Може ли Кирил Петков да продължи да управлява с правителство на малцинството, къкви са шансовете за съставяне на нов кабинет в рамките на 47-ото НС, защо точно сега ИТН напуснаха коалицията. Това попитахме зам.-председателя на НС от „Има такъв народ“ Ива Митева. Пред „Труд“ тя разказа и за основните теми, по които е имало разминавания в коалицията и за законите, които се пишат „на коляно“.

- Госпожо Митева, след като обявихте, че напускате коалицията, се заговори, че Кирил Петков ще се опита максимално да удължи живота на правителството. Готови ли сте да поискате вот на недоверие?
- Все още не сме обсъждали такъв вот. Нека първо всички наши министри да подадат своите оставки и след това по процедура министър-председателят трябва да ги внесе в Народното събрание. След като бъдат приети трябва да се предложат и гласуват нови министри. Ако не бъдат подкрепени, Кирил Петков може да поиска вот на доверие. Ако получи доверие може отново да се опитва да предложи нови кандидати за министри. Вотът на недоверие е възможен краен вариант. Има достатъчно поводи за вот на недоверие.

- Защо смятате, че Петков може да поиска вот на доверие?
- При създалата се ситуация, при положение, че ние напускаме коалицията и тя остава с по-малка подкрепа, най-достойното поведение е министър-председателят да поиска вот на доверие и да предложи обновяване на МС.

- Петков обяви, че може да управлява с малцинство, че няма да подава оставка и смята да изкара така оставащите три години от мандата. Това възможно ли е?
- Няма как да изкара три години с кабинет на малцинството, ако няма сега подкрепа за обновяване на кабинета. Затова е важно дали ще бъдат подкрепени предложените нови министри. Това ще е показателно. Управлението с кабинет на малцинството означава да се търси консенсус по много теми. Една от причините да напуснем коалицията е липсата на чуваемост, високата самооценка и късогледството по отношение на реалните проблеми. С тропане по масата, с тезата, че имаме най-много депутати и затова трябва да вземем всички председателски места във важните регулаторни органи и колкото може повече членове, няма как да стане. На един от коалиционните съвети е поставен въпросът за КЗК и разбрах, че са поискали да оглавят и нея, защото имали най-много депутати. А мястото беше за БСП.

- Проблемът със свръхпретенциите на „Продължаваме промяната“ не е от вчера. Кажете, какъв беше катализаторът да напуснете коалицията сега.
- Обстановката беше напрегната от самото начало. Огънят тлееше бавно, мълчахме и се съобразявахме с останалите партньори, за да не се развали коалицията. Градусът на напрежението започна да се повишава, след като видяхме опитите да се преодолее решението за Северна Македония. Кирил Петков заяви на последния ни коалиционен съвет, че президентът Макрон ще бъде гарантът РСМ да изпълни поставените условия. Доста странно е френският президент да бъде гарант за изпълнение на двустранен договор и в двустранните отношения между България и РСМ. Това беше една от темите, по която знаете имаме категорична позиция. Другата тема, която ескалира сега беше актуализацията на бюджета. В четвъртък, миналата седмица, в 18 часа беше получен проектът. До този момент никой не знаеше какво съдържа актуализацията. В петък имаше експертен коалиционен съвет за бюджета. Много наши предложения не са отразени въобще, като например при реинвестиране на печалба да не се дължи данък, диференцирано ДДС, ДДС от 9% за книгите, като постоянна мярка. Актуализацията е това, което е поискал самият Асен Василев. Не е нормално един човек да решава всичко. Срокът за предложения беше до понеделник - 18 часа, а в 14 часа бюджетът беше обявен по медиите. Тогава какви предложения очакваха от нас? 

- Изненада ли ви Слави Трифонов с изявлението си за напускане на коалицията, както твърдят от „Продължаваме промяната“?
- Аз не бях изненадана. Посоката беше такава. Нещата бяха станали гранични. Присъствам на коалиционни съвети и в МС и в парламента. Определено в тези коалиционни съвети не се случва нищо. Когато кажа нещо с доводи, стъпвайки на правилника и на Конституцията, това се неглижираше. Коалиционните съвети ми напомняха на ранните години на ГЕРБ, когато в НС се стоеше до полунощ. Имаше един процес на демонстрация, че се работи много усилено. Нещо изпуснахме. Една част от проблемите ги отдавам на това, че повечето от хората на първа линия от „Продължаваме промяната“ напуснаха Народното събрание, а това не е без значение. Мисля, че от самото начало парламентът се изпусна.

- Обясниха ли ви защо искат Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ?
- На последния ни коалиционен съвет Кирил Петков подхвърли, че има идея Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Бяхме много изненадани, попитахме защо вътрешният министър трябва да оглави комисията и то преди да е приет законът, който я разделя на две - една за противодействие на корупцията и една за отнемане на имущество. Зададохме въпрос има ли кандидат за министър на вътрешните работи, получихме утвърдително поклащане на глава. Останахме с впечатлението, че се прави опит Рашков да бъде сменен като министър на вътрешните работи, а той да отиде временно някъде другаде. Казвам временно, защото гласуването на новия закон предстои, а това означава, че ако бъде приет, отново ще има избор вече на двама председатели. Беше ни обяснено, че Рашков е силен в разследването, а не в оперативната дейност и е показал, че не може да се справи с реформата в МВР. Разбрахме се името на Рашков да не излиза в публичното пространство, но още на следващия ден то се завъртя. Интересно е кой и защо го съобщи, както и дали това не беше някакъв повод след неудачите с ареста на Бойко Борисов да се предприемат действия спрямо него.

- Какви са шансовете в рамките на 47-ото НС да се направи нов кабинет?
- Трябва всички да бъдем благоразумни и да положим максимални усилия за нов кабинет. Надявам се на държавническо мислене, надявам се всички да загърбят егото си и да покажат повече сила, желание за единство, за да можем да направим нещо смислено. Това няма как да се случи, ако предварително не седнем да разговаряме и не търсим общи решения. Защото всеки депутат представлява всички граждани, а не само своите избиратели. В парламента са необходими гласове, докато в Министерския съвет имаш необходимите гласове и нямаш нужда от чужди. В Народното събрание не е така. И когато има изискване за високи мнозинства, като тези за Висшия съдебен съвет и за Инспектората с 2/3, тогава нещата се променят. С право питате защо нищо не се направи със съдебната реформа. Тя трябва да се направи от правосъдното министерство. Това, което се внесе беше единствено закона за закриване на спецсъда и спецпрокуратурата. Това е закон, който се върти от 45-ия парламент. Казвала съм многократно, че имам притеснения по прилагането на този закон, в него беше важно всяка дума да е на мястото си и да не се оставя никаква възможност за тълкуване, за да може и след закриването на спецсъда и спецпрокуратурата делата да продължат.

- Защо трябваше да се закрият спецсъда и спецпрокуратурата?
- Заради твърденията, че се използват за определени поръчки. Сега делата ще бъдат върнати, откъдето излязоха, и ще видим дали ще потръгне работата.

- И за КПКОНПИ се говори същото, това означава ли че трябва да се закрие и комисията?
- Да, и за КПКОНПИ се говори същото. Стигаме отново до необходимост от дълбока реформа и промяна в Конституцията с ясна представа къде искаме да отидем. За да отвориш Конституцията промените трябва да са значими. Досега ние сме променяли четири пъти Конституцията в глава съдебна власт и освен че завишихме мнозинството на 2/3 за избор на ВСС и инспекторат и се блокирахме, не знам какво постигнахме. Чрез внесения закон за противодействие на корупцията единственото, което се прави, е да се създадат две комисии и да се въведе фигурата на разследващ инспектор. Важно е да се уточни, че в последния изпратен ни вариант от 8 юни този инспектор се предвиждаше да участва както в досъдебното, така и в съдебното производство - да представя доказателства и да прави доказателствени искания. Вие също разполагате с този вариант. След като на 9 юни сутринта остро разкритикувах текстовете, включително отпадането на редица категории задължени лица, във внесения законопроект същия следобед вече са върнати отпадналите категории лица и е премахнато участието на инспектора в съдебната фаза. Това обаче не променя факта, че се правят опити за заобикаляне на прокуратурата и все още има текстове, които са на ръба на Конституцията. Важно е да се отговори и на въпросите, кой и с какви мотиви е поискал отпадане на определени категории лица. Внесеният законопроект е променен минути преди внасянето в най-уязвимите му части. Не знам дали това, което е внесено, ще реши проблемите, или ще ги задълбочи.

