Щяха ли да бъдат различни резултатите от парламентарните избори на 14 ноември, ако гласуването бе с хартиени бюлетини? Може ли да се твърди, че машинният вот е променил крайния резултат от изборите? Оказаха ли машините влияние на избирателната активност? Едно изследване на Института за развитие на публичната среда бе поводът за разговора ни с неговия изпълнителен директор Ива Лазарова.

- Направи впечатление изследвания на вашия институт, г-жо Лазарова, че ако гласуването на 14 ноември за парламент бе само с хартиени бюлетини, победител щеше да бъде ГЕРБ, а ПП - трети. Припомнете тези резултати, подреждането на партиите според тях, избирателната активност.
- Официалните резултати от изборите на 14 ноември действително показват известна преднина в гласовете, подадени „на хартия“ за коалицията ГЕРБ-СДС (коалицията получава 29% от подадените общо 179 993 гласа, а „Продължаваме промяната“ - 15.6%). Заключението обаче, че този резултат автоматично ще се повтори, ако изборите бяха проведени изцяло с хартиени бюлетини, не е коректно. То не се споделя и от нашия екип, защото не може да се каже еднозначно доколко представителна за общия резултат е извадката на гласовете, подадени с хартиени бюлетини. Тези гласове се равняват на 6.7% от всички подадени. Техният брой не може да бъде единствен индикатор, върху който да стъпи едно научно твърдение. Фактът, че от партия ГЕРБ през 2021 г. проведоха активна кампания срещу машинното гласуване например, вероятно е повлиял на техните избиратели да се насочат приоритетно към гласуване с хартия, когато това е било възможно. В този смисъл опитните социолози изграждат извадки въз основата на множество фактори. Един от най-известните примери за провал на количествено изследване е свързан с провеждането на анкета по телефона в началото на ХХ век, когато такъв апарат са притежавали само най-заможните градски слоеве в обществото.

Ако изборите бяха с хартиени бюлетини

- С най-много с хартиени бюлетини са гласували привърженици на т. нар. стари партии, а на новите са в пъти по-малко. Имате ли коментар за това?
- Тази особеност действително е интересна. За да се оцени пълноценно ще трябва да я свържем с посланията на различните партии през годината по отношение на машинното гласуване. Новите политически субекти - т. нар. „партии на протеста“ - формираха своя идентичност не само през въпроси, свързани с антикорупцията, но и през защита на машинния вот; на улесненото гласуване зад граница и т. н. Някои от традиционно присъстващите в парламента партии пък се противопоставиха на тези изборни реформи и това несъмнено е рефлектирало върху избирателите.

- С какво си обяснявате тези резултати? Страх от машините, нещо друго?
- Активността на парламентарните избори през месец април беше 50.6%. През месец юли, тя спадна до 42.2%, а на третите избори за годината на 14-и ноември - до 40.2%. Машинният вот по мнения на редица експерти затрудни част от по-възрастните хора, както и други наши съграждани, които рядко боравят с технически инструменти. Важно е да се каже, че институционалните практики обикновено се променят бавно, защото по този начин се гарантира по-лесното им възприемане в обществото. Тук обаче трябва да споменем и ролята на Централната избирателна комисия (ЦИК) за създаването на яснота в изборните процедури. Една от препоръките ни към Комисията беше да се проведе мащабна информационна кампания, която да включва и районната изборна администрация. От друга страна, провеждането на три последователни избора в рамките на една година също може да е довело до умора и до отдръпване на гражданите от гласуване. Традиционни белези за политическия ни елит в последните години са партийната радикализация; неспособността да се променят позициите; да се заменят компрометирани личности в редиците им и т. н. Тези особености може би мобилизират твърдия електорат на партиите, но за част от умерените избиратели са по-скоро отблъскващи. В този смисъл и неуспешните преговори за коалиционно управление вероятно са оказали разочароващ ефект върху част от гражданите, които не следят постоянно политическите събития.

- Направихте ли достояние тези данни на някоя от институциите, които отговарят за провеждането на изборите? Например служебното правителство, ЦИК? Каква бе тяхната реакция, ако въобще имаше?
- Анализите на ИРПС са публични и често биват използвани от медиите, от различни експерти, както и от институциите в тяхната работа. Що се отнася до изборните резултати - те представляват вторична обработка и оценка на вече публикуваните от ЦИК регистри. Една от препоръките ни бе за сериозно проучване на причините, поради които избирателната активност в рамките на няколко месеца - от април до ноември - спадна с около 10%. Само така може да се даде ясен отговор на причините - дали те са свързани с машинното гласуване; със закъснялата и неефективна информационна кампания на ЦИК; с натрупаната изборна умора и разочарование от партиите; с притеснения по отношение на Ковид; или с някакъв комплекс от всички тези фактори. Подобна оценка би могла да помогне на институциите и за по-добра изборна организация занапред.

