Чучулигите на Гуна, софийски славеи, красивото лице на българския фолклор - това са все определения, с които наричат сестрите Ива и Велислава Костадинови. Фолклорът е в кръвта им - как няма да е така, като тяхна баба е знаменитата Гуна Иванова. Откакто се помнят, те пеят с нея на сцената. Брюнетката Ива е по-голямата - тя е на 26 години и е завършила УНСС, а блондинката Велислава е на 24 години и е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ, в последния клас на големия Стефан Данаилов. Миналата година сестрите спечелиха двете най-големи награди на Пирин Фолк в Сандански - първа награда на журито и първа награда на публиката. Наскоро издадахa новия си албум “С България в сърцето”- моминската изповед на двете сестри.

- Здравейте Ива и Велислава, няма как да не отбележа колко красиви и гласовити сте. Млади, а имате вече сериозни награди и то в област като фолклорната музика, където младите изпълнители не са чак толкова много. Вие сте големите победители в Пирин Фолк миналата година, издадохте нов албум с песни наскоро, колко тежко е да се занимавате с форклор сега?
Ива: Когато се явяваш на големи музикални форуми, трябва да си много отговорен и прецизен в това, което ще представяш на сцената. С нашата песен “С България в сърцето”, с която взехме първа награда и на журито, и на публиката на Пирин фолк в Сандански миналата година, е песен, в която се възпява обичта към България. За мен ти трябва да носиш обичта вътре в сърцето си, за да можеш да я изразиш по най-добрия начин пред публика и жури. И ако успееш да го направиш, се случва точно това, което се случи на нас. Много е важно отговорността да бъде осъзната от артиста. Ние искаме да пеем за публиката, тя е най-голямото жури.
Велислава: Ние наистина всичко правим с любов и не го мислим дали това е тежест. Искаме да дадем на публиката енергията ни, любовта, и за това наистина даваме всичко от себе си.
- Вие сте на сцената от съвсем малки - не е ли прекалено за едно дете? Като деца как гледахте на тези изяви?
Ива: Като деца нашата баба така направи нещата, че те се случиха по много органичен и естествен начин. Най-важното, че не ни стресира. Първоначално - тъй като родителите ни ходят на работа и съответно бабите трябва да поемат отговорност за нас, Гунчето (бел. авт. - така двете момичета наричат знаменитата си баба Гуна Иванова) ни гледаше и ни водеше на репетиции с нейните състави в няколко града на България. В Софийската група лека-полека заучавахме песните. И в един момент ни каза: “Ивче - втори глас, Вели - първи глас - хайде да попеете малко”. Започнахме да се изявяваме по фестивали, но в един момент тя приключи с групите, защото є дойдоха в повече. Започна да ни взима с нея на концертите и да се изявяваме двете със сестра ми самостоятелно с по една-две песнички.

- И как се чувствахте на сцената, това не ви ли стресира, не се ли изплашихте?
Ива: Всичко стана лека-полека, ние не усетихме тежест, защото за нас това беше удоволствие, беше много интересно. В един момент Гунето ни изпрати в студио: Дайте да запишем сега, нека да видим как ще го изпеете.” А ние бяхме малки и като ни затвориха в една черна кабинка, веднага поискахме мама да дойде, иначе няма да пеем.
Велислава: В по-съзнателна възраст вече започнахме и видеа да правим към наши песни, за да усетим как хората ще ни приемат. И те взеха, че ни харесаха. Не мислете обаче, че сме си давали голям зор, че сме искали да ставаме певици.

- Вие всъщност имате коренно различно образование от музиката, нали?
Ива: Да, аз завърших в УНСС “Финансов контрол и финансово право”, а Велислава завърши актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, светла му памет. Най-важното е, че ние сме научени на много голяма любов към българската музика, да уважаваме традициите и културата и се радваме, че имаме такъв пример зад себе си като баба. Надяваме се, искаме да съхраним, доразвием и допринесем това да се случи. Млади сме, не сме посегнали към друг музикален жанр. Ние не искаме да бъдем звезди и да носим корони, просто искаме да знаем, че сме оставили някаква малка следа в съкровищницата на българския фолклор.

