Здраве от бъдещето

Доктор Трендафилова разработва проекти на световно ниво, посветени на здравето и чистата околна среда

Работи по проект за синтез на абсорбенти, за изолиране на полезни протеини, които могат да бъдат използвани в разработката на нови лекарства, ваксини и хранителни добавки

За втора поредна година е номинирана за наградата на Фонд „13 века България“ за млад талант в съвременната наука и изкуство

Особено ефективни ще бъдат тези нови лекарствени средства в онкологията

“Да бъда учен изследовател е това, което искам да правя сега и в бъдеще” - категорична е Ивалина. Тя е само на 33 години, но вече има сериозни разработки за подобряването на здравето на хората и околната среда. Най-ценната сред тях е за разработване на наноразмерни лекаствени системи, в които страничните ефекти на прилагани в медицината терапевтици са сведени до минимум. Целта на химика изследовател д-р Ивалина Трендафилова е да се подобри ефикасността на приложение на лекарствени вещества, като ги нанася в разработените от нея иновативни материали.

“Разработваните наночастици са с пореста структура - обяснява тя. - Целта е в тези пори да се нанесат лекарствените вещества. Чрез специфични модификации на разработваните носители е възможно да се насочи доставката на лекарството към засегнатите участъци в тялото и да лекуват точно те, като се намалят до минимум страничните ефекти върху здравите тъкани. Основната идея на разработките на д-р Трендафилова е да се предложи лечение, без да вредим.

Особено ефективни ще бъдат тези нови лекарствени средства в онкологията, и по-специално в химиотерапията, чиито странични ефекти са много травмиращи за лекуващите се. Наноразмерните лекарствени системи могат да сведат до минимум страданията на болните.

“Разбира се, разработката е само на химично ниво и това е само началото - обяснява д-р Трендафилова. - Ще минат години, преди следващите специалисти след нас, химиците - фармацевтите, лекарите, медиците създадат лекарствени формулировки на този принцип, а после да ги тестват върху животни и хора.” Но началото на тези лекарствени системи на бъдещето в България е положено от една млада изследователка.

Тази тема д-р Ивалина Трендафилова е разработила в докторската си дисертация в БАН. В резултат на много спечелени проекти институтите на БАН са оборудвани с последно поколение апаратура за провеждане на изследвания, радва се Ивалина. “Била съм в няколко лаборатории в Европа и мога да кажа, че оборудването ни е на много високо ниво. Спечелихме мащабни проекти, които ни дадоха възможност да сме конкурентоспособни. Оборудването ни е на световно ниво. Удоволствие е да работиш в такава среда...”

Научните ѝ интереси се простират в много големи мащаби - как силикатните материали могат да бъдат носители в доставящи системи за синтетични и природни биологично активни вещества. И как чрез тях да се разработват високоефективни катализатори за пречистване на индустриални отпадни води или като адсорбенти за разделяне на смеси от протеини и пептиди за производството на лекарствени препарати.

Родена е в Русе, баща ѝ Огнян Трендафилов е шофьор, майка ѝ Моника е завършила счетоводство, управител е на един клон на компания за Северна България. Има и две сестри, по-голямата Полина е в Англия, по-малката Кристина във Франция.

Ивалина расте като извънредно любопитно към всичко дете. Проявява толкова разностранни интереси, че родителите се чудят, какво ще избере да учи. Тя завършва Професионална гимназия по електротехника и електроника “Апостол Арнаудов” в Русе, където класната ѝ Маргарита Кузова е химик. В началото химията е предизвикателство за нея, не я разбира, но учителката успява не само да я направи близка до нея, но и да ѝ стане много интересно. Започва да чете книги и статии по химия първо като хоби, после решава, че ще следва това.

Завършва химия в Софийския университет, във факултета по химия и фармация. Специализира органична химия и магистратура по медицинска химия. Взема и допълнителна специалност в Химико-технологичния университет - “Парфюмерийни и козметични продукти”.

