Голямата сензация на Евро 2020 е присъствието на Северна Македония. За първи път в историята си балканската страна ще участва на голям футболен форум. Миналата седмица ви представихме интервюто с най-голямата звезда в историята на македонския футбол – Горан Пандев. Сега ексклузивно интервю за „Труд“ даде и архитектът на успеха – треньора Игор Ангеловски.

- Честито класиране на Северна Македония! Кога повярвахте, че вашият отбор ще успее?
- Още от самото начало заявих, че както моята, така и на играчите задачата е да класираме Северна Македония на Евро 2020. А повярвах едва, когато съдията в Грузия свири край.
- Кой беше най-трудният ви мач в квалификациите?
- Това беше срещу Косово - първият полуфинален бараж. Двубоят с тях е нормално да е с по-голям заряд. Техният отбор е силен, а двубоят съвпадна и с кризата на Ковид-19. Първоначално мачът трябваше да се играе през март, но бе отложен за юни и накрая го играхме чак през септември заедно с останалите срещи от Лигата на нациите. Изгаряхме от нетъпрение през дългия период на чакане, но за наше щастие се класирахме след двубоя срещу Грузия.
- Евро 2020 трябваше да се играе миналата година, но заради Ковид-19 не се състоя. Сега вашият отбор по-подготвен ли е, отколкото преди една година?
- Да. Растем като отбор и играем все по-добре. Единственото, което не е добре са… годините на нашия капитан Горан Пандев. Но формата му е, както когато беше в началото на 30-те си години. Затова и това не е голям проблем. Показател за всичко това са и мачовете ни в квалификациите за световното, при които дори победихме  Германия като гост.
- Северна Македония отива на европейско благодарение на Лигата на нациите. Смятате ли, че този турнир дава много по-голям шанс на отбори от нашата черга да се класират?
- Първо, бих искал да благодаря на президента на УЕФА господин Чеферин, който ни даде възможност чрез Лигата на нациите да играем с отбори от нашето ниво и така да имаме възможност за класиране. Но, да не забравяме, че за да се класираме, трябваше да сме най-добри сред тези отбори. Северна Македония завърши на трето място в квалификациите за европейско след Полша и Австрия. Това е нашето най-добро класиране в историята. Освен това през последните 4 години показахме поредица от положителни резултати, а като корона на тази добра тенденция е класирането ни на еврофиналите чрез Лигата на нациите.
- Каква изненада да очакваме от вас на финалите?
- Не би било изненада реално. Начинът ни на игра и подходът ни ще е същият. Този екипен дух и сполотеност ни носят резултати. Това може да очаквате от нашия отбор.
- Нидерландия, Украйна и Австрия са вашите съперници.
- Качествени отбори, всеки един от тези противници има своите силни и слаби страни. Естествено ще се стремим първо да ги неутрализираме и да се възползваме от недостатъците им.
- На миналото европейско голямата изненада беше Уелс, достигнал до полуфинал. До къде може да стигнете вие?
- Целта е да преминем групата. Аз съм човек и треньор, който си поставя високи задачи. Встъпквайки като национален селекционер, поставих веднага цел - класиране на европейското. А сега следващата ми е излизането от групата. Вярвам в моите футболисти.
- Голямата ви звезда Горан Пандев е на 38 години. Как успява да бъде толкова добър на тази възраст?
- Горан