- Велислава, това, което говори Ива, като че ли звучи от устата на по-големи хора. Младите сега не говорят по този начин. Това да обичаш българската народна музика, не е много модерно, мнозина слушат повече чалга. Толкова ли бързо пораснахте заради това, че ходехте на репетиции с баба?
- Ивчето каза, че едно от най-важните неща е възпитанието и оттам всичко тръгва. След това е средата, с кого се събираш, какви са приятелите ти. Имахме късмета да се събираме с добри деца, не сме минали по лошите пътища - това много ни помогна. Но с любовта ни към фолклора нямаше как да се разминем, тъй като Гунчето цял живот все ни пее, води ни, общуваме с много различни хора. С кака ми си говорим, че когато общуваме като че ли по-добре се разбираме с по-възрастни хора. С тях можем да си кажем повече неща.
- Усещали ли сте сред приятели и връстници пренебрижелно отношение към фолклора, чували ли сте коментари от рода на: “Ей, какви хубави момичета са, млади, а се занимават с фолклор”?
Ива: Аз съм имала подобен случай с мои съученици. Когато издавахме първия ни албум, който не беше самостоятелен - заедно с Гунето, за нас това беше голяма стъпка напред, и си спомням, как едно момче от класа ни каза: “Ама този албум и баба ми няма да си го купи. Кой слуша тия песни сега?” И му отговорих така: “Зная, че съвестта ми е чиста, защото ще оставя нещо ценно зад себе си, а това кой ще си го купи не ме интересува”. Това беше наистина стойностен продукт. Освен това винаги съм била убедена, че щом пеем една песен, значи тя ни е докоснала, ние няма да пеем нещо, което не ни харесва. Минаха години и се засякохме с това момче - той беше с компания и веднага ни представи по много по-различен начин.
Велислава: Винаги има скептично настроени хора, но с времето нещата се променят, особено когато знаеш как да поднасяш на хората песните, аранжимента, тоалета, с който си. Гунчето винаги ни е учила, че не можеш просто ей така да се спуснеш в пространството. Всичко трябва да е с мисъл и да знаеш защо го правиш, каква е целта ти, и най-важного - да го правиш със сърце.

- А какво може да не ви хареса в една песен? Как подбирате репертоара си?
Ива: Ще ви отговоря по друг начин. Знаете ли, нямам нищо против песента “Назад, назад, моме Калино”, но финалният є куплет е ужасен. “Жена ке уморам, деца ке ти гледам” - това не мога да го приема и няма как да излезе от моите уста. Когато е трябвало да я пеем, винаги е било без последния куплет. Подбирането на репертоара е изключително важно нещо. Толкова много се радвам, че в последните години се появи голям интерес повече към фолклора, отколкото към другите жанрове.

- Сигурно сте чували не само хвалби, но и критики към вас. За какво най-често са били забележките към вас?
Ива: Да, и това е нормално. Но смятам за много важно следното. Ние нямаме музикално образование, но сме получили съответните уроци. Ние представяме нашата музика и репертоар по един малко по-семпъл и модерен начин и така по-лесно достигаме до младите хора. Надеждата ни е, че чувайки нас, ще се обърнат и към по-сложно пеещите и към по-автентично звучащите фолклорни мотиви и изпълнители. Понякога получаваме и хвалби, но и забележки, неглижиране дори. Ние не сме тръгнали по пътя на звездеенето, а просто искаме да оставим нещо хубаво и стойностно зад себе си.

