Ивайло Захариев: Още едно дете няма да ми дойде в повече

 

Със съпругата ми си отделяме внимание всеки ден, без да е 14 февруари

С това нестабилно правителство, обикновеният човек води битка за оцеляване

Животът с Бог е труден, но без Бог е още по-труден

Известният актьор Ивайло Захариев изгря ярко на родната сцена с ролята си в най-успешния български сериал „Под прикритие“. Малко известно е, че преди да избере актьорското поприще, той е бил успешен спортист. Като ученик, Ивайло става шампион на България в таекуондото – спорт, който тренира заедно с баща си и брат си. Днес, двамата му сина – Филип и Дамян, също тренират активно бойни спортове. Той е завършил НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Атанасов. Сред по-известните му роли са тези в сериалите „Пътят на честта“, „Ягодова луна“ и „Под прикритие“, а участието му в сръбския игрален филм „Южен вятър“ го прави популярен и в западната ни съседка. Почитателите на театъра, могат да го гледат в спектаклите „Агенти“, „Кризисен център“, „Усещане за любов“, „Сако от велур“, „Железният светилник“, „Г-н Ганьо Балкански“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Пеперуди, пеперуди“ и други. През 2021-ва година, актьорът се ожени за втори път, като неговата избраница е красивата компютърна специалистка Станислава.

- Ивайло, предстои да излезе нов игрален филм с твое участие, както и премиерата на детското представление „Двете малки свраки, носещи късмет“, където за първи път влизаш в ролята на режисьор. Какво ще споделиш за тези нови предизвикателства пред теб?

- Филмът е с работно заглавие „Пулс“ и се очаква да излезе по кината напролет. Самата история в него е много емоционална и е за света на спортните танци. Аз играя треньор по спортни танци на една от състезателните двойки, а Ники Илиев е в ролята на жури. Режисьор е Георги Костов. Участват също Сара Драгулева и Георг Киряков, който е три пъти европейски шампион по спортни танци за България. След това, той е завършил Театралната академия, а сега във филма „Пулс“, показва защо е станал европейски шампион. С Георг се сработихме много добре и го поканих да участва и в представлението за деца, което сега режисирам. В него ще участват професионални актьори, както чуващи, така и глухите ни колеги от театър „Мим-Арт“ и то е предназначено за всички деца - чуващи, или глухи, защото всички ще могат да разберат историята за тези „две свраки, носещи късмет“.

- Кога ще се играе този спектакъл и какво е усещането да си от другата страна на сцената?

- Премиерата ще бъде на 25-ти и 26-ти февруари, в сградата на театър „Мим-Арт“ в кв. „Стрелбище“. Пиесата за двете свраки е на Михаил Казаков – драматург, с когото работя от доста време. За мен, усещането да съм режисьор е много специално, особено когато се познавам толкова добре с екипа - с актьорите от „Мим-Арт“ вече имаме много представления заедно. Още в първите години, когато завърших и започнах да играя в техния театър. Тогава с тях направихме повече от пет спектакъла и благодарение на това успях да науча и езика на жестовете. Сега, като отново работим заедно и можем да се разбираме по различни начини и да си помагаме, защото знам те от какво имат нужда, а и те разбират какво имам предвид!

- С какви проблеми се сблъскват глухите хора у нас?

- За съжаление за глухите хора в България социалните услуги, които предоставя всяка община, или пък държавата ни, са доста нищожни. Тук става дума за това те да бъдат добре информирани, защото когато един глух човек отиде в общината трябва да му бъде обяснено и помогнато - да има преводач, който да му обясни всичко. Това са нови неща у нас и ги има само на няколко места, което е голям проблем. За съжаление държавния апарат у нас някак си все още държи глухите хора изолирани и сякаш настрана - не знае как да се справи с тези проблеми, а виждаме че такива неща не са пречка в западните общества. Там не е пречка човек да е глух и да се развива в кариерата си, докато тук са единици, които успяват да постигнат нещо повече. Това беше една от причините да се включа в този нов театрален проект, за да се обърне повече внимание към тях и да ги поощря да се развиват като актьори.

- Една от другите твои каузи е превенцията на употребата на наркотици, както и на райски газ, който беше много разпространен сред младите. Според твоите наблюдения, все още ли е така?

- Мисля, че този проблем вече отшумява, заради подобни кампании и се радвам, че и аз успях да се включа. Надявам се, че търговците, които предлагат уж легално райски газ, са си взели поука, че печалба за сметка здравето на някой не е нещо хубаво. Вече почти не се говори за този проблем, защото е поовладян и  младите знаят рисковете и интереса към райския газ спадна, надявам се да отшуми съвсем. Иначе, с моето представление „Спасителят“, което е за превенция от дрогата, продължаваме да обикаляме страната – сега ще го играем в Бургас и Айтос, а после в София. Доста млади хора ми пишат след „Спасителят“, че много им е харесало и искат да има още такива представления. Те ми споделят, че не биха пробвали наркотици, а по-скоро биха си променили средата от приятели, така че да не са в риск, защото наистина приятелите най-силно влияят по тази тема.

- Ти самият също си пушил трева. Твоите родители знаеха ли за това и повлияха ли ти по някакъв начин да се откажеш?

- Те научиха, чак когато вече бях спрял. Аз им разказах, така че нямаха тази възможност да ми повлияят, но може би защото винаги са били с мен и са ме подкрепяли, нямах нуждата да продължавам с тревата. Това беше просто един тийн-порив и желание да бъда с останалите - да бъда част от компанията,  не съм имал някаква лична драма. 

