Много хора ще загубят пари и може би НОИ ще влезе в преразход, но сметките за ток, парно и топла вода ще олекнат

Колко ще спечелят българските потребители от по-ниската цена на газа, която „Булгаргаз“ договори с „Газпром“, питаме енергийния експерт Иван Хиновски. Той предупреждава, че цената на синьото гориво на спот пазарите през летните месеци е по-ниска от тази на тръбния газ, но през зимата е обратното. Като резултат можем да получим през зимата по-скъпо парно, казва експертът. Според него е мит, че Европа иска да спре нашите въглищни централи. Те ще затворят сами, защото стават неконкурентоспособни на либерализирания пазар, тъй като токът им става прекалено скъп заради емисиите, които плащат, обясни Хиновски.

- Г-н Хиновски, доколко, според вас, е положителна новината, която правителството обяви преди дни, че цената на руския газ за България ще се определя по нова формула и ще се изчислява всеки месец?

- Безспорно новината е положителна. Но ние сме длъжни да кажем, че това е временна цена. По новото споразумение с „Газпром“ цената се привързва преобладаващо към спот пазарите на газ. Практиката показва, че на тях цените от април до края на август са по-ниски от тези на тръбния газ. Така през този период и страната ни ще получава по-евтин газ от тръбния. Но не е сигурно, че това ще се случи от октомври нататък, защото тогава цените на спот пазарите растат много бързо и в средата на зимата винаги са над цената на тръбния газ. Така че като резултат можем да получим през зимата по-скъпо парно. Тъй като договорът предвижда цените да се определят всеки месец, ние не можем да избегнем пиковете.

- Изпълнимо ли е условието цените на парното и тока да се изчисляват всеки месец от топлофикациите и електроразпределителните дружества, тъй като цената на газа ще се определя месечно?

- Не. Въобще не е това подходът. Регулирането на цените е на периоди от време - досега беше на три месеца. „Булгаргаз“ ще осреднява месечните пикове и трендове и ще получава една средна цена за месеца, която Комисията за енергийно и водно регулиране е длъжна да отрази в регулаторните документи. Това не означава, че „Булгаргаз“ веднага ще сменя цените за топлофикациите. Според мен тези цени трябва да се осредняват на тримесечие, както досега, и въз основа на тях ще се правят оценките на разходите за топла вода, парно и ток. Лицензионният процес в енергийните дружества, партньори на „Булгаргаз“, трябва да се запази на всеки три месеца, иначе ще стане голяма лудост. За нашия регулаторен механизъм е непостижимо да се правят всеки месец цени за парно, топла вода и ток.

- Спадът на цената на петрола не означава ли, че губим от новата формула, която върза цената на газа предимно с борсите на газ? Прогнозите са, че цената на петрола ще се задържи ниска доста дълго време.

- Никой не е очаквал, че петролът ще се срине толкова много. Фактически ние отчасти губим, че сме отвързали толкова много цената от петролните деривати. Аз съм убеден, че цената на природния газ също ще спада. Спот пазарите на газ ще реагират по същия начин като петрола. Аз очаквам в период до няколко месеца да се сринат и спот пазарите на газ заради епидемията от коронавирус. За нас, разбира се, ще бъде положително. Намаляват се покупки на газ, спират се производства, намалява потреблението на електроенергия и в Европа, и на Балканите. Рано или късно и ние ще изпитваме тези „положителни“ ефекти от кризата - един от малкото положителни ефекти от кризата за българската икономика. Защото кризата с коронавируса ще се отрази положително на нашия стандарт на живот. Много хора ще загубят пари и може би НОИ ще влезе в преразход, но на много българи ще им олекнат сметките за ток, парно и топла вода.

- Като експерт можете ли да кажете с колко трябва да поевтинее парното, ако се приеме предложението на „Булгаргаз“ за над 40% по-ниска цена на газа от април?

- Разходите на топлофикациите могат да бъдат сметнати много точно. Те трябва да спаднат с около 70%, тъй като разходите им за газ са около 70 на сто от общите. Това означава, че икономията от 30% трябва да бъде разпределена от регулатора между поевтиняване на електрическата енергия, която топлофикацията продава, и цената на топлинната енергия. Обикновено КЕВР се консултира за политиките в отрасъла. Когато има по-голям дефицит на електроенергия, регулаторът дава по-голям спад на цената на тока и обратното. Тъй като сега сме в края на отоплителния сезон, мисля че те ще свалят цената на електроенергията, която топлофикациите произвеждат. Да не забравяме, че ефектът от по-ниската цена върху индустрията е много голям. Торовите заводи, търговските центрове, туризма, машиностроителните предприятия, месопреработвателните и млекопреработвателните цехове - цялата индустрия ще получи много сериозна глътка въздух.

- Как ще стане връщането на парите на крайните потребители със задна дата от надплатените сметки за парно и газ?

- Връщането на парите ще бъде изключително сложно. Трудно ще се постигне справедливост за всички. Ще ви дам пример - Ако „Булгаргаз“ върне определената надвзета сума на един колбасарски цех, който е продавал колбаси, има риск потребителите, които са били клиенти на тази фирма, да искат и те да им се върнат пари със стара дата. Могат да започнат граждански дела. Няма да се изненадам, ако някои предприемчиви неправителствени организации започнат да организират групи клиенти да вадят фактури и касови бележки и да настояват: вие сте получили вашите надвзети пари, сега ни върнете процент от тях и на нас. За стар период не бива да се тръгва с връщане на пари. Старите надвзети суми трябва да бъдат приспаднати от следващи дължими плащания. И ще се получи интересен двоен положителен ефект - един път цената на газа ще намалее с 40% от април, но ще има и допълнително приспадане на сметките от предишните надплащания, така че този процент от спад на разходите за природен газ ще бъде според мен над 40% за крайните потребители.

- Казахте, че никой не иска от България да си затвори въглищните централи, че това е мит. Защо?

- Да, мит е. Дори да не предприемем нищо, ще стигнем до момент, когато цената на електроенергията от въглищните централи ще бъде толкова скъпа, че те ще изпаднат от либерализирания пазар. Никой няма да иска да купува тяхната електроенергия. След 5 години ще имаме напълно свободен пазар, на който всички производители ще предлагат своята електроенергия, а тяхната цена - заради поскъпването на емисиите, ще бъде най-високата. Ще стане по-евтино да се внася електроенергия. Чуват се коментари - ето, спираме нашите централи, а ще внасяме ток. Но, ние като крайни потребители имаме интерес да получаваме най-евтината възможна електроенергия.

В цяла Европа въглищните централи се заместват с парогазови, които предлагат по-евтина енергия, изграждат се бързо. Цената на тока от една такава централа може да бъде с над 30% по-ниска от тази на ТЕЦ.

- Изтървахме ли срока, в който можехме да поискаме удължаване на живота на нашите топлоелектрически централи?

- Да. До края на 2019 г. всички потърпевши страни от въглищния преход трябваше да декларират в ЕК така наречения механизъм за капацитети, в който да обосноват необходимостта от държавно подпомагане на определен тип въглищни централи. В този механизъм трябваше да се защити стратегията колко и са какво са ни нужни централи като ТЕЦ „Марица Изток 2“ или другите централи като ТЕЦ „Бобов дол“, „Контур Глобал ТЕЦ Марица Изток 3“, Ей И Ес ТЕЦ „Гълъбово“ и други. По този механизъм за капацитет Европейската комисия ще ни разрешава да даваме или не и доколко държавни помощи на централите, тоест държавата можеше да плаща например за емисиите им. Това ги оставяше в експлоатация поне до 2030 година. Сега, когато може би сме изпаднали от тази програма, ТЕЦ-овете не могат да ползват помощи за емисии и така те трябва да включват техните цени в себестойността на електроенергията. Затова произвежданата електроенергия от тях става относително по-скъпа и те губят конкуренция.

Нещата се правят непрозрачно за обществото. Най-важният въпрос е на кои от ТЕЦ-овете държавата иска да помага, и на кои не.

- Има ли логика държавата да иска да спасява двете американски централи, при положение, че се говори за разваляне на дългосрочните договори с тях?

- Да се говори за разваляне на договорите с тези централи е много рискована стъпка, защото ще платим такива санкции, колкото ще ни струват емисиите за много години напред. Въпросът е, че на едната централа договорът u изтича 2024 г., а на другата - 2026 г. А това е именно преходният период, в който трябва да решим какво ще правим с въглищните централи. Начинът да се спаси енергийният комплекс „Марица Изток“ и ключовата за системата електрическата инфраструктура там е не да се прекратяват договорите с американските централи, а на тези площадки в преходния период 2025-2030 г. да се изградят нови заместващи високоефективни парогазови модули с техни инвестиции и с притежаваното от тях ноу-хау на световно ниво.

- Какви са другите алтернативи на въглищата?

- В разработка на Българския енергиен и минен форум съвместно с други наши партньори са идентифицирани редица други възможности, като например значителните площи пустеещи земеделски площи, както и табани след разработването на мините. В Унгария практиката е върху тях да се сади бързорастяща дървесина, която след това да се използва за гориво в ТЕЦ-ове. Тази дървесина е беземисионно гориво. Но никой в България не прави анализи в тази посока.

- Защо не се прави?

- Много хубав въпрос. Или е подценяване, или е вид популизъм и страх от недоволства, че се загърбва ролята и бъдещето на „Мини Марица Изток“. Колкото по-рано се каже на тези хора - след 2030 година е трудно да се поддържа минният добив, мислете за различни форми, обсъждайте варианти на заместващи мощности, толкова по-добре за тях. По-рано ще се преквалифицират и ще получат нови трудови ангажименти.

- Има ли, според вас, бъдеще проектът АЕЦ „Белене“?

- Ние не сме против развитието на ядрената енергетика, разберете ме правилно. Проблемът е, че форматът, под който е организиран проектът, е погрешен, обърнат, в нарушение на енергийното законодателство и на други нормативни документи. В момента влизаме в една сложна ситуация, от която няма излизане. Оказва се, че Агенцията за ядрено регулиране не може да утвърди техническия проект на АЕЦ „Белене“, защото липсва достатъчно информация. Този проект трябваше да започне по начина, който се препоръчва в европейските регулации - първо, обосновка, че този проект е необходим, одобрено техническо задание, технически проект, обществено обсъждане и тогава да се прави търг. Изготвянето на тази информация, понеже съм работил по такива проекти, изисква много години, опитни специалисти и много пари. Сега инвеститорите ще ни питат: вие ни поканихте за тази процедура, вкарахте ни в разходи, а сега се оказва, че нямате утвърден технически проект, тоест вие нямате разрешение за строителство на тази централа. В момента, дефакто България няма законово основание да строи АЕЦ „Белене“. Ще похарчим много пари и въобще няма да стигнем до разрешение за строителство. Предполагам, обаче, че в тази критична за Белене фаза, единственият, който може да разреши проблемите , е руската страна, която в кратки срокове може да предостави необходимите липсващи данни на АЯР. Единственият разумен нов ядрен проект, който може да бъде изпълнен като корпоративен - без държавни гаранции и без дългосрочни договори, е този на 7-ми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. АЕЦ „Козлодуй“ е единствената компания с висок кредитен рейтинг, която може да вземе кредит за изграждане на нов ядрен блок. Там са площадките, там са специалистите. АЕЦ „Белене“ е съвсем друга структура - там участва държавата, трябва да има държавни гаранции или дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията, което е много по-сложно на държавно ниво. Докато АЕЦ „Козлодуй“ има капацитета да направи този проект корпоративен - тоест инвеститорът да е самата централа. Разбира се, новата ядрена мощност ще бъде отделно търговско дружество по изискванията на Европа. Те също ще търсят външен инвеститор. От 1998 г. съм участвал в редица анализи за най-подходящия вариант за нов ядрен блок, като бяха анализирани над 6 площадки - и в Козлодуй, и в Белене. Като най-подходящи бяха определени няколко площадки в Козлодуй. Проектът там е необходим, защото след 10-12 години ще започне да се говори за спиране на 5 и 6 блок на тази централа. Въпреки че прогнозният им ресурс на експлоатация е над 30 години, с което се гордеем, след 10 години ще има нова оценка на ресурса, след още 10 ще има втора и ако в определен момент се окаже, че се налагат сериозни модернизации, инвестициите, в които ще окажат по-големи, отколкото ефектът от тяхната остатъчна експлоатация, то ние няма да имаме нови ядрени заместващи мощности.

Нашият гост

Иван Хиновски е роден на 03.09.1947 г. в град Луковит. Бил е член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в “Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001). Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония. Работил е като консултант за световни компании като “Уестнгхаус”, “Сименс”, “Фраматом”, “Газ дьо Франс” и ЕБВР. Владее английски, италиански, френски и руски.