Ивайло Калфин, съветник в ЕП по бюджетни въпроси, пред „Труд”:  Не е вярно, че Борисов завещава само заеми с новия европейски бюджет

Снимка: Пламен Стоименов

Предсрочни избори през есента не са проблем, защо се страхуват толкова от служебен кабинет? 

От Фонда за възстановяване ще имаме около 7,7 млрд помощи плюс 4 млрд. евро заем, но само ако го поискаме. Това казва Ивайло Калфин веднага, след като европейските лидери постигат труден консенсус за следващите пари за държавите-членки от Европейския съюз. В момента бившият вицепремиер от кабинета „Борисов 2” е съветник в Европейския парламент точно по бюджетните въпроси и очаквано е запознат в детайли с новата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 на ЕС. Вечер, както той признава, може да го видите на протестите срещу сегашното правителство. Но категорично опровергава новата мантра на разни опозиционери: „Бойко ни завеща с новия бюджет от ЕС само заеми”. 

- Господин Калфин, може ли да се направи генерално заключение от консенсуса, който в крайна сметка постигнаха европейските лидери след денонощните преговори по приемането на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 година и Инструмента за възстановяване, дали България печели или губи от следващия бюджет на Европейския съюз?
- България печели само от факта, че има бюджет. Защото ние получаваме три пъти повече средства, отколкото внасяме в този бюджет. Сега с добавянето към средствата от бюджета за следващия програмен период и средствата от Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС”, България ще получи още повече средства. За нас риска да няма бюджет или да бъде много орязан или компромисен беше съвсем реален. Постигането на консенсус само по себе си, каквито и да са числата, е добро за България.

- Виждаме един ред от цифри в прогнозната таблица за средствата, които получаваме - 55 986 082 евро - и срещу него е записано „извеждане от експлоатация блокове, АЕЦ Козлодуй”. В „Труд” публикувахме цялото прогнозно разпределение на средствата. За какво става дума?
- Става дума, че следващият програмен период до 2027 година ЕС ще дава парите с много повече условия. Това се отнася особено за Фонда за възстановяване, който би трябвало да се ангажира с договори до края на 2023 година. Между тези условия основни ще бъдат намаляването на въглеродните емисии и цифровизацията на икономиката. В този смисъл, ТЕЦ-овете в „Марица-Изток” трябва постепенно да бъдат изведени от експлоатация и правителството трябва да даде много ясен план как ще стане това. Ние имаме дълъг период от време за това нещо - до 2050 година. Но многото пари се дават сега. Така че, ще бъде много неразумно, ако ние ги пропилеем за други неща и след това да почнем да мислим откъде ще финансираме намаляването на емисиите в „Марица-Изток”. Тук не става дума, разбира се само за „Марица-Изток”, а всички въглищни ТЕЦ-ове.

- Нека да уточним нещо, което излезе като коментари буквално часове след изявлението на министър-председателя от Брюксел във вторник сутринта. Икономисти, главно леви и десни започнаха да обясняват, как всъщност „Борисов ни е завещал заеми, заеми, заеми”. Така ли е? Какъв е процентът на грантовете, на безвъзмездните средства и колко са заемите от новите европейски пари?
- Не. Не е така. Това не е коректно като оценка. Тук отново трябва да подчертаем, че има два източника - единият е европейският бюджет, такъв, какъвто го познаваме и той е изцяло грантов за България. Разбира се, има изисквания за съфинансиране, но не връщаме никакви пари. Другият инструмент е „Следващо поколение ЕС”, който е общо за Съюза 750 млрд. евро и по него 360 млрд. евро са заеми. Всяка една държава може да вземе 6,8 процента от своя БВП, което за България е някъде около 4 млрд. евро. Така че, 4 млрд. евро от тези 29, които по принцип би трябвало да дойдат в Българи през следващите години, са заеми, които България ще вземе, ако обаче има желание. Ако няма желание - никой не може да ни задължи да вземем заем.