- Според мнозина машинното гласуване беше наложено силово и напук на това, че във всички страни на ЕС са се отказали от него, а на изборите в САЩ миналия ноември имаше много скандали за фалшифициране на вота с машини. Какво се крие зад това налагане на машинното гласуване в България?
- Не мисля, че информацията по този въпрос е напълно еднозначна. По-скоро споделям виждането за необходимост от плавно и разбираемо налагане на всяко нововъведение по отношение на изборите. А и този въпрос следва да бъде зададен на законодателите.

- Изиграха ли машините своята роля за резултатите от изборите на 14 ноември?
- Технологията за гласуване вероятно оказа въздействие върху общата изборна активност на 14 ноември. Същевременно не може да се твърди, че машинният вот е променил крайния резултат от изборите. Ако са установени дефекти по отношение на машините, те би следвало да се разпределят пропорционално в гласовете за всички партии. Анализът от пълното броене на контролните разписки (което затрудни ненужно работата на СИК) предстои да установи и доколко хартиените разписки съответстват на машинните протоколи.

Моето мнение е, че всяка технология има своите позитивни и негативни страни. При едно плавно налагане на машинния вот позитивите като че ли надделяват. Сред неговите предимства са:

- премахването на „невалидните бюлетини“ - явление, което през последните години варираше между 5 и 15% при гласуването на „хартия“;

- значително по-лесната работа за секционните избирателни комисии в изборния ден;

- ограничаването на случайните или злонамерени грешки при броенето и др.

Същевременно трябва да отчетем и ролята на партиите за повишаване на доверието в изборния процес. Ако основната политическа реторика се свежда до твърденията за манипулиран вот, вместо към усилието за достигане до нови симпатизанти, може би не е учудващо, че изборната активност намалява.

- Какви нарушения откри вашият институт на трите избора през тази година?
- Нарушенията, които наблюдавахме в кампаниите и в изборните дни тази година, бяха предимно административни и процедурни. На изборите от 14-и ноември например, проблем предизвикаха правилата и дизайна на бюлетината за машинно гласуване, която ЦИК бе въвела. Наблюдателите ни на терен изтъкваха, че не всички избиратели са били наясно с необходимостта още в първия етап от гласуването да вземат окончателно решение относно вида избор/и, за който/които ще дадат своя вот. Дори в самия изборен ден се налагаше говорителите на ЦИК да правят разяснения по този въпрос. В допълнение, за да подпомогне институциите и разследващите журналисти, екипът ни изработи и представи публично онлайн инструмент, маркиращ секции с необичайно поведение на избирателите. Той показва къде са те и кои партии са получили най-много гласове в тях.

- Разкажете ни за някои други интересни изследвания на вашия Институт за развитие на публичната среда?
- Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е организация, която се занимава с анализ на публичните политики. Някои от по-важните ни проекти през годините са свързани с приемането на преференциалния вот в България; с повишената прозрачност в дейността на ЦИК; със застъпничество за отчетност на партийното финансиране пред гражданите и др. Поддържаме платформата „Отворен парламент“, в която публикуваме анализи по тези теми, както и „Аз гласувам“ - в помощ на избирателите и на изборната администрация за всяка кампания от 2013 г. насам.

- Още няколко думи за института?
- ИРПС е неправителствена организация, учредена през 2003 г. в обществена полза. Усилията ни са насочени към разработването и прилагането на механизми за отчетност на публичните институции. Повече от 10 години работим в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в България и развиваме мрежа от доброволци - независими наблюдатели. Поставили сме фокус върху защитата на избирателните права на гражданите и посочването на рисковете от порочни практики пред изборния процес. С анализите и изследванията си целим да подкрепим експертния дебат в сферата на изборното законодателство и процедури. Начело на сдружението е Управителният съвет, съставен от представители на различни професионални сфери в страната.

Нашият гост
Ива Лазарова е част от екипа на Институт за развитие на публичната среда от 2007 г., a от 2017 г. тя е изпълнителен директор на организацията.
Магистър по Международни отношения от СУ Св. Климент Охридски. През 2019 г. е стипендиант на The German Marshall Fund of the US.