Дори и крив парламент е по-добър от кой да е президент

Имам чувството, че в България имаме равно количество избори и залези. Мине се не мине се и хоп, избори. На тях резултатът е винаги почти един и същ. Партиите след изборите не могат да се разберат. Карат се два, три месеца. И пак избори. На тях се случва пак същото. Като в онази дефиниция на лудостта сме - всеки път правим едно и също и всеки път очакваме различен резултат. И сме изненадани, че резултатът е все един и същ. Един вид сме в ролята на хамстера, който върти колелото, но е изненадан, че то се движи. Лошото е, че това се случва на фона на драматични промени в структурата на модерната цивилизация.

От една страна, на няколкостотин километра от нас се води гореща война, която заплашва да подпали света. Включително се дрънка с ядрено оръжие. Русия в рамките на своята глобалистка концепция за “руски мир” се опитва да завладее суверенна държава, за да засили ролята си на глобалната сцена. В резултат загуби не само десетки хиляди животи, но и позиции, влияние и много, много пари и пазари. В резултат Русия става опасно гневна на собствената си глупост, а глупав и гневен човек с достъп до пищов е опасен човек. Пък глупава и гневна държавна върхушка с достъп до ядрен арсенал е значително по-опасна.

От друга страна Китай е в състояние на вътрешен полуразпад. Китайската икономика е куца - казвам го като експерт по куцането. В момента китайското политическо ръководство се е свело до един-единствен човек. Икономиката им е в развалини, а демографската им криза е толкова шокираща, че пред нея даже нашата родна такава изглежда като детска игра. Това ще се засилва и влошава, от което ще пострада цялата структура на световната икономика. Все по-интензивно ще бягат западните инвеститори, все по-груба ще става китайската намеса в личния живот на хората, все по-екстремно ще става поведението на политическата класа. Това има потенциал да разпали конфликт, сходен с руско-украинския, просто на другия край на света.

От трета страна, която май е и най-важна, Америка се оттегля плавно от тежките глобални процеси. Световният ред, установен с Бретънуудската система, е приключил. САЩ вече нямат интерес да бъдат световен жандарм и да охраняват световната търговия. Вътрешните проблеми в страната са големи, Америка все по-интензивно ще търси как да ги решава. Това ще води до все по-сериозно регионализиране на икономиката и все по-голямо редуциране на глобализирана роля на търговията. Този процес е индикатор за дълбочинни и множествени промени в геополитическата архитектура на света. Европейският съюз става все по-малък фактор в голямата игра, неговата икономическа роля ще остане, но политическото му влияние ще продължи да се маргинализира.

На фона на тези три външни фактора, фундаменталните промени в света са очевиден факт. Цивилизацията ни е изправена пред големи предизвикателства и това резонира във всеки аспект на живота. На всичко, включае и на нас, българите. И докато всички това се случва - с всичките си метастази тип инфлация или нестабилност - ние продължаваме да си играем на избори. Партиите, всичките вкупом, са се заели с любимото упражнение на партийната номенклатура - гледат си в пъпа. Едните не искали другите, другите не искали третите, четвъртите мразили петите и така нататък. Горе-долу сме в ситуация Ханибал да е пред портите, но ние да сме заети да се караме за озеленяването в градския парк. Къщата гори, ние сме ангажирани с боядисване на стените. 

Истината, която е очевидна за всички, освен за партийните егоисти и техните говорещи телевизионни клакьори, е съвсем простичка - драги партийни хора, бъдете така добри поне един път, по изключение, да мислите за друг, освен за себе си. В момента на никой не му е особено зор как ще го направите, но е време да почнете да си вършите работата. А тя е управление, управление и пак управление. Ако партиите, които са създадени с цел да управляват, не могат да управляват, тогава те са полезни, колкото еднокрак гладиатор, както пише Мартин Скот. Ако една котка спре да лови мишки, нейният (партиен) цвят няма никакво значение, ако можем да си позволим да перефразираме известния израз. Ситуацията е достатъчно драматична, за да си позволим да се караме по важни, но не за в този момент теми. ГЕРБ и ПП може да не могат да се гледат, ДБ и ДПС може да не могат да се дишат, но всичко това е малозначително.

Важното е да се оформи управление. Не се коалирайте, ако не искате. Но намерете модус да сглобите управление. Служебните правителства не могат, а и не трябва, да се превръщат в основен управленски конструкт. Без работещ парламент в парламентарна република сме като без работещо сърце в тялото. Прочее, тук е мястото да кажем и друго - колкото и смешен плач да има за смяна на формата на управлението, такова няма да има. И не трябва да има. Без значение кой е президентът и без значение кой е в парламента, винаги парламентарната демокрация ще е по-добра от президентското управление. Дори и крив парламент е по-добър от кой да е президент. Просто в ширини като нашите едноличната власт рано или късно ще се изроди в авторитаризъм. Няма да я бъде тая работа.

Това, че парламентарните партии се държат като малки деца не е повод да ги премахнем изначално. Нека не изхвърляме бебето, заедно с мръсната вода. Просто да положим усилия да изискваме малко по-сериозно поведение от партиите. Не виждам никаква фундаментална пречка формациите, които искат България да продължи да е част от свободния свят, да намерят механизъм да работят заедно поне за някакъв период, поне докато се успокои малко ситуацията около нас. Пък после да се карат колкото си искат. Първо гасим пожара, после се връщаме на спора с братовчеда чия да бъде къщата. В тоя ред на мисли, ако е логически издържано, хората ще приемат всякакво демократично управление. Стига котката да почне да лови мишки, другото ще е простимо.

След следващите избори червените линии по всяка тема вземете да ги оставите настрана за малко. Нищо лошо няма да последва от управление между коя и да е от водещите партии. Стига да има ясни правила, хоризонт и цел, няма драма. Драмата ще се появи, ако и след следващите избори пак сме в ситуация като от преди четири избора. Тоя хаос е опасен вече. Особено на фона на това, че колкото и да си заравяме главите в пясъка, светът около нас продължава да се върти и животът си продължава. Остава да решим дали искаме да сме част от решението или да си останем част от проблема.