- Вие сте консултант на Европарламента точно по бюджетните въпроси и вероятно имате кристален отговор - има ли опасност след години, когато средствата по Инструмента за възстановяване на ЕК трябва да започнат да се връщат от всички държави, европейците да се окажем с по-високи данъци? Гражданите да се натоварят с по-високи налози, които отсега се наричат нови данъци, тип „федерални”?
- Действително Европейската комисия ще изтегли огромен заем от 750 млрд. евро за Инструмента „Следващо поколение ЕС”. Тегли ги ЕК, защото в противен случай би трябвало сега, в този труден момент, да се натоварят националните бюджети. Заемът ще бъде изтеглен 2058 година, от тогава ще започнат падежите. Но независимо дали по-рано или по-късно, това са пари, които трябва да се върнат. И въпросът откъде ще се върнат е съвсем реален. Единият вариант е това постепенно да стане със завишаване на вноските или пък намаляване на получаваното от европейския бюджет след години. Другият вариант, за който беше отворена врата, но не се постигна компромис сега и който според мен е много по-добрият, е въвеждането на собствени приходи на ЕС. Това от гледна точка на данъкоплатците как изглежда - ако парите трябва да се връщат през националните бюджети, това означава нови данъци за европейците. След години, да. Но заплахата от нови данъци ще бъде налична. Ако се въведат европейски данъци, такива, каквито предложи ЕК, това няма да натовари данъкоплатците по никакъв начин. Нещо повече - включително може да доведе до тяхното облекчаване. И ще дам примери - единият данък, който предлага ЕК е т. нар. „въглероден данък”, който е при внос от стоки от страни, които не спазват изискванията на Европа за въглеродни емисии.

- Като например?
- Съвсем конкретен пример - в България, примерно има двама производители на азотни торове, които плащат скъпо и прескъпо за въглеродни емисии. Заради това се увеличава тяхната цена. На тяхно място започват да се появяват вносни торове от Грузия, Турция и ред други страни. Това не е само в България феномен - на практика се натиска и се намалява конкурентноспособността на европейските производители. С въвеждането на подобен данък на входа, ще се създадат много по-добри условия за конкуренция. Този, който не иска да спазва екологичните правила, ще трябва стоките му да влязат с допълнителна такса за европейския пазар, а това ще даде глътка въздух и на европейските производства. Другият данък, който се предлага, е върху големите цифроми компании. Отново въвеждането му ще генерира значителен ресурс и няма да натовари данъкоплатците, по простата причина, че тези компании, примерно те са американски, почти не плащат данъци в Европа. Въобще, колкото по-голяма е една компания, толкова повече има възможност да планира данъчните си плащания така, че да си намали до възможния минимум данъците. В момента данъчната тежест се поема от малките и средните предприятия. Облагането с цифров данък на големите, повечето от тях и извъневропейски фирми, ще усвои ресурс и няма да натовари данъкоплатците. Това са добри варианти, но за съжаление по тях засега няма съгласие и бяха само споменати.

- Ходите ли на протестите пред Министерския съвет сега?
- Ходя. И не само аз, но и мои близки. Особено децата им са много активни в протестите.

- Как стана така, че от коалиционен партньор в предния мандат на ГЕРБ, от АБВ в момента сте най-големите критици на кабинета „Борисов 3”? 
- Вижте, не бих могъл да говоря от името на АБВ, тъй като вече не съм фактор в политическата партия.

- Да не сте прекратил членство? 
- Не, не съм. Член съм на националното ръководство, но нямам някакви специфични функции там, така че не бих говорил от партийно име. Но това, което виждаме сега, е много по-различно от това, което беше преди 6 години. Тогава, когато влязохме в управлението. Между другото, излизането на АБВ в управлението беше свързано с отказа да се чуят призивите за това, че в България трябва да се обърне внимание на българските граждани. Не на големите фирми, не на големите пари, а на българските граждани с техните проблеми. Нещо, което ГЕРБ и тогава не пожела да чуе, а и сега особено много не иска да му обърне внимание. Тук става въпрос за огромните неравенства на доходите, за огромните бюрократични трудности да имаш малък и среден бизнес. Особено при коронакризата - мерките, които бяха обявени, едни и същи пари по много пъти, виждаме месеци след началото на кризата, че много малко пари са стигнали до гражданите, до фирмите. Това подценяване на конкретните, на ежедневните проблеми на обикновените граждани и на малките и средни фирми, мисля че преля чашата.

