Народният поет отиде до урните по време на най-страшния грип

През 1919 г. върлува вирус, сравним само със сегашния му побратим COVID-19

Иван Вазов даде урок по гражданска доблест на днешните мижитурки, които се опитват да отложат законните избори. Народният поет отиде до урните по време на най-страшната грипна пандемия в човешката история. Загърби страховете и пусна бюлетина през драматичната 1919 година.

Тогава върлува вирус, сравним само със сегашния му побратим COVID-19. Душегубецът тръгва предишната година от американския щат Канзас. Главното огнище е военната база „Форт Райли“. В Европа първата поразена страна е Франция, от нея болестта прониква в Испания.

Тя е неутрална в Първата световна война, няма цензура и дава гласност на бедствието. Воюващите хитро прехвърлят корена на злото на испанска територия. Така заразата влиза в учебниците като „Испански грип“, който народът нарича „испанката“.

Пандемията е с планетарен мащаб, засяга дори Океания и Арктика. Около 500 милиона са заразените. Вирусът убива по парадоксален начин. Чрез предизвикване на „цитокинна буря“ - свръхреакция на имунната система. Колкото по-силна е имунната система, толкова по-бързо болестта опустошава тялото. Тогавашните жертви, за разлика от сегашните, са млади и зрели хора в добро здравословно състояние.

Иван Вазов гони 70-те и по правило не е застрашен. Обаче само на теория. На 26 март 1919 г. го посещава неговият довереник проф. Иван Шишманов. „Заварих го в леглото, болен от инфлуенца - хроникира професорът. - Стори ми се, че е унесен. Като ме съгледа, усмихна се, каза ми, че е получил всичките ми писма и че запазил всичко ценно за архива му. Повече не исках да му говоря, да не се умори. По-после д-р К., който беше го лекувал, ми каза, че болестта на Вазова била доста сериозна. Имало опасност от крупозна пневмония.“

Д-р К. е Стоян Киркович, светило в медицината по онова време. Благодарение на усилията му болният бързо се възстановява. „Вазов е по-добре. Днес поостанал из стаите“, отбелязва Шишманов на 29 март. Тайна е дали литературният патриарх е прекарал „испанката“ или обикновена „инфлуенца“.

През октомври държавното кормило хваща Александър Стамболийски. Първата работа на земеделците е да въведат задължително гласуване, защото на 7 декември има общински избори. Законопроектът пали люти дебати в Народното събрание. Против се обявяват широките социалисти, прогресистите, демократите, радикалдемократите и комунистите.

За негласувалите са предвидени глоби от 100 до 500 лева. Земеделецът Димитър Драгиев, който е в конфликт със Стамболийски, се провиква: „Тези 100 лева за един министерски обяд могат да не стигнат, но за някои хора могат да бъдат много. Вместо 100 лева предлагам да бъде 20 лева.“

„Да направим пазарлък. Хайде да бъде от 50 до 500 лева“, обажда се Марко Турлаков, който държи портфейлите на две министерства. „Хайде, нека да бъде 20 лева, господин министре“, великодушно махат с ръка неговите съпартийци, като имат предвид, че Драгиев все пак е техен.

„Добре, нека бъде 20 лева“, смилява се Турлаков и алинеята е коригирана. „Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини“, гласи тя.
На 2 декември текстът е подложен на трето четене. „Аз ще моля председателството да констатира има ли законния кворум, за да може да стане гласуването“, опитва се да осуети работата широканецът Григор Чешмеджиев. Председателстващият Недялко Атанасов си прави оглушки. „Няма 79 души народни представители в залата!“, протестира Григор. Недялко отвръща, че присъстват 97. Квесторът пък твърди, че е прочел 86 депутатски глави.

Докато се препират, земеделците вдигат гора от ръце и приемат закона. „Вие гласувате такъв един важен закон без кворум, това е срамотно!“, негодува Петър Алеков. „Вие сте една службогонска котерия и само фондовете ви интересуват!“, парира го Александър Оббов.

Не заради глобата, а за да изпълни гражданския дълг, Иван Вазов отива да си вземе избирателната книжка. С този документ се гласува по онова време. В деня на вота народът демонстрира небивало политическо съзнание. Бюрата са атакувани от гласоподаватели, които се надпреварват да опазят джоба си цял. Без маски и разстояние два метра!

„Тесняците още в 7 часа сутринта, наредени в строй, заеха урните и всички идващи последователно граждани трябваше да чакат края. Мнозина не можаха да гласуват по липса на време. Дадени им бяха само оправдателни документи“, описва ситуацията в столицата вестник „Напред“.

Иван Шишманов свидетелства: „Вазов гласува в училището „Седмочисленици“, аз в уч. на „Сан Стефано“. Той свършил в четвърт час, аз чаках повече от два часа, такава навалица имаше. Измръзнах“, оплаква се професорът. По обяд двамата се срещат в Юнион клуб.

Поетът показва бюлетината, с която е гласувал. Като член на Народната партия той е дал вота си за коалицията от демократи, народняци и прогресисти. Върху хартийката, която се пази в Шишмановия архив, е отбелязано: „Листата на Вазова, 7. ХII. 1919.“ На същата реликва е съхранено за историята и Вазовото възклицание: „Не ли съм набеден народняк!“

Протоколите сочат, че в София са гласували 21 459 души, от които Вазовата коалиция взема 7020 гласа. След нея са комунистите с 5705 и широките социалисти с 3458. После се нареждат още няколко формации, а на опашката клечат земеделците с едва 186 бюлетини. При това положение коалицията има право на 10 общински съветници, комунистите на 8, а широканците на 5. Другите групировки обират останалите 7 места. Въпреки напъните оранжевите остават зад борда.

Макар че се нарича „набеден народняк“, Иван Вазов е доволен от резултата. След изборите отива в парламента да види що за птица е Александър Стамболийски. „Намира селския диктатор духовит и находчив“, предава впечатленията на поета Шишманов.

Пандемията сее смърт до края на 1920 г. Между 10 и 20 процента от заразените умират. През войната не се води статистика, но се предполага, че болестта отнема от 50 до 100 милиона човешки живота. Далеч повече от загиналите на фронта, които са около 10 милиона.

Рекордьор е Индия със 17 милиона жертви, следвана от Китай с 9 милиона и Русия с 3 милиона. Ние слагаме 80 000 черни забрадки. Погребан е поетът Гийом Аполинер, художникът Густав Климт, социологът Макс Вебер. Дядото на Доналд Тръмп също си отива. Иван Вазов обаче оцелява.