- Кога видяхте този проект за първи път?
- На 31 януари имахме коалиционен съвет, на който се пое ангажимент да се изработи проект за КПКОНПИ и да ни се представи. Предоставен ни беше за първи път на 24 май. След като го получихме останахме след правна комисия, за да обсъдим проекта. Казах им, че това което предлагат е буквално копи-пейст на закона на ГЕРБ, в който има много неточности, неясноти и непълноти. Многократно съм критикувала този закон. Поговорихме си за разделянето на КПКОНПИ. От сегашния закон в новия проект те бяха отделили разпоредбите, свързани с противодействието на корупцията и бяха оставили отнемането. Т. е. бяха отменили по-голямата част и оставили по-малката. За съжаление така и са го внесли. Казах им, че по-скоро трябва да направят отделен закон за отнемането. На шега мога да кажа, че законът, който е внесен, почти изцяло е изплагиатстван от този, приет от ГЕРБ.

- Кой е автор на проекта?
- Не знам точно. Но сега виждам, че е внесен само от „Продължаваме промяната“. Казах, че нов закон за отнемането трябва да се изработи от Министерството на правосъдието. Преди време това беше тяхна идея, имаше становище на Венецианската комисия, има тълкувателно решение на ВКС, има и решение на съда в Люксембург. Те бяха инициатори на този закон още по времето на Маргарита Попова. Затова смятам, че те са компетентни в тази материя. Казах, че трябва да се направи и отделен закон за противодействие на корупцията с нови формулировки, а не да се преписва старият. Това, което се прави наистина не е добро. Продължава да ме притеснява разследващият инспектор. Това, което финално след критиките е внесено, е разделяне на разследването спрямо субекти, но и спрямо определен вид престъпления. Тоест веднъж следователите ще разследват съдии, прокурори и следователи, лица с имунитет, членове на МС, но ако тези лица са извършили корупционни престъпления, като престъпления по служба, безстопанственост и други изрично посочени престъпления, тези лица ще се разследват от разследващ инспектор. Не е ли странно? Къде отива принципът за разделение на властите и власт власт възпира. Дали тези текстове няма повече да пазят министри и лица с имунитет? Въвежда се обжалване от комисията пред съд на отказ за образуване на досъдебно производство или за прекратяване на наказателно производство. Защо това не се въвежда за всички - например за страните, МВР. Подходът трябва да е един и същ за всички участници в процеса. По този законопроект трябва да се вземе мнението на специалистите по наказателен процес и да се направи задълбочено обсъждане.

- Ще ви върна отново на въпроса какъв нов кабинет може да излъчи този парламент?
- Този парламент трябва направи всичко възможно, за да продължи да работи по ясно определени цели и задачи, разписани много подробно. Вижте, в цял свят в момента има криза. Анализаторите казват че тази криза е на ефективността и легитимността. Кризата на ефективността е свързана с трудни коалиции, трудно постигане на споразумения между субектите, които се обединяват, бавно приемане на закони, дълги коалиционни споразумения и негатив за партиите, които влизат в тези коалиции.

- Готови ли сте да работите в правителство с ГЕРБ, след всичко което изговорихте за тях и след клетвите за изчегъртването им?
- Трябва да се научим да работим с всички. Избирателите са направили своя избор. Когато хората ни казват: Ние искаме тези хора да са в парламента и да ни представляват, при това са толкова много, а ние трудно можем да се обединим и да направим мнозинство, какво означава това? Значи хората ни казват: Да, искаме промяна, седнете и се разберете. Бъдете разумни. Спрете омразата. Така сме ви подредили и затова седнете, разберете се и направете така, че да живеем по-добре. Народът иска реални действия, реални резултати и иска да види по-добри цени, по-високи заплати и по-добър живот.

Нашият гост
Ива Митева е завършила право в Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Доктор по “Конституционно право на Република България”. Хоноруван преподавател в Нов български университет, департамент “Национална и международна сигурност”. Председател на 45-ото и 46-ото Народно събрание. Заместник-председател на 47-ото Народно събрание. Член на експертните екип за подготовка на предложения и обсъждане на промени в Конституцията на Република България (2003 - 2015) и на експертните екипи към Временните комисии за изработване на проект на Изборен кодекс и на нов Изборен кодекс (2010 - 2014).