Властите от всички калибри и функции в Скопие се правят на крайно изненадани и възмутени

За какви реформи в правосъдната система може да се говори, за какво върховенство на закона?

Вече няколко денонощия властите от всички калибри и функции в Скопие се правят на крайно изненадани и възмутени, а опозицията както винаги търси отговорност не по-малка от рязането на политически глави. В това число и най-вече  на премиера Зоран Заев, разбира се. Че има потрес –  има, и той е толкова силен, защото за всички и всеки бе ясно, че ще дойде един момент, в който Миялков ще избяга от правосъдието и в който всички институции в държавата ще се правят ни чули, ни видели. Въпросът бе не дали, а кога братчедът ще изчезне.

Да, всички сега се правят на крайно изненадани от това, че дългогодишният шеф на тайните служби по времето на Никола Груевски и негов първи братовчед  Сашо Миялков е изчезнал в неделя вечер и полицията не може да го открие, за да изпълни съдебната заповед да му приложи мярката „домашен арест“. Мярката бе препоръчана от прокуратурата, която, както сега става ясно, имала „предположение“, че Миялков се готви да се укрие и да избегне да чуе присъдата си по едно от делата, за които е обвинен. Това трябваше да се случи този петък, 26 февруари, а делото, по което той е обвиняем заедно с още десетина лица, е свързано с нелегалното и незаконно масово подслушване, извършвано в продължение на седем-осем години по времето, когато Груевски бе премиер, а Миялков бе всесилният шеф на тогавашната Дирекция за сигурност и контраразузнаване, сега вече Агенция за национална сигурност. Разбира се, Сашо, син на първия министър на вътрешните работи на суверенна и независима Република Македония Йордан Миялков, загинал при все още неизяснени докрай обстоятелства в катастрофа с кола, пътувайки за Белград, отрече обвиненията както по това дело, така и по останалите, които му предстоят. На всичко отгоре, при всички обвинения – съдебни или медийни, през последните две години, че може да изчезне някъде по подобие на братовчед си Никола, който сега живее в Будапеща, Миялков отговаряше, че това няма как да стане, защото не отговаря на неговата житейска философия да бъде беглец. Той е известен с това, че въпреки че занятието му бе някъде в обществения и публичен сумрак, където по-добре да не се надниква, популярността му бе достатъчна, за да разкрие един човек на лукса, на високото самочувствие и полепналите по него непрекъснати женски истории. А и на един достатъчно заможен млад мъж, след като полицията го търси на всички адреси, зад които той би могъл да се скрие – апартаментът му в един от скопските жилищни квартали „Капищец“, в къщата му в луксозния „преди и сега“ номенклатурен район Водно под едноименния хълм край Скопие, и накрая – на „работното му място“, както наричат президентския апартамент в луксозния петзвезден хотел „Мариот“ в самото сърце на столицата, на самия централен площад.

Търсиха го, но не го намериха. И продължават да го издирват, дори вътрешна и международна заповед за това издадоха. Не може да е напуснал страната, твърди шефката на специализираното звено в прокуратурата за борба с корупцията и организираната престъпност Вилма Русковска, той няма паспорт, отдавна му е отнет. Че кой е казал, че Миялков е минал през легалните гранични пунктове на държавата? Да не би братовчед му Груевски да направи това, когато изчезна и след няколко дни каза „ку-ку“ от Будапеща? Че ако един дългогодишен професионалист от тайните служби – първо във военното разузнаване, а после – директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване, не може да си подготви сигурен канал за бягство, кой друг би могъл? Извинете, но когато си толкова дълго време начело на тайните служби, когато лично си подбирал кадрите в тях съобразно тяхната лоялност и когато си ги замесвал в „номерата“ си, все още ще е останал някой друг оперативен работник или хора от „терена“, които да ти помогнат и по този начин да ти се отблагодарят. Все пак Сашо Миялков не беше случайна фигура в този занаят.

Иначе извън отговора на въпроса как Миялков е „духнал“ и къде ли би могъл да бъде сега, публичната и политическа ситуация в Скопие се повтаря до голяма степен от времето, когато Груевски изчезна. Разликата е в това, че Груевски вече бе получил ефективна присъда от две години и половина за покупката на блиндирания автомобил „Мерцедес“ за протоколните нужди на правителството. Това беше първото негово дело, в което той беше обвиняем. И докато журналистите го чакаха пред входа на следствения арест в Шуту Оризари, където да влезе за излежаване на присъдата, той  – както стана ясно по-късно, е пътувал на север, заврян в багажника на дипломатическа кола на  унгарското посолство в Тирана. За разлика от него, Миялков не изчака дори да чуе присъдата си, камо ли да влезе зад решетките. Преди две години, когато го арестуваха за първи път, той прекара само няколко дни в килията, преди да бъде пратен в „домашен арест“. Точно по това време премиерът Зоран Заев търсеше под дърво и камък депутати от парламента за мнозинство от две трети, с които да прекара промяната на Конституцията на страната и смяната на името на Северна. Подкрепата, която той получи от осем пратеници, дотогава членове на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, странно съвпадна с определянето на по-леката мярка на Миялков. Това и до днес  дава повод да се говори за пазарлъка тогава, направен между обвиняемия по четири или пет дела Миялков и премиера Заев, в който бившият шеф на тайните служби е поднесъл на тепсия контролираните от него депутати срещу благосклонността на прокуратурата. Да не говорим за политизирането на цялата история.

Както и сега впрочем. И тогава, и сега Заев отричаше и отрича всякаква връзка с Миялков. Което не попречи на опозицията да го атакува и да му поиска оставката – на него и на вътрешния министър, партийния и семеен приятел Оливер Спасовски. Вероятно поучен от историята с Груевски, когато реакцията му закъсня, сега, още когато дори не беше напълно ясно дали Миялков е избягал или просто се крие някъде наоколо и може да се покаже,  Заев поиска да се извърши детайлно и цялостно разследване на случая и да се потърси отговорност на виновните. Остро и бързо реагира и президентът Стево Пендаровски, който май най-точно определи проблема, поставяйки го в координатната система на амбициите на страната за членство в Европейския съюз. За какви реформи в правосъдната система може да се говори, за какво върховенство на закона става дума, когато под носа на правораздавателните органи изчезва пореден високопоставен обвиняем и никой не иска да поеме отговорността за това.  Колеги от местните медии направиха списък на всички, които са извън територията на държавата, подгонени от правосъдието и промъкнали се през „дупките на швейцарското сирене“, каквото представлява системата за сигурност и граничен контрол. Оказа се, че нито МВР, нито уж реформираната новосъздадена Агенция за национална сигурност, нито другите институции са имали някакъв сигнал, че Миялков се кани да бяга. Пък и нали джентълменски ги уверяваше толкова време, че ще следва своята житейска „философия“ и няма да бяга. Само вече споменатата прокурорка Вилма Русковска призна, че все пак е имало един-единствен сигнал. Макар че бил „личен“, тя все пак поискала мярката „домашен арест“, за което знаели само трима човека – тя и двама от обкръжението ѝ. Но когато това стигнало до полицията, която трябвало да издири Миялков и да го заведе у дома под стража, той вече бил „духнал“… 
Че ще има политическа буря край Вардар, това е вън от съмнение. Любопитното е обаче от къде след няколко дни ще помаха победоносно с ръка Сашо Миялков. Варианти –  колкото искате.