Иван Раднев е световен вицешампион и пети на олимпийските игри в класическата борба. В момента е един от най-успешните и търсени треньори в света. Треньорската му кариера започва след игрите Атланта '96, когато е поканен за помощник треньор в олимпийския център в Колорадо Спринг. И постепенно започва „да катери“ стълбичката. През 2007-а е в щаба на националния тим на янките, който за първи път в историята стига до световната отборна титла. През 2022-а пък е избран за мениджър на представителните отбори на янките в класическия стил. Той е създател на марката „Суплес“, известна с най-популярния си уред „българска торба“. От години компанията на българина е официален партньор на Международната федерация по борба.

- В България сте от няколко дни, какъв е поводът, г-н Раднев?
- От години си сътрудничим със световния и европейски шампион Иво Ангелов. Той беше инициатор нашите отношения да преминат на малко по-друго ниво. В Перник залата ще бъде блиндирана и оборудвана изцяло с наши уреди. Голяма част от тях вече са тук. Тя ще е огледална на тази, която имам в Америка. Състезателите ще се подготвят по наша методика. Вече имахме няколко тренировки, за да им покажа какво точно трябва да правят. А в бъдеще ще поддържаме връзка чрез видео или чрез моите помощник треньори.

- Направихте вече и един мини турнир. С какви впечатления останахте?
- Аз и на нашите треньори им казах: Вие нямате проблем при толкова много деца. Залата беше пълна. Всички занимания бяха под формата на игра – различни, интересни, забавни. Всяко дете се включи, нито едно не остана встрани или да не участва. И това е идеята, да задържим децата, да им е интересно, а не други спортове да ни ги крадат. А това, разбира се, могат да го направят наистина добре подготвени треньори. След това вече се работи за високо спортно майсторство, идват успехите от световни първенства, олимпийски игри....

- Иво Ангелов организира и турнир, на който ще участвате с ваши състезатели за първи път...
- Идеята е това състезание да влезе в нашия календар и отбор на „Суплес“ да участва всяка година на турнира. Така и нивото ще се вдигне. Ние пък от своя страна ще ги поканим на лагер в Щатите, като им поемаме храна и спане, остава да си покрият пътя.

- В последните години се вижда едно отстъпление на българската борба, къде са според вас проблемите – в организацията, финансирането, треньорските кадри....
- Всичко опира до треньорите, те трябва да се усъвършенстват, целият процес да бъде модернизиран. Общо взето нещата са взаимни. Защото аз мога да предам моя опит, но отсреща трябва да има някой, който да оцени този ефект. Треньорът трябва да живее, с това което прави, да има идеи. А не да чака само да му мине часът. Всичко трябва да става точно, да се изпълнява по определен начин. И резултатите ще дойдат след два-три месеца или повече. Радва ме, че хората оценяват това, което правя. Постоянно получавам предложения да изнеса лекции, семинари... Никога никъде не ходя непоканен!

- А финансирането до колко е съществено? В България все казваме, че не стигат пари...
- Окей. Аз тогава казвам: Ще ви дам 100 000 долара. Но искам да ми дадете план. Как ще ги вложите тези средства, какво ще направите, какъв ще е резултатът. И ако изобщо не разбирате от тази материя, дали изобщо ще има някакъв ефект, дори и 200 000 долара да ви дам? В България има богати хора. Когато имаш идеи, правиш нови неща, развиваш се, обичаш си работата и вървиш напред, винаги ще се намерят спонсори, които да те подкрепят.

- При вас как се развиха неща? Какво взехте от България и от Америка?
- Взех положителното и от двете двата строя. И това ми помогна да създам своя уникална система, да пробия в Щатите, където борбата е национален спорт, а след това да направя „Суплес“ разпознаваема марка по света. В България от соца, например, от моя треньор Петко Драганов в спортното училище на Стара Загора се научих на структура, да си подреждам нещата. А когато отидох в САЩ там се сблъсках с такъв проблем. Класическата борба беше на трето място, след колежанската и свободния стил. И на колежанските първенства, които са на много високо ниво, защото при добри резултати състезателите взимат и добра стипендия, се събираха над 120 000 зрители. Отделно от това имат 40 регионални центъра, където се работи много сериозно. Спаринг партньорите им са платени и получават по 40-60 000 долара на година, звездите от ранга на Джордан Бъроуз и Дейвид Тейлър взимат над $150 000, отделно са средствата от спонсорите. И аз трябваше да се изправя срещу тази огромна конкуренция. Така съдбата ме принуди да измисля начин да бъда ефективен, да поема цялата си подготовка и тя да бъде на топ ниво, да носи медали от световни първенства, олимипийски игри.

- Фитнес залата в „Спортпалас“, където се подготвят елитните ни състезатели, също е оборудван с ваши уреди....
- Да, този проект го започнахме още миналата година. Предстои да внесем още няколко уреда от Щатите. Така че българските спортисти ще имат всичко необходимо за подготовя на най-високо ниво.

- Предстои ви визита и във Варна в следващите дни...
- Поканиха ме да огледам зала за изграждането на евентуален фитнес. Тъй като нашите уреди не са само за хора, трениращи борба, джудо, самбо, лека атлетика... Всеки може да ги използва, за да поддържа добра форма. Идеята ми е и да огледам какви са възможностите да направим във Варна първенство по „българска торба“ догодина. През септември мина второто издание на шампионата в град Бойсе, щата Айдахо. Участваха 75 състезатели от 7 държави. При мъжете, например, титлата спечели Николай Василев от Перник, който от години е емигрант в Щатите. Тренирал е борба, не е успял да се реализира на най-високо ниво, но го направи на това първенство, и то с рекорд. Радостта му беше неописуема. А мен ме радва това, че той показа възможностите си в един друг проект и това му донесе голямо удовлетворение, че е успял!“