- Има ли развитие делото ти с БНТ за неизплатени авторски права от приходите на сериала „Под прикритие“ в чужбина?

-Няма никакво развитие, за съжаление. В България е много трудно да се намери човек, който да разбира от авторско право, докато на запад и в държавите, на които непрекъснато гледаме филмите – там създават много продукция и това е тема, по която са много наясно. У нас, като че ли авторското право е оставено на заден план, сякаш авторите и актьорите сме незначителни и това, че вече трети, или четвърти път се отлага делото е точно заради липса на специалисти по авторско право. 

- С какво ще запомниш големите ни актриси Стоянка Мутафова и Гинка Станчева, която си отиде преди няколко дни?

- Според мен, те са пример за отдаден на професията, таланта си и изкуството човек, защото с живота си показват, че красотата и културата са нещо, заради което си заслужава да бъде живян този живот. Иначе, човек живее в рутина и прави едно и също, което обезсмисля всичко. 

- Наближава 14 февруари. С твоята съпруга Станислава отбелязвате ли Свети Валентин, или предпочитате да празнувате любовта всеки ден?

- Ние се опитваме да си отделяме внимание един на друг всеки ден. 14 февруари не е празник, който задължително отбелязваме, понеже съвсем близо до него е рождения ден на големия ми син и тогава имаме истински повод за празник. Тази година се случва така, че точно преди 14 февруари ще сме на турне пред българската общност в Малта, със спектакъла „Поручик Бенц“, а Стани ще ме придружи и ще прекараме празника там. 

- В „Поручик Бенц“ си партнираш с Йоана Буковска. Какво я превърна в една от най-харесваните актриси у нас –  къде се крие магията й?

- За Йоана важи същото, което говорихме за Гинка Станчева и Стоянка Мутафова. Тя е добър пример за жена, която е отдадена на изкуството и понеже имам възможност да наблюдавам живота й отблизо – виждам как тя влага всичко в това да играе театър и да създава красота около себе си. Умее да вдъхва живот в едни иначе написани само на хартия роли, които когато бъдат изиграни на сцена от нея - стават толкова живи и интересни.

- Действието в „Поручик Бенц“ се развива на фона на Първата световна война, когато героите се борят за любовта си. А за какво ни се налага да се борим днес, на фона на войната в Украйна и всички бедствия около нас? 

- Войната в Украйна, макар и да е близо в България все пак не е тук и у нас битката в момента е друга – най-вече за искреност, особено в нашите управници, защото не знаем кой от тях е искрен. Не знаем кой е готов да оправдае очакванията ни и да изпълни обещанията, които дава, а и с това нестабилно правителство е истинска битка за оцеляване за обикновения човек и за всички, които работим с честен труд! Аз винаги съм бил демократ, но проблемът у нас е в това да бъдем обединени и според мен, това е именно заради тази липса на откритост в политиците. В Парламента трябва да са събрани в името на нещо добро и общото благо, а не в името на лични интереси – днес това е битката у нас!

- Децата ти извор на оптимизъм ли са за теб, в това сложно време и дават ли ти често поводи да се гордееш с тях? Откриваш ли много общи неща между теб и синовете ти?

- Всъщност, доста неща ни обединяват – с всеки един от тях имаме различни общи интереси и теми за разговор и това ми харесва. Вече виждам в тях порастващия човек и нямам търпение да видя и таланта им. Големият ми син има купа по шах в училищен турнир, щастлив съм и с успехите на двамата в таекуондото и айкидото. В интерес на истината, те идват с мен и на актьорската школа за деца и вече имат роли. През март може би ще успеем да направим представление, в което ще участват, макар аз да не държа да стават актьори. Те ме вдъхновяват и се гордея с тях и с нещата, които успяват да постигнат, както и с трудностите, които успяват да преодолеят. 

- Със съпругата ти имате общо три деца. Чужда ли ви е идеята за още едно - например момиче, или ще ви дойдат малко в повече засега?

-Няма да ни дойдат в повече, но трябва да се случи в правилния момент, сега все още не сме готови за тази крачка, но си го мислим! Няма да е далеч деня да помислим по-сериозно за общо дете. Ако трябва да избираме и ние искаме повече да имаме заедно едно момиченце!

- Какво те зарадва, или вдъхнови в последно време? 

- Зарадва ме това, че тези дни излезе книгата „Честно казано“, в чието представяне участвах. Книгата е написана от глуха авторка и разказва историите на деца, които са глухи, или са част от такова семейство. Тя описва хора, които имат нужда да бъдат разбрани, въпреки че живеят по по-различен начин, но те са до нас и е хубаво да се запознаем и с техния начин на живот. 

- Ти си силно вярващ. За коя намеса на Бог в живота ти си му най-благодарен?

- За това, че винаги когато минавам през някои трудности, усещам неговата утеха, понеже Святия Дух е наречен Утешител и мога да разчитам на него. Животът с Бог е труден, но без Бог е още по-труден – той ни помага във всякакви трудности, а когато човек има утехата на Бог - той е с него и го свързва с правилните хора. Аз имам вярата и се надявам, че той е с мен. Иисус ни учи: молете се за ежедневния хляб! Всеки ден ще имаме свои нужди, но той е готов да посрещне всяка наша нужда и въпреки трудностите човек не бива да се предава, а да продължава напред.

Текстове за снимките:

1 Звездата от „Под прикритие“ е запалил по спорта цялото си семейство

2 Ивайло със съпругата си Станислава, на филмова премиера

3 Актьорът пред моста "Първа пушка" в Копривщица

4  Гейминг събитие с благотворителна кауза 

5 На репетиция на „Двете малки свраки, носещи късмет"

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта