След 18 години война, единственият резултат е връщането на талибаните на власт чрез мирни преговори с Вашингтон

Колко иронично звучи следващото изказване. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че има реален шанс за мир в Афганистан. Това е, защото САЩ са пред подписване на договор с талибаните, който да гарантира мирното изтегляне на американската и съюзническите армии. Преговорите се водят в Катар.

„Виждаме реален шанс за мир в Афганистан, по-близо сме до мирно споразумение от когато и да било“, заявил Столтенберг на пресконференция в Уелингтън, Нова Зеландия, цитиран от „Ню зийланд хералд“. Преведено на нормален език това означава, че след 18 години война, САЩ и НАТО напускат Афганистан, оставяйки държавата на на тези, с които воюваха - талибаните. 18 години, трилиони за военни разходи, десетки хиляди жертви и преговаряме за мир с побратимите на Бин Ладен.

Четирите стълба на такава спогодба ще са изтегляне на американския контингент, ангажимент от страна на талибаните да скъсат връзките си с Ал Каида, спиране на огъня и преговори с правителството в Кабул. Тази информация идва от американския пратеник в Кара - Залмай Халилзад.

Четири стълба, които ще рухнат веднага, щом победената окупационна армия си тръгне оттам - в това число и България. Това не са мирни преговори, а договаряне на отстъплението. Самият факт, че по настояване на талибаните, правителството в Кабул отсъства от срещите в Катар показва какво го чака.

Първият лакмус са изборите за президент на 28 септември. В обръщение към афганците, талибаните обявиха изборите за фарс и призоваха за бойкот. Не бих искал да предричам, но сериозни атентати около вота за държавен глава са повече от сигурни. Освен това талибаните вече предупредиха че ще ударят тези, които отидат до урните.

Краят на 18-годишната авантюра на САЩ в Афганистан завършва също толкова печално, колкото и позорът във Виетнам, но без тези катастрофални размери. Президентът Тръмп дори ще извлече позитиви за кампанията си. Белият дом има опит в отиграване на пораженията. Според Майк Помпео, президентът Тръмп настоява най-късно до 1-ви септември да бъде сключен мир. Това означава и бързо изтегляне на войските от Афганистан. На всяка цена. Лично аз мога да напиша речта на Тръмп още днес. „Тези славни момчета показаха на всеки негодник, че американската нация е непобедима. Наказахме всички виновници за 9/11, показахме им къде им е мястото - там в дупките на Тора Бора, където сами изкопаха гробовете си. Днес Афганистан е по-спокоен и мирен от всякога.“

По-спокоен? Както казва великият конгресмен Чарли Уилсън, подпомогнал сриването на съветския режим в Афганистан, „Бяха славни времена и те промениха света... и накрая прецакахме всичко.“ Е, ще се прецака и сега, така, както се случи с Виетнам. Знаете, според мирния договор от Париж, Южната част трябваше сама да си определи режима, но две години по-късно там пееха песни за Хо Ши Мин.

Войната започна с подписването на закона срещу тероризма на 18 септември 2001 г. от президента Джордж Буш. Той разреши използването на сила „срещу отговорните за нападението срещу САЩ на 11 септември“. По-късно тази съвместна резолюция ще бъде посочена от администрацията на Буш като правна обосновка за решението да предприеме обширни мерки за борба с тероризма, от нахлуване в Афганистан, до подслушване на американски граждани без съдебно разпореждане, до изграждането на лагера за задържане в залива Гуантанамо, Куба. На 7 октомври започна бомбардировката. През ноември Кабул пада, а на 9 декември талибаните се предадоха в последния техен бастион - Кандахар. Основните цели - да бъдат ликвидирани Осама бин Ладен и лидера на талибаните молла Омар са постигнати години по-късно. И приключи ли всичко?

Днес, 18 години по-късно, талибаните владеят повече територии, отколкото в най-добрите си времена преди 2001-а. Водените от САЩ сили губят всякакво доверие сред местните жители. В доклад на ООН за Афганистан (UNAMA, б.р.) се казва, че 403 цивилни са били убити от афганистанските сили през първите шест месеца на годината и още 314 от международните сили, което означава 717 цивилни убити от НАТО и правителството. Това е в сравнение с 531 убити от талибаните. Една трета от мирните жертви са деца. Това са жертвите само на миротворците и правителството в Кабул. Общо жертвите към 30 юни, 2019, по данни на UNAMA, са 1366 убити и 2446 ранени.

До 2018 г. общият брой на загиналите в Афганистан са над 150 хиляди души, но ако добавим и жертвите в Пакистан, където също се водят военни действия срещу силите на талибаните, общият брой надминава 215 хиляди души. Загубите на НАТО и съюзните армии надвишават 3600 души, като слава Богу българи сред тях няма. САЩ водят с най-много жертви - над 2500 бойци, като към тях трябва да добавим и жертвите сред контракторите - над 4100 души.

Ето каква е цената на цялата тази авантюра: В долари - трилиони, в човешко страдание - библейска, а играта тепърва продължава. Но пък САЩ поне могат да са спокойни, че не са единствените, подвили знамена в този край на планетата.

Капан за империи

Войните за Афганистан винаги са били битки между империи. Между 1839 и 1919 г. англичаните водят три войни, като в първите две се опитват да спрат влиянието на Русия, а в третата - на Османската империя. По същия начин съветската окупация в Афганистан през 1979-1988 е с цел да спре влиянието на САЩ в региона, а САЩ отвръщат на окупацията с финансиране и обучение на мухаджидините, което води и до трагични последици за СССР. Днес САЩ губят войната, като Иран, а може би и други държави са директно замесени в подкрепата на талибаните.