Музикантът от култовите групи ФСБ, „Фондацията“ и „Обичайните заподозрени“ - Иван Лечев и съпругата му – актрисата, певица и писателка Жени Александрова-Лечева, са заедно вече близо 15 години. Двамата се срещат в шоуто „Мюзик Айдъл-2“, където той е китарист в бенда, а тя – беквокалистка. Жени е била балерина и модел и перфектните й крака са първото нещо, което привлича вниманието на прославения китарист, а тя също не останала безразлична към мъжкия му чар. Освен с визия и таланти в различни области на изкуството, Жени го спечелила и с чисто човешките си качества. Красавицата е актриса в МГТ „Зад Канала“, където скоро представиха постановката „Капан за самотен мъж“. Майката на Жени е известната сценографка и художничка Екатерина Енева, а родителите на Иван са изтъкнати имена в класическата музика - цигуларят Боян Лечев и пианистката - проф. Снежина Гълъбова. Синът на Иван и Жени – Константин също върви по техните стъпки и сега е четвъртокласник в Музикалното училище. Той свири на ударни инструменти и вече има две първи и една втора награда от национални и международни конкурси.

- Вече сме пред прага на Новата година. Каква е вашата равносметка за изминаващата 2022-ра година и плановете ви за 2023-та?

Иван: Равносметката е положителна – най-после излязохме изпод одеялото на ковида и тази година доста сериозно поработихме и хубави събития се случиха. Имахме страшно много концерти и турне с „Фондацията“, с което обиколихме големите градове на Германия. Чувствам се щастлив, въпреки че не можах да спечеля „Гласът на България“, но остава за догодина. (Смее се.) Важното е, че имах чудесно момиче на финал. С „Фондацията“ имаме страхотни планове за догодина, защото ставаме на 10 години и ще го отбележим с големи концерти. Първият ще е на 26-ти април в НДК , след това - на 19 юни сме във Варна, а на 20 юли в Бургас. Ще има и гости от групите, в които сме били. Аз съм поканил Косьо Цеков, а Венко Поромански покани Любо Киров, предстои да поканим и „Щурците“, с които заедно правихме концертите по повод 55 години от създаването на групата. 

Жени: За мен това също беше година на много работа. Най-новото е, че съвсем скоро излезе премиера на „Капан за самотен мъж“ в Малък градски театър „Зад Канала“, с режисьор Йосиф Сърчаджиев. Той покани Иван да напише музиката към представлението - стана много интересна и се радвам, че се случи. Това е една вълнуваща криминална комедия и каня всички да гледат спектакъла. Иначе, за мен, като страничен наблюдател, в „Гласът на България“ не е важно кой печели, а че този формат се случва и провокира младите хора да творят и да се предизвикват. 

И.: Бих казал, че „Гласът“ представлява нещо като ракета носител за хората, които гледат сериозно на това музиката да бъде тяхното бъдеще. Съветвам тези, които имат сериозни намерения - да не се отказват, да продължават да работят и плануват какво ще правят след формата, защото независимо дали си спечелил, или не, ти си останал в сърцата на хората и трябва да използваш този момент. Например Никеца не спечели, но яхна метлата и вече прави много неща. Сега с него записахме едно чудесно парче  – „Някой, пред който“ и той вече го качи в ютюб.

Ж.: В момента работя върху нова книга, вече съм на финалната права и вероятно догодина този проект ще излезе. Тя няма да бъде книга за малки деца, а детско-юношеска и за възрастни, като в нея ще има специални послания към читателите. Те са свързани с това, колко е важно човек да прави в живота си нещата, които обича. Радвам се, че с книгите, които вече излязоха - детският роман „Тайният ключ, или приключенията на Тит и Ярмина“ и книжката-игра  пътувам непрекъснато в страната. Така имам възможност да ги представям и да говоря пред децата и родителите им за това колко е важно да четем и как четенето може да бъде интересно. Много се вълнувах, когато в Тутракан бяхме специално поканени от кмета за годишнината на едно от училищата им и срещата с децата мина много вълнуващо. Това за мен се превръща като мисия към младото поколение - да ги запалим по четенето и нещата, които са важни. 

- А на какво се дължи това възраждане на интереса към рок музиката в последните години?

И.: Рокът, откакто се занимавам с музика, поне 40 пъти го погребват, а той си е жив и здрав! На много хора им се иска тази музика да не съществува, но тя си е много добре и страшно много хора у нас и по света я слушат. Това се потвърди и на турнето ни в Германия с „Фондацията“, което беше перфектно организирано - от пътуванията до хотелите, брилянтно! Единствено не успяхме да видим нищо от градовете, само пътя, залата, ресторанта и хотела, така пет дена! Важното е, че хората бяха изключително въодушевени. Приятно беше, че и много млади хора дойдоха на концертите ни там и в България, въпреки тоталното промиване на мозъци с чалга от 90-та година. Радвам се, че все пак има толкова хора, които слушат хубава музика и го видях с очите си. Тази година в „Гласът“ имаше едно момиче в моя отбор - Гергина Пейкова, за която гост-менторът Александрина Пендачанска каза, че е готова да я вземе в класа си за оперна певица и се смая от гласа й, обаче тя също е на рок вълна...

- В навечерието сме на Рождество Христово и Нова година, когато всички се надяваме на повече хубави новини и емоции. Как традиционно посрещате тези празници у вас и Жени ли приготвя трапезата? 

