Век от рождението на краля на френския шансон

Три велики дами бележат пътя му

Ив Монтан - чийто глас печели сърцата на милиони, без който е невъзможно да си представим френски шансон - е роден на 13 октомври 1921 г. в семейство на бедни италиански евреи, избягали от Мусолини в Марсилия, Франция. Той е обичан от едни от най-великите жени по света - Едит Пиаф, Мерилин Монро и Симон Синьоре... 
Може би с Ив Монтана можем спокойно да преброим секс символите на сцената от онези времена. 

Става звезда под псевдоним

Иво Ливи е истинското име на певеца. Семейството му е бедно и от 11-годишна възраст Иво се заема с всякаква работа, а на 17 излиза на сцената - пее в киносалони преди прожекцията на филми. По това време той вече е успял да изгледа всички класики на Холивуд.

След като Франция влиза във войната, Монтан си намира работа в корабостроителница и трябва да забрави за кариерата на певец за известно време.

Лансира го Едит Пиаф

Срещат се в кабарето "Moulin Rouge" през 1944 г. и там тя го открива за голямата сцена. Едит Пиаф го прави не само част от антуража си, но и свой любовник. Ив Монтан е само на 23 години, но бързо набира слава, изпявайки хит след хит. „Излъчваше силна мъжественост и гласът му извираше отвътре ...“,  спомня си Пиаф двете основни качества на великия майстор на шансона, а щастието в обятията на този мъж я вдъхновява да изпее песен, станала днес легенда – „Живот в розово“.

Тя помага за сбъдването на младежката му мечта - да играе филм. Интересното му лице с типично италианско тарикатско излъчване се харесва на режисьорите  и предложенията за роли заваляват. Монтан дебютира във филма "Звезда без светлина", след това в "Вратата на нощта".

Пее в дует с Пиаф, тя урежда турнетата на Монтан. Той иска да се ожени за Едит, но и двамата са твърде заинтересовани за кариерата си. Или може би Пиаф просто започва да го ревнува от нарастващата му популярност.

Романът му със Симон Синьоре

Срещнат се в парижкото кафене „Златен гълъб“ на 19 август 1949-а. Той е на 27 години - изгряваща звезда, тя е истинска звезда, на чийто талант се възхищава Пабло Пикасо, Гийом Аполинер, Жан-Пол Сартр.

Симон Синьоре влиза в заведението с малката си дъщеря Катрин. Придружава ги поетът Жак Превер. В момента, в който погледите на Ив и Симон се срещат, пеперуди започват да пърхат в стомасите и на двамата. Буквално полудяла от любов, Симон моментално напуска съпруга си и заедно с дъщеря си се мести в жилището на Монтан. Женят се през 1951 г. Съвместният им живот продължава 35 години…

Заради него тя се отказва от кариерата си, за да следва мъжа си непрекъснато. След известно време това ще натежи на Ив Монтана: той не иска жена му да е само домакиня. В отговор на упрека на съпруга си, че тя не снима никъде, Симон ще се съгласи с ролята на Тереза ​​Ракен в едноименния филм. А тогава той ще получи Оскар за филма „Големият син път“.

Осмелява се  да критикува Хрушчов

През 50-те години на миналия век кариерата на Монтан расте нагоре. Изнася повече от двеста концерта за шест месеца - рекорд за френски изпълнител, за което получава фантастични хонорари.

През 1952 г. излиза филмът на Монтан „Възнаграждение за страха“, който печели Гран при на филмовия фестивал в Кан. Ив Монтана най-накрая е  признат от световното кино.

През 1956 г. Монтан посещава Съветския съюз. Концертите му в Москва са успешни, а той и Симон са поканени на вечеря с Микоян, Хрушчов, Маленков, Молотов и Булганин. На нея той се осмелява да критикува политиката на СССР и по-специално въвеждането на съветските войски, които потушават протестите в Будапеща. Почти веднага след това записите на Ив Монтон в СССР са забранени.

Извънбрачна връзка с Мерилин Монро

Симон Синьори колкото силно обича Монтан, толкова силно го и ревнува. И, разбира се, най-вече от младите актриси, с които се снима. Въпреки че Симон го дебне като орлица, Ив все пак ловко успява да съблазнява колежките си зад кулисите.

И така един ден през 1960 г., в живота му се появява Мерилин Монро - другата фатална жена в биографията на Ив Монтан.

Предложена му е роля във филма мюзикъл „Let's Make Love“/  „Хайде да правим любов“ (с френско заглавие „Милиардерът“), в който заедно с него играе Мерилин Монро. Говори се, че самата русокоса звезда е настоявала за участието  на френския певец.

По онова време Монро е омъжена за прочутия драматург Хенри Милър, но бракът им не върви особено добре и тя без всякакви угризения се впуска в страстна връзка с френския си колега. Двамата актьори не полагат особени усилия да се крият, а и Симон не е сляпа, така че скоро всички в Холивуд вече знаят за извънбрачните занимания на Ив и Мерилин. На всички, които дръзват да засегнат Симон по болното място, тя отвръща: “Щом Мерилин Монро е влюбена в мъжа ми, значи има добър вкус. А и познавате ли много мъже, които биха й устояли?”

В крайна сметка Монтан се връща при жена си. Симон обаче никога няма да може да прости изневярата и макар да остават женени до нейната смърт през 1985 година, тя дави тъгата си в алкохол.

Певец на народа

Ив Монтан и до днес е считан за един от най-хубавите френски гласове. Песни за обикновените хора, песни за Париж и за любовта пълнят душите на хората, а изпълнението му на „Мъртви листа“ (златна грамофонна плоча, след като е издадена в един милион екземпляра) е символ за романтика на не едно поколение почитатели.
В сътрудничество с поета Жак Превер, композитора Жозеф Козма и оркестъра на Боб Кастела, Ив Монтан сътворява най-добрите си изпълнения.

По случай 60-ата си годишнина Ив Монтан прави юбилеен концерт в парижката зала „Олимпия“, повтарян многократно след това в столицата и на турне в провинцията. Публиката демонстрира своята обич към певеца и в залите няма празни места.

Ив Монтан умира на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция.