Бохем завинаги

Остава вдовец на 25

Людмила Живкова се развежда заради него

Наричат „златен век“ времето, когато управлява телевизията

Иван Славков – Батето е една от най-колоритните личности в новата ни история, отишъл си на 71 години на 1 май 2011-а след тежко белодробно усложнение. Трудно ни е да си го представим днес на 81, защото усмихнатият, елегантен и остроумен шегаджия, чиито лафове са неотделима част от съвременния български фолклор, си остава бохем завинаги. 

За него са казвали какво ли не: обича хубавите жени, скъпите питиета, пурите, може да гуляе цяла нощ, има високо самочувствие и хаплив език. Но никой не го е нарекъл подлец и мръсник, защото не е направил лошо никому: не е уволнил човек, не го е наклеветил, напротив, винаги са го търсили и е помагал според възможностите си. А по времето, когато е зет на първия човек в държавата – Тодор Живков – те са огромни. Затова на погребението му се стичат хиляди хора и оставя след себе си много приятели, които и досега се събират в деня на смъртта му или на рождения му ден - 11 май, за да си спомнят за него. 

Софийски хъшлак

„Аз съм от Ючбунар, от кюмюра, не съм дете на червената буржоазия, обаче се вклиних като нагрят нож в масло!“, пише Иван Славков в мемоарите си „Батето“, издадени в два тома малко преди смъртта му. Да, той е от борческите квартали на София, където споровете се разрешават с юмруци, но всъщност произхожда от интелигентско семейство – баща му Борис Славков е лекар, специалист по вътрешни болести.

Самият Иван Славков е инженер, завършил ВМЕИ „Ленин“, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Той е и активен спортист – играе водна топка, състезава се в националния отбор между 1959 и 1964 г. Освен плуването, обича ските и тениса. Това не му пречи нощем да обикаля кръчмите с приятели, а неговият боен другар от хъшлашките години, бащата на бизнесмена Коко Динев – Иван, разказва, че адашът му имал „страхотен ляв тупаник“. „Удареше ли някой, направо го заковаваше. Двамата много пиехме. Всяка вечер по шише коняк "Плиска", уточнява той.

Първата му съпруга загива

През 1966 г. Славков сключва брак със Светла Маринова, стюардеса, красива и интелигентна девойка, знаеща отлично английски и френски. Съдбата обаче е решила те да живеят заедно само 18 дни. На 24 ноември 1966 г. става една от най-големите  катастрофи в историята на нашата авиация. Край Братислава се разбива български самолет, на борда на който има 82 души. Сред пътниците е оперната певица Катя Попова, а Светла Маринова е една от трите стюардеси. Никой не оцелява.

За катастрофата има различни версии и конспиративни теории, една от които е, че е произведен атентат срещу ген. Иван Бъчваров, тогава наш посланик в ГДР, бивш шеф на Генералния щаб на армията, отявлен противник на Живков. Разбира се, официално такава версия няма и не е разследвана.

Иван Славков остава вдовец на 25 години. Между другото, загиналата му съпруга е съученичка и една от най-близките приятелки на Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. По онова време Людмила е женена за инж. Любомир Стойчев, бащата на Евгения Живкова.

„Червената принцеса“ и столичният плейбой попадат в една и съща компания и не след дълго стават гаджета, с което потвърждават максимата, че противоположностите се привличат. За връзката им съдействат общи приятели, които им помагат да се срещат тайно, защото дъщерята на Първия не може да бъде замесвана в клюки и скандали.

Людмила се развежда, когато Жени е на 2 години, и сключва брак с Иван Славков през 1968 г. През 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков.

На гърба на тъста

Това, че попада в първото семейство на държавата, изстрелва инженера бохем към върховете на кариерата. През 1969-1971 г. той работи като журналист във в. „Труд“. В редакцията на бул. „Дондуков“ бюрото му в икономическия отдел беше обект на шеги и закачки от страна на по-възрастните колеги. Те го сочеха като паметник на младите журналисти, а шефът на отдела Петър Минев твърдеше, че възглавничката на стола е шита лично от Людмила Живкова и е като вълшебното килимче - който седне на нея, го чака голямо бъдеще... 

Славков минава и през в. „Работническо дело“, коментира политически събития в Българската телевизия, а от 1971 г. я оглавява. На поста генерален директор той остава до 1982 г. След това става шеф на Българския олимпийски комитет за цели 23 години и влиза в ръководните структури на международния олимпизъм.

Зетят често се шегува с положението си: „Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство — нали баща й е от Правец“. Той измисля и прословутата си епитафия: „Всеки на гърба с кръста си по житейската Голгота, а аз – на гърба на тъста си!“

Шеф на телевизията

Работилите под ръководството на Иван Славков в телевизията наричат този период „златен век“. Тогава в нея постъпват много нови хора, модернизира се техниката (осигуряването на валута не е проблем за зетя на Първия), тръгват предавания като „Панорама“ и „Всяка неделя“. Хачо Бояджиев прави незабравимите си новогодишни програми, които и досега се въртят на екран.

Колкото и голям купонджия да е, Славков е на работа сутрин точно в 9, заедно със секретарката и чистачката. Не обича да отлага нещата, решава ги на момента. Качва се и слиза пеша по стълбите и през това време разменя приказка с подчинените си. В телевизията се ражда и прякорът му Батето. Казват, че негова племенница дошла да го търси и когато охраната на входа я попитала при кого отива, тя казала: „При батко“.

От Бояна до затвора

След смъртта на Людмила през 1981 г. тъстът Тодор Живков променя отношението си към разхайтения зет. Славков се премества заедно със сина си Тодор от резиденция „Бояна“ в апартамент в центъра на столицата.

През 1982 г. е избран за председател на Българския олимпийски комитет, с което фактически е отстранен от телевизията. През 1987 г. става пожизнен член на МОК. Занимава се с кандидатурите на България за домакин на зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 г., за което разполага със значителни средства. Тъкмо те са повод след падането на Живков от власт срещу зет му да започне разследване за злоупотреба със средства, незаконно притежаване на имущество и оръжие. Заради тези обвинения той е арестуван. Делото се точи 10 години. В края на 2000 г. Славков е оневинен, а оръжието се оказва колекционерско, купувано в чужбина.

В мемоарите си Батето обвинява Андрей Луканов, че има пръст в ареста му като отмъщение, понеже навремето е бил пренебрегнат от Людмила Живкова. Славков не цепи басма и на други – нарича американския посланик у нас Джеймс Пардю – „Пръдльо“, кабинетът на Симеон Сакскобургготски според него е „гола вода“. Прави собствена партия „Напред, България“ през 2001 г. по подобие на партията на Берлускони „Форца Италия“, но не успява да премине бариерата и да влезе в парламента.

Олимпийският скандал

2004 г. е може би най-черната за Славков. Тогава Би Би Си му поставя капан и го заснема със скрита камера в столичен хотел по време на преговори с фиктивни лобисти за осигуряване на гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпийските игри през 2012 г. 

Филмът „Да купиш игрите“ е излъчен на 4 август. Президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за летните олимпийски игри в Атина. На 26 ноември Изпълкомът на МОК препоръчва изключването му, което е одобрено единодушно от всичките му 15 члена.

Славков е призован да напусне доброволно заеманите от него постове, но не го прави. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур той е изключен от организацията след тайно гласуване. Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК.

Познати на Батето твърдят, че филмът с неговите последствия и най-вече мисълта, че му е бил заложен капан, буквално са го съсипали. Именно след това здравето му се влошава и той няколко пъти влиза в болница.
През годините, в които вече е в немилост, до него е третата му съпруга Валя – бивша манекенка, дъщеря на дипломат, сега бизнесдама, интелигентна и сдържана. Нея той отнема от актьора Ники Сотиров, но тримата запазват приятелски отношения.

„Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти“, проявява пословичния си хумор Батето, а малко преди смъртта си, когато бере душа в Правителствена болница, й казва, че ще се разведе с нея, за да си вземе по-млада...