Ж.: На 24-ти на обяд ще се намирам в община „Овча купел“, където има специално коледно базарче и ще посрещам деца с моите книги, които имат и коледна тематика. Там ще има и Дядо Коледа, елха и подаръци и вярвам, че ще е много хубаво. Иначе, у нас който е свободен, той готви! Обикновено двамата приготвяме празничната трапеза. Със сигурност аз ще направя питка с паричка. Миналата година бяхме на вилата и беше много хубаво - там е приказно. 

И.: Аз нямам участия на Бъдни вечер и Коледа, но на Нова година със Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“  ще изпълним на живо най-големите ни хитове на пл. „Батенберг“. В концерта ще участват също Жаклин Таракчи, Наско Кателиев и Жоро Костадинов от „Гласът“, както и Дидо. Ще стане страшен купон! След това - на 1-ви, с „Обичайните заподозрени“ сме във Варна в „Ментол“, а вечерта пак във Варна ще свирим в голям хотел!

- Вие изглеждате все така влюбени. Как поддържате тази емоция между вас и какво мислите за твърдението на известния писател Фредерик Бегбеде, че любовта трае само три години?

И.: Предполагам, че всеки говори от собствен опит, а който го казва - много го съжалявам. Това е индивидуално и за нас не е вярно. 

Ж.: Едни отношения се поддържат с търпение, любов, внимание и уважение. Каквото посееш - това ще пожънеш! Важно е и какви са отношенията ти с детето ти и с другите хора – трябва да се вслушваш в другия.

- Какво цените най-много във вашата половинка?

И.: Това, че е най-доброто същество на света, като ангел!

Ж.: Аз го ценя много и го харесвам целия, такъв какъвто е - супер пич и с чувство за отговорност и грижа към семейството.

- Ако вие правихте интервю един на друг, какво бихте се попитали – нещо, което ви представя в непозната светлина?

И.: Бих попитал Жени - обичаш ли да поправяш къщи?

Ж.: Много обичам – само най-близките ми знаят как боядисвам стени, фугирам камъни с цимент и варов разтвор. (Смеят се.) Иван пък реже дърва за вилата, пали огън... А детето ни направи цяла пейка на вилата, даже я изшлайфа с шлайф машина! 

И.: Аз съм по електрическите работи. Стига да се хвана, правя много неща с бормашината. Горд съм, че след мен и госпожа Лечева завърши курс по сомелиерство. Имам мое вино с етикет “Cuvee eXcentric” и даже един приятел ми каза, че го е видял чак в Япония, което наистина ме зарадва! Това се оказа много успешен проект. Виното се прави от Стойчо Стоев, който е един от най-добрите енолози в България – изключителен майстор.

- Жени, синът ви Константин на кого от двама ви прилича повече и той ли беше главното вдъхновение за написването на твоите книги за деца?

Ж.: Прилича и на двамата. Харесва ми, че на тази възраст е самостоятелен - мъжкарче момче и се справя сам, което е черта на Иван. Радвам се и че е добър и се интересува какво мислят хората, чувствителен е като мен. Константин по-скоро беше като катализатор на нещо, което отдавна си мислех да направя, защото и преди тези книги пишех неща, които пазех в компютъра си, но после се запитах: защо да чакам, за да ги издам?! Константин провокира в мен това желание, понякога децата изкарват нещата от нас, а той ме кара и да му чета от новата ми книга и по това дали му е интересно разбирам как съм се справила. 

- Дразни ли ви това, че у нас почти липсва държавна политика за подкрепа на културата и родните изпълнители, а се лансират главно чуждите звезди?

И.: Държавна политика у нас няма за много неща – по отношение на културата е нещо като геноцид и добре, че българският народ е талантлив и жилав и не може да премахнеш лесно необходимостта му от култура, но това е безобразие! Много харесвам една мисъл на Чърчил, когато през Втората световна война му предложили да орежат разходите за култура и да инвестират в оръжие, а той казал: „Извинете, ако махнем разходите за култура, за какво изобщо се бием?“ Това е тотално различен начин на мислене и ми е много по-близък, докато в нашата държава всичко е оставено на самотек. 

- Иване, наскоро излезе новата ви песен със Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ – „Играча на мача“, която има много атрактивен и забавен клип, в който играете футбол. Как протекоха снимките за него и вълнувате ли се от мачовете от Световното първенство?

И.: В нас не гледаме телевизия и не си падам по футбола. По-голямо удоволствие ми е да гледам един хубав концерт, или филм. Снимките на клипа бяха много интересни. С момчетата се опитахме да играем футбол с пет девойки от женския национален отбор и трябва да кажа, че някои от нас получиха сериозни контузии и май малко се надценихме! Хубавото е, че Стефан (Вълдобрев) се възстановява неочаквано бързо. Благодарен съм, че в живота си съм имал късмет да попадна на много свестни хора от всички групи, в които съм свирил – в екипи от интелигентни хора, които се отнасят с внимание един към друг. Не е тайна, че екипност не се получава, когато егото на някой взима връх, това важи и в политиката. 

Ж.: Вчера участвах в проект за късометражен филм на младия режисьор Мартин Марков - „Да заровиш дракон“, където имах сцена с Христо Шопов. Екипът е страхотен и съм благодарна, че ме поканиха. Много е важно и да се насърчават хората в нещата, които правят. Ценна е тази обратна връзка за всички занимаващи се с изкуство:  много пъти режисьори са ми казвали - страхотно се справи, хора са ми писали с хубави отзиви за книгите ми, а децата ми изпращат рисунки. Това е много важно и насърчаващо за всеки творец.