И богати страни искат да напуснат ЕС

Няколко пресни събития поставиха в дневния ред въпроса за евентуално излизане от ЕС на една или друга държава. Всичко започна със статия във вестник, близък до унгарското правителство, Magyar Nemzet, в която се говори за вероятността от излизане на Унгария от ЕС. Това може да е отговор на натиска, който Брюксел и страните от Западна Европа оказват върху нея по отношение на законите с които се ограничава гей пропагандата. Освен всичко друго, ЕС също има претенции към унгарците за тяхното нежелание да приемат имигранти и за свободата на словото.

А на 7 септември дойде и времето да се поговори за Полша. ЕС заведе дело срещу тази страна с искане да спре своята съдебна реформа, в рамките на която изпълнителната власт получава повече възможности за назначаването на съдии. Тази история продължава повече от година. Наред с другите неща, поляците също ограничиха правата на сексуалните малцинства като например беше им забранено да осиновяват деца. И те не искат да приемат имигранти по квотите на ЕС, а просто може да си спомните как полските власти се държат с бежанците на беларуско-полската граница.

И Полша, и Унгария са заплашени от лишаване от финансиране, за опитите им да „противоречат“ на ЕС. И като цяло, тази заплаха работи и играе ролята на „спирачка“ в желанието на поляците и унгарците да последват примера на Великобритания. Според социологически проучвания почти 80% от гласоподавателите на управляващата унгарска партия ФИДЕС не искат да напуснат ЕС. А какво да кажем за избирателите на опозиционните проевропейски партии ... В Полша подобна възможност беше напълно отхвърлена от премиера Матеуш Моравецки. И хората засега все още не са „за напускане“.

Причината, поради която поляците и унгарците все още не мислят да напуснат ЕС, е проста. Трябват им парите. Нито една от тези страни не е богата според европейските стандарти и те наистина се нуждаят от средствата, които идват за тях от фондовете на ЕС. Като се има предвид, че много големи предприятия са затворени и значителна част от икономиката на Полша и Унгария се контролира от немски или нидерландски капитали, разрива с ЕС ще доведе и до тяхното напускане и в резултат на това и до масивна безработица и спад в жизнения стандарт.

Друг потенциален кандидат за напускане на ЕС е Гърция. Тук причината може да бъде гръцките хронични проблеми в икономиката. Историята за преструктурирането на дълговете на страната, която беше на ръба на фалита, се проточи няколко години. Бившият премиер Алексис Ципрас заплаши да напусне еврозоната и се заговори за излизане на неговата страна от ЕС. Освен това Гърция, където православието има държавен статут е малко вероятно да се зарадва на гей браковете. А за проблемите с имигрантите на беломорските острови или на сухопътната граница с Турция е дори излишно да се говори.

Изглежда, и самият ЕС също съжалява 150 пъти, че веднъж е приел елините в своите редици. Но дори и тук историята няма да стигне до своя логичен край. Програмата за преструктуриране на дълга обаче беше приета и приключи през 2018 г. Година по-късно „проблемният“ Ципрас благополучно загуби изборите от консервативните еврооптимисти. Причината е същата. Гърците, които не желаят да губят пари от еврофондовете, се страхуват от бедността. Разговорите не ги убедиха, че няколко години след раздялата с ЕС всичко ще бъде наред.

Напълно вероятно е самият ЕС в даден момент да поиска да постави въпроса за изгонването на „отстъпниците“, които не споделят „прогресивните ценности“. Например Нидерландия плаща много на бюджета на ЕС и затова, колкото и странно да звучи, нейният премиер Марк Рюте има правото да изисква от получателите на средства как да се държат. Тогава обаче ЕС ще бъде попитан, а защо взехте тези бедни хора при вас? Така че, като не искат да признаят своите грешки, допуснати по време на разширяването, те все още няма да изключват никого.

Но там, където наистина съществува опасност от „бягство“ от ЕС, това може да се случи в две богати европейски държави. Първата от тях е Австрия. През 2016 г. настоящият лидер на Партията на свободата Норберт Хофер повдигна въпроса за напускането на ЕС, ако той продължава с политиката си на централизация и лишаването на националните парламенти от правомощия. И той почти спечели президентските избори и за да се предотврати неговата победа, беше необходим трети тур, където Хофер получи 48%. Този резултат е още по-убедителен от всяка други анкети.

В случая с Австрия до референдум така и не се стигна и самата Партия на свободата загуби част от своята подкрепа. Разбира се, тоя има примера на съседната Швейцария, която процъфтява без никакъв ЕС. А самите австрийци нямат този грях да се оплакват от бедност. Въпреки това Австрия е държава с имперско минало и с голям брой представители в европейските структури. Почти от всички страни тя е заобиколена от страните от ЕС, с които понякога е свързана по родство. Така че реалната версия на австрийското излизане от ЕС все още не се разглежда.

Втората държава Дания е може би най-близо да последва британския път. Тук социологията се оказа най-опасна за Брюксел, въпреки че все още работи в нейна полза. Датските анкети след излизането на Великобритания показаха, че 30% от населението са за оставането в ЕС, 27% са за неговото напускане, а 34% искат да видят какво ще излезе от Брекзит. Сега датчаните изглежда са в процес на търпеливо скандинавско чакане. Идват избори след няколко години, и всичко може да се крие там. Тук предпоставките за излизане са по-силни отвсякъде другаде.

Разбира се, Дания е толкова богата, колкото и Австрия. И нея няма евро, а има крона. Гренландия и Фарьорските острови, които имат автономен статут в рамките на датското кралство, напуснаха ЕИО (предшественик на ЕС) през 1985 г. Датчаните са се договорили за някои изключения от правилата на Шенген, и те могат да затворят своите граници по всяко време. Те, заедно с Малта, са единствената страна от ЕС, която не участва в европейската отбранителна програма PESCO. Отношението към мигрантите там е също е доста тежко. С една дума, "Дакзит" вече зрее.

Освен това датчаните имат примера на сродната на тях Норвегия. Тя живее по-богато от тях и се чувства чудесно без ЕС, като участва в неговите програми по свой избор. Норвежците вече два пъти гласуваха против присъединяването към обединена Европа. Между другото, страната очаква избори на 13 септември и нито една партия при тях не повдига въпроса за възможното присъединяване към ЕС. А в Брюксел биха се зарадвали на такъв новодошъл, но няма на какво да се надяват.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения