност на държавния глава, но от гледна точка на оперативната политика възможностите му не са чак толкова много. Преглеждайки конституцията на Хърватия по отношение на президентските пълномощия, правейки сравнения с основния закон на Северна Македония, да речем, и с нашата, българската конституция, няма да е чудно, ако стигнем до извода, че след промените в Източна Европа всички страни от района са “преписвали” от едни и същи “сламки”. Толкова си приличат конституциите на тези държави, с малки разлики, отразяващи спецификата на всяка една от тях. Но “калъпът” е един и същи, май.

Анализът на президентския вот, преминал през два тура, ще покаже и други прилики с българската ситуация. На пръв поглед, поне две. Първо, победата на Зоран Миланович дава основание да се предполага, че ще консолидира редиците на социалдемократите, от които той произлиза, за следващите парламентарни избори през есента. Макар че самият Миланович вече четири години не беше в активната политика, след като подаде оставка като лидер на СДП и от премиерския пост. От друга страна, вече пристигат ясни сигнали за сериозна нервност сред управляващите от Християндемократическия съюз (ХДЗ), които се страхуват, че инерцията на президентския вот може да промени статуквото и в състава на парламента. Нещо такова се очакваше и у нас след победата на Румен Радев над Цецка Цачева, но в крайна сметка, без да се спираме на причините, победните изборни настроения при президентските избори не се пренесоха автоматично и в евро- и в местните избори. Което пък предполага интересен политически сезон в Хърватия, още повече, че страната от 1 януари пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

Втората прилика с политическата ситуация у нас е необходимостта от съжителство между лявоцентристкия президент и десния консервативен премиер Андрей Пленкович. Вярно, както вече казахме, Зоран Миланович вече няколко дни след победната изборна нощ твърди, че ще бъде президент на всички и че няма да има предпочитание към една или друга политическа сила. Някак си имам основание да мисля, че ще изпълни обещанието си. Цялото му поведение е демонстрация на възпитание, но и на някаква форма на джентълменство. Миланович прие призива на Колинда Китарович за цивилизована смяна на местата в Президентството, на което пък той отговори, че ако тя пожелае да отиде някъде посланик на Хърватия, той не би имал нищо против това. На което Колинда Китарович отговори, че остава в страната, за да се бори за повече права на жените, децата и слабите.

Да не забравяме и друго. Самият Пленкович даде да се разбере, че ще спазва правилата на съвместното съжителство с Миланович. Още повече, че според някои местни анализатори, тъкмо водената от премиера и лидер на ХДЗ Пленкович политика е допринесла до голяма степен за загубата на атрактивната Колинда само със някакви 100 000 гласа. Но пък анализите показват, че тази преднина е дошла преди всичко от победата на Миланович в големите хърватски градове и центрове. За разлика от диаспората, която е дала преднина на Колинда Грабар, без това обаче да натежи в крайния резултат. Петият президент на Хърватия от нейното отделяне от Югославия вече е известен - Зоран Миланович, Възкръсналият.

Отново в политиката след четири години

Петдесет и четири годишният Зоран Миланович се връща отново в политиката след пауза от четири години, в която работеше в основана от него консултантска фирма, след като през 2016 г. ръководената от него Национална коалиция загуби парламентарните избори. Политическата му кариера започва през 2007 г., когато наследява лидерството на Социалдемократическата партия след смъртта на председателя й Ивица Рачан. През 2011 г. Миланович стана премиер, чийто мандат ще остане в историята с приема на Хърватия в Европейския съюз. В същото време икономическата криза в страната продължи, обедняването на населението и подялбата на обществото - също. По образование е юрист, женен е и има двама сина.

За него

Резултатите не са изненада

Резултатите, които донесоха победата на Зоран Миланович, не са изненада, като се има предвид в какво госпожа Колинда Грабар-Китарович превърна президентската функция. Човек вече не знаеше това президент на държавата ли е, или е естрадна звезда.

Стипе Месич, бивш президент на Хърватия, член на щаба на Миланович

Протягам му ръка, желая му успех

Протягам ръка на Зоран Миланович с предложение да покажем, че смяната на властта може да бъде цивилизована. Пожелавам му успех за доброто на всички граждани, за доброто и за бъдещето на Хърватия.

Колинда Грабар-Китарович, досегашен държавен глава

Очакваме твърда подкрепа от новия президент

Моят приятел и другар Зоран Миланович победи на президентските избори в приятелска Хърватия съгласно волята на хърватските граждани. От сърце честитя на Зоран и на сестринската СДП. Ясно е, че социалдемокрацията е опция на разума, напредъка и бъдещето за нас в региона и в Европа. Очакваме твърда подкрепа от президента Миланович за европейската интеграция на Северна Македония и за скорошно начало на преговори с ЕС.

Зоран Заев, лидер на СДСМ и доскорошен премиер на Северна Македония