Само преди дни Ивет Лалова-Колио получи поредното признание, след като бе избрана за първи път в комисията на спортистите към Световната атлетика. Вотът бе сред състезателите по време на мондиала по лека атлетика в Юджийн (САЩ). Спринтьорката, която през миналото лято участва на рекордна 5 олимпиада за български атлет, получи най-много гласове от шестимата новоприети. Същият пост Лалова заема вече 12 години и в Европейската атлетика.

Имиджът на спортиста се гради с резултати - казва Ивет Лалова. - Болшинството от атлетите са израснали с моите бягания. Огромна радост е, че ме познават, но също така оценяват качествата ми.

Вече 20 години българката е неизменно в световния елит на Царицата на спортовете. Зад гърба си има европейска титла при жените на открито (2012) и на закрито (2005), двукратна олимпийска финалистка от Атина 2004, три пъти финалистка на световни първенства и три пъти победителка в турнири от Диамантената лига. А уникалното ѝ постижение от 10,77 сек на 100 м на купа “Европа” в Пловдив през 2004-а ѝ носи официално признание за “най-бързата бяла жена” в света. С този резултат тя се нарежда до рускинята Ирина Привалова на 6-то място във вечната ранглиста на света и втора в Европа.

“Най-важните качества за добрия спортист са точност, постоянство и да можеш да разчиташ на тях”, казва още атлетката.

Лалова израства в семейство на спортисти. Баща ѝ Мирослав е спринтьор и шампион на България, майка ѝ - състезателка по многобоя. Като дете Ивет се увлича по балета, но по-късно се занимава с плуване и спорта гимнастика, а през 1996 г. се насочва към леката атлетика и започва да тренира при Константин Миланов, приятел на семейството. С него постига и успехите си в следващите 15 години. Първото ѝ сериозно постижение е четвъртото място на световното за девойки през 2001 г. в Дебрецен (Унгария). Но това само я амбицира и две години по-късно вече е №1 в Европа за тази възраст на 100 м (11,14) и на 200 (22,88) от първенството в Тампере. Едва на 20 години прави дебют на олимпийски игри Атина 2004. И се нарежда четвърта на 100 м (11,00) и 5-а на 200 метра (22,56). Но възходът в кариерата ѝ е помрачен от нелеп инцидент. На 14 юни 2005-а по време на загрявка за турнир в Атина тя се сблъсква с друг атлет и чупи бедрена кост на десния крак. Следва тежка операция, поставен ѝ 38-сантиметров пирон, а прогнозите на лекарите са песимистични - тя ще може да ходи, но да тича, на такова високо ниво, едва ли... Момичето с боен дух обаче опровергава медицината. И сякаш възкръсва, като птицата Феникс. Завръща се на пистата след близо две години и печели спринта на 100 м на турнира “Артур Такач” в Белград, с което покрива и норматива “А” за олимпийските игри Пекин 2008.

“След контузията се почувствах наистина калена, бях успяла да премина през нея и не само да премина, но и да продължа и отново да мога да побеждавам - признава лекоатлетката.

През миналото лято Ивет бяга на рекордна пета олимпиада за български спортист. Не успява да стигне финал, но отново записва името си в историята на родния спорт.

“Поглеждайки назад си спомням с умиление най-вече моето първо голямо състезание - игрите в Атина - откровена е тя. - Тогава бях едно дете с огромни амбиции, нямах ни най-малка представа колко дълъг и труден път ще трябва да извървя. Игрите в Пекин през 2008-а бяха моето завръщане в елитния спорт след счупената бедрена кост. Тези в Лондон през 2012-а са по-специални, най-накрая бях станала европейска шампионка на 100 метра. Но коренната промяна за мен дойде с в Рио 2016, когато вече намерих своята дисциплина (200 м), бях узряла психически и работих много.”

Игрите в Токио също са специални за Ивет. Освен че става първата българска атлетка с участие на рекордна пета олимпиада, година по-рано нейният съпруг Симоне Колио е опериран от рядък вид тумор на надбъбречната жлеза. Но в навечерието на нейното бягане семейството получава резултатите от хистологичното изследване, което потвърждава, че коварната болест е преборена.

Ивет прави вероятно най-слабия си старт на олимпийски игри, но усмивката ѝ не слиза от лицето ѝ. Нейният любим вече е възстановен! 

Двамата се запознават на пистата. Тренират при един и същи треньор - Роберто Бономи. А Симоне е един от най-добрите италиански спринтьори. А през 2013-а влюбените вдигат приказна сватба в Риети (Италия).

“Симоне, е супер мотивиращ, като истински италианец - много емоционален и зареждащ - казва тя. - Не е човек, който ще стане сутрин и ще каже: Ооо, не, днес нищо не ми се прави. Напротив, винаги е много деен и изисква това и от другите.”

Обича да пътува, но не харесва шоколад

Ивет Лалова обожава да пътува. Не спазва диети, но се храни здравословно. Не харесва прясното мляко и го замества с ядково. Не обича захар и шоколад. Неслучайно в последните години е и посланик на кампанията “Открито за диабета”. “Нашите тренировки горят толкова много! - казва спринтьорката за философията си на хранене. - Ние сме като болиди от Формула 1, сравнени с една нормална кола. Болидът трябва да се състезава, да развива скорост и това води до много горене, ускорен метаболизъм.” През 2012-а създава свой клуб “Ивет Лалова спринт академи”. А през 2019-а организира турнира “Открий шампиона в теб”. В инстаграм има 222 000 последователи.