- Новият ви албум се казва “С България в сърцето”. Това звучи много хубаво, но нали знаете, че веднага някой ще кажат: “Виж ги тези - правят се на патриотки.
Велислава и Ива заедно: Ние сме си патриотки! 
Велислава: Ние обичаме България, подкрепяме я, останахме тук да живеем и да учим, а това не е ли доказателство, че искаме точно тук да се развиваме? Гунчето хиляда пъти ни казваше: “Хайде, заминете за някъде да завършите магистратура.” Но ние винаги сме є отговаряли с “Не”. Искаме тук, защото тук е нашият дом. Смятаме, че младите днес трябва да сме тук, нищо, че е по-трудно, ние трябва да допринесем с нещо за родината си, за културата. Искаме всеки българин да носи България в сърцето си.
Ива: Имахме възможност да учим в чужбина, предлагаха ни добри условия, много лесно и адекватно можеха да се случат нещата. Но сърце не ни даваше по никакъв начин да напуснем България. Музикалната ни кариера също тръгна, засили се интересът към нас и беше нелепо да си представя как хуквам навън, а всичко изградено досега го оставям. И записах тук бакалавър в УНСС, завърших и магистър - финансов контрол и финансово право. Не случайно избираме песни, които не са толкова популярни и комерсиални, за да покажем колко много песни има в съкровищницата ни, за да може младите да се заразят. Сигурно им е писнало да слушат едни и същи песни.

- Една нова песен “Децата на България”, в която участвате, се превърна в голям хит, как стана тя?
Ива: Случи се по време на пандемията. Райко Кирилов дойде с мелодия, влезе при мен - ние всички сме част от Представителния ансамбъл към Въоръжените сили на националната гвардейска част. Те много са помогнали за нашето възпитание в момента - на мен и на Велислава, защото израснахме на техните сцени - помогна ни и за обичта, сериозността към всичко, за отговорността и осъзнатостта, която имаме. Докоснали сме се до изпълнители като Маргарита Хранова и Орлин Горанов, за Райко и за Гунето е ясно. И Райко дойде, изсвири ми на китара мелодията и каза да вземем да я направим ние двете и с Гунето. В един момент се роди идеята и Емилия Валенти да се включи, защото песента има по-шлагерно и поп звучене. Емилия също е част от нас в ансамбъла на Въръжените сили. Получи се доста интересен продукт, който докосна всички, защото ние самите вложихме толкова много в него. Текстът е на Снежина Темелкова, която всъщност е наш ръководител в Ансамбъла. И затова тази песен си е на гвардейската част, в клипа участват и момчета гвардейци. Много се радваме на хубавите отзиви и това, че хората я харесват.

- Какво държи гърба ви изправен?
Велислава: Държи ме обичта на публиката, която усещам. За да можеш да продължаваш да твориш, трябва да имаш подкрепа. Публиката е нашият гръб и ние заради това вадим всичко от себе си. Стараем се да подобряваме, да градим, защото хората го заслужават. А за мен това е гърбът. Гунчето, разбира се, без нея нищо нямаше да е същото. Тя ни е дала много ценни житейски уроци.
Ива: Това че съм научена да бъда борбена, е благодарение на семейството ни. Ни също си имаме своите трудности, а това че не ги показваме и не разказваме за тях, не означава, че не съществуват. Напротив! В моето семейство всеки един член е много борбен и девизът ни на всички е “На лошия - винаги с добро”. Семейството, приятелите и публиката, без която ние никога нямаше да сме това, което сме днес - това държи гърба ни изправен.

- Като млади хора какво мислите за ситуацията в България сега, от какво ви боли, какво искате да се промени?
Ива: Искаме обстановката да стане по-спокойна и хората да живеят с малко повече самочувствие, да има надежда, да се гарантира, че живата тук ще бъде добър. Явно е, че мнозина не се чувстват добре тук. Искаме всеки да казва гордо: “Аз съм българин”, да сме единни, за да вървим напред. Промяна трябва да има в самите хора, трябва да бъдем малко по-добронамерени един към друг и това е пътят към хубавото. Ако все си недоволен и мрънкаш, няма как да стане. Промяна е нужна, но промяна с България в сърцето.