На вторият ден от Великден Троянският манастир е непознато тих и празен от посетители. Небето се е схлупило с тежки облаци и мъгла над обителта.

Продавачката на свещи Донка, внучката и Христинка и складажията Найден са единствени, които посрещат през деня малкото идващи богомолци. Христинка избърсва с дезинфектант след всеки докоснал чудодейната ликона на света Богородица и всяко местенце по иконостаса, докоснато от молещите се. Посетителите са основно от Троян и близките до Орешака населени места.

Снимки: Цветан Томчев

"Много е тъжна новината за смъртта на Милен Цветков, убил го е малко по- малък от мен младеж", споделя ми тихичко Христинка. Найден чисти свещниците и мъдро философства, че и смъртта на колегата ни Милен Цветков е божа работа. "На кой, каквото му е писано. Ако ти е писано да се удавиш, няма да те застигне друго"- шепне Найден.

Всички гости на Троянския манастир са с предпазни маски на лицата, а някои дори и с ръкавици. Смирено и на дистанция един от друг отиват до местата за палене на свещи и умислени отправят своите молби към бог. Възрастни хора почти не идват, повечето са все млади, споделят служителите, но казват, че довечера ще дойдат повече хора за вечерната служба.