“Това насочи интереса ми към природните екстракти, които се използват изключително много в козметиката и парфюмерията. Установих, че те имат доста голям потенциал да бъдат използвани не само за нашата красота, но и за нашето здраве. В България имаме растения, които виреят само тук, имат потенциал да бъдат използвани и в лекарствени формулировки и в козметични препарати. Трябва да се насочим към ресурсите, които имаме тук, да ги изследваме и да разработваме важни продукти на тяхна основа.

След специализациите Ивалина работи една година в индустрията - багрене на конци в едно предприятие. Работата ѝ е интересна, но ѝ липсва тръпката от научните изследвания - предизвикателството всеки ден да измислиш нещо ново, да го приложиш. Тогава решава да остане в академичната среда.

Явява се по обява за докторанти в Института по органична химия с център по фитохимия към БАН. Заплащането на един докторант обаче е ниско, не може да си покрие дори само сметките. От друга страна това е, с което иска да се занимава. Тогава семейството застава зад нея, подкрепя я финансово и тя разработва дисертацията на тема нанолекарствени системи.

“Беше страхотно, научих много неща. Започнах да участвам на различни научни конференции и симпозиуми в Европа. Страхотно впечатление ми направи, че всъщност разработките, които правим тук, в България, в БАН, са на много високо ниво. Това ми даде стимул да продължа да поддържам това ниво в България”, коментира дамата.

Силикатните материали, които тя изследва, не са само с приложение в медицината. Първият ѝ постдокторантски стаж е в Националния институт по химия в Любляна. Там работи със силикатни материали, които са за разграждане на токсични отпадъци от индустриални процеси - пестициди, антибиотици, багрила, пластификатори в отпадни води от индустрията. “Екологията и повишаването на качеството на живот са едни от основните приоритети, в които са съсредоточени голяма част от изследванията ни”, казва тя.

След стажа в Любляна тя отново се връща към идеята за използването на природни биологичноактивни вещества. “Стана ми интересно да работя по този въпрос - да използваме богатствата на природата и на това, вместо синтетичните лекарствени вещества, тъй като голяма част от тях могат да бъдат токсични, за разлика от природните вещества”, казва д-р Трендафилова.

След първата ковид вълна тя се прибира в България. Пътува на едномесечен стаж в САЩ, отново се връща в родината и печели конкурс за главен асистент в института.

В момента е на втори постдокторантски стаж в Белгия, където работи по проект за синтез на абсорбенти, за изолиране на полезни протеини, които след това могат да бъдат използвани в разработката на нови лекарства, ваксини и хранителни добавки.

В средата на 2020 год. тя печели проект по програма BEWARE, съфинансирана от Marie Sklodowska-Curie Actions. Изследва условията за синтез и модифициране на силикатни сфери и тяхното потенциално приложение в разделяне и пречистване на протеини за производство на високоефективни лекарствени препарати.

Вече е приета и за асоцииран член на БАН и на института. “С моите колеги и ръководителката ми, проф. дн Маргарита Попова се чуваме по 2-3 пъти на седмицата. Продължаваме да публикуваме научни резултати заедно, да мислим за общи проекти”, казва д-р Трендафилова.

Тя е от новата генерация учени - активни, действени и продуктивни. “Смятам, че в България има условия да се развива наука на високо ниво. Наистина, отнема много усилия, нямаш събота и неделя. Но ако човек има тая страст и това желание за наука - това е движещата сила. Това е призвание...”

За втора поредна година д-р Ивалина Трендафилова е номинирана за наградата на Фонд “13 века България” за млад талант в съвременната наука и изкуство. Миналата година е била номинирана и за млад учен за “Питагор” - най-голямата и най-престижна награда за наука в България. Голямо признание за нея е и наградата за млад учен “Марин Дринов” на БАН, която печели през 2019 г. - “Нано науки, нови направления и технологии”.

Българката не желае да остане в Белгия. “Нямам търпение да се върна и да работя в института - споделя Ивалина. - Участието ми в международни проекти е начин да повиша квалификацията си, за да мога, когато се върна тук, да предам наученото на колегите си и на студентите, които бих искала да обучавам. Мечтата ми е да допринеса за повишаването на капацитета на българските учени и да останем в следващите години в топ класацията на Европа и света.”