Наричат го Виртуозът на ринга, Танцуващият гений, Сянката... И е сочен за феномен не само в българския, но и световния бокс. Спечелил е всичко в спорта с кожените ръкавици - става първият ни световен шампион, има олимпийска и 4 европейски титли, носител е на световната купа. Само преди дни боксьор №1 на България за XX век Ивайло Маринов отбеляза 60-годишен юбилей.

Боксът е игра на мисленето - казва Ивайло Маринов. - Качиш ли се на ринга, забравяш за страха, мислиш само за играта. Тръгваш, не ти върви, сменяш тактиката... Непрекъснато мислиш!

Самият той късно се захваща с бокс, чак на 17 г. И то случайно. Преди това играе футбол в “Спартак” (Варна) като ляво крило, редом до Пламен Гетов и Живко Господинов. Но бас с негов приятел боксьор променя съдбата му. Двамата си уреждат мач в залата на “Черно море”. А сеирджии бол да гледат едрия Хюсеин срещу хърбавия Ивайло, който никога дотогава не е боксирал.

“След мача обаче ченетата на всички им бяха опрели в пода”, спомня си с усмивка шампионът.

В публиката са и треньорите Петър Ганчев и Петър Петков, които виждат у Маринов самороден талант и на мига го взимат. Само след 6 месеца Ивайло става републикански шампион в категория до 48 кг, после влиза в националния отбор. А на 20 години взима и първия си олимпийски медал - бронз от Москва 80. “Можех и шампион да стана, но на полуфинала срещу кубинеца Рамос си ударих ръката и загубих по точки - спомня си варненецът. - На следващата година обаче го бих и станах световен шампион.”

Именно след мондиала в Мюнхен 82 той произнася и култовата си фраза: “А вие в Мюнхен море имате ли? Като нямате, хайде, довиждане!” Отправена е към двама турски бизнесмени, които му предлагат какво ли не - кола, апартамент, пари..., за да се състезава за Турция. Но Ивайло е непреклонен. Наглеците дори се опитват да го отвлекат. След спечелването на титлата хора от турския национален отбор нахълтват в стаята му, докато спи. Но нашите “надушват” какво кроят комшиите и оставят един от треньорите да бди до леглото му. Така отвличането е осуетено.

Въпреки всичко не му вярват, че обича България, Варна, морето и не иска да емигрира. И две години, в разцвета на силите си (1986-1987), e спрян от участие на международни състезания. Боксира само на републикански. А за това време България изпуска куп титли от големи първенства. За световното по бокс в Рино 86 дори е свален от самолета, като за пред обществото казват, че е болен, а на него - бил дал положителна допинг проба. Но Ивайло дочаква звездния си миг. На олимпиадата в Суел 88 ликува със злато след 5 категорични победи. А на финала побеждава и големия фаварит Майкъл Карбахал (САЩ) с 5:0, който след игрите е готов за профибокса и златото само би вдигнало цената му, но българинът разваля сметките му.

“После американците ми предлагаха 1 милион долара за реванш, но аз отказах - името и авторитетът ми струват повече - категоричен е Маринов. - Карбахал стана шампион и при професионалистите, но не забрави загубата от мен. Аз останах без 1 милион долара, а той остана с комплексите си!”

Ивайло можеше да има и още една олимпийска титла - от Барселона 92, но тогава го спират от участие заради безумно правило боксьори над 32 г. да нямат право да участват на игрите. А той ги навършва 12 дни преди старта на форума... Малшанс.

“Много дадох на спорта, но и той много ми даде - признава Ивайло, който няма нито една загуба с нокаут. - И до днес ми викат “шампионе”!”

А класата на българина е призната от величие като Мохамед Али, който по време на Суперкупата в Лос Анджелис през 1982-а изказва възхищение от играта на Маринов. “Дойде лично при мен, беше впечатлен от движението ми на ринга, от това как не спирам да танцувам между въжетата, никога няма да забравя този момент”, казва шампионът.

Легендарният кубински треньор Алсидес Сагара пък нарича българина “жив учебник по бокс”.

“Ако има състезател, за когото съжалявам, че не е кубинец, и че не мога да го тренирам, това е само Ивайло Маринов”, казваше великият Сагара.

А майсторлъкът на варненеца се разкрива и в една нелепа случка, когато се подготвя за поредния си мач. “Винаги преди това гледах видео с противника и всеки път изработвах различен подход - разкрива той. - Обикновено ни слагаха в различни съблекални, но веднъж объркаха и ме разпределиха в една с този, с когото ще се бия. Аз обаче не знам. И почвам да му обяснявам как да играе, уча го. После тръгвам към ринга и гледам - а? заедно сме! Викам си: Охо, ти си свършен! Отупах го, беше полуфинал, а на финала бих с 5:0.”

Старта на кариерата му обаче тръгва с рожденото му име Исмаил Мустафов, но когато настъпва възродителният процес, го карат да го смени. И той си избира Ивайло. А след промените не пожелава да си върне името.

През 2010-а шампионът е удостоен с най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. Но леко му е болно, защото е втора степен. “Хора с по-малко успехи от моите имат първа степен”, казва той и недоумява защо са го пренебрегнали. А за олимпийското си злато получава “Волга” и 2500 долара.

Впечатляваща е и четвъртата европейска титла, която идва след бенефиса му. Бившият му съотборник Михаил Таков прави отбор за първенството и го моли да помогне. “Не бях тренирал 4-5 месеца, но ми бяха достатъчни 45 дни - обяснява Ивайло. - Спечелих златото и си казах: “Хайде, стига ми толкова”!

Има клуб на негово име

Ивайло Маринов има клуб, кръстен на негово име във Варна. А Станимира Петрова, №1 в света и Европа, е сред неговите състезателки. Именно на нея той разчита да е следващата олимпийска шампионка на България. Легендата се радва на три деца и петима внуци. А голямата му любов е Пенка, с която са над 30 г. заедно. Тя винаги го е подкрепяла и признава, че и досега “играе бокс в спалнята”, като на сън удря и маха с ръце и крака. Шампионът има ресторант, в който често събира приятели и е душата на компанията.