Изгорелият автобус не е на три години, той е поне на 15-20 години, моделът му е от 2005-2008 година, най-много. Това каза за БНР Ивайло Константинов, изпълнителен директор на Националното сдружение на автобусните превозвачи, член а транспортната комисия в 44-ото Народно събрание.

„Ако собственикът му твърди, че той е на 3 години, възможно е да има такава практика сред македонските фирми да рециклират в Турция стари автобуси, като подменят всички изгнили детайли с нови. Това води до компрометиране на фабричните изолации, които са портивогорни. Не се знае с какви материали се правят тези изолации. Аз не мога да твърдя това нещо, но, ако някой твърди, че автобусът му е на 3 години, то не е вярно, защото е видимо от модела на превозното средство“, допълни още Константинов.

"Хипотетично е възможно да има обособен тайник за пренасяне на гориво, но не ми се струва, че е реалистично. Цените на горивата са с малки разлики. Не съм чувал в последните десетина години фирма от Европа да спекулира по този начин. Нека отбележим, че всеки производител на автобуси предлага опция за допълнителен резервоар, който си е съвсем стандартен и законен. Почти всички нови автобуси имат такива допълнителни резервоари. Всяко превозно средство, закупено или продадено от тази фирма, бива добавяно или изваждано от този лиценз, който тя има. Т.е. не става дума за някакво чудовищно престъпление, че македонският автобус не е имал лиценз за международен превоз, а за едно физическо вписване на автобуса в лиценза на фирмата“, каза Ивайло Константинов.