- Как ще оцените от примерната скала 1-10 кондицията на своите бивши съпартийци, на БСП сега?
- В момента може да се предполага, че БСП би трябвало да е в най-силната си позиция. За съжаление обаче БСП е слаба и разединена, което до голяма степен върши работа на ГЕРБ да остане максимално дълго във властта. При ясна опозиция, с ясни аргументи, сплотена, която не само себе си, но може да обедини и достатъчно голям граждани и да даде увереност, че управлението ще бъде добро, ГЕРБ много отдавна щеше да не управлява. Но за съжаление БСП не е способна да го направи. По тази скала, сигурно някъде около 4 се движи оценката.

- Какви са прогнозите Ви във вътрешнополитически план?
- В никакъв случай не бива да се подценява недоволството на хората по улиците, защото всички знаем, че българинът много трудно излиза на протест, но излезе ли, може действително да бъде много силен. Очевидно е, че има много хора в момента по улиците. Българите трудно защитават публично правата си, но тогава, когато това се случи - трябва да се отчете. Според мен най-доброто за страната е в момента да се тръгне към предсрочни избори. Аз не знам какъв е този страх от служебно правителство? Служебното правителство е много ограничено в мандата си. Ако преди есента има предсрочни избори, ще има ново правителство, което през тежката зима, която ни очаква и в икономически и социален план, да може да се справи с диалог и доверие от гражданите. Стоенето насила на ГЕРБ не, че технически не може да се случи, но ще доведе до много тежка, още по-тежка политическа ситуация през зимата и до една катастрофална загуба на ГЕРБ през пролетта на следващата година. Не виждам никакъв проблем, ако изборите са сега - през есента. И новоизбраното правителство и мнозинство, ще може с хоризонт пред себе си да подготви това, което трябва да се случи в България през следващите години. Даже бих казал, че европейските средства, тези, които трябва да се усвоят през следващите 3-4 години, са повод, да има едно ново мнозинство с много ясни идеи, какво трябва да се направи.

- Повече солидарност или повече егоизъм провокира коронавируса в отделните държави-членки на ЕС?
- Сигурно правилният отговор е да кажа, че всичко е добре, когато свършва добре. В крайна сметка имаше съгласие по европейския бюджет и Инструмента по възстановяване и това е исторически момент за Европа, защото никога до сега ЕС не е отделял толкова големи суми за икономически проект, в случая - възстановяването от коронавируса. ЕС очевидно работи. Да, начинът на вземане на решения поражда често сътресения. Но много от решенията по принцип се вземат с единодушие. В крайна сметка това съгласие показа, че ЕС е жизнен и то в труден момент.

- Отразиха ли се компроматите срещу министър-председателя на неговия международен авторитет? Коментират ли се те от ваши колеги в Европарламента, комисарите, държавните ръководители как гледат на тях?
Компроматите никога не са най-силния политически инструмент. Тези снимки с чекмеджета, споровете в България, а и след началото на протестите започнаха да попадат в много световни медии. Неизбежно тези статии привличат вниманието и на политическата класа за съжаление в отрицателна посока. Всичко това затвърждава този лош етикет, от който не може да се отървем вече много години и който все се надявам някой ден да отхвърлим от държавата си като една корумпирана държава. Българите не заслужаваме подобен етикет.

- Ще се включите ли в предизборна кампания за парламентарните избори - без значение дали ще са редовни или предсрочни? Ще Ви видим ли в активната политика отново?
- Не, нямам такова намерение. Мисля, че дадох приноса си за политическите процеси в България за добро, или за лошо. Чувствам се прекрасно като експерт и като човек, който работи това, което му е приятно.

Нашият гост

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 година в София. Вицепремиер последователно в правителствата на Сергей Станишев (2005-2009 г.) и Бойко Борисов (2014-2016 година), съответно външен и социален министър. Бил е евродепутат. Завършил е 9-а Френска езикова гимназия, София. МИО в УНСС, Международно банкиране в Лофбъро, Великобритания. Има над 7 следдипломни квалификации и курсове, сред които програма за обмен „Маршал” в САЩ, Европейски институции в Брюксел и Страсбург, Икономическо и политическо развитие в Южна Корея и др. Владее английски, руски, френски и испански език. Семеен, с една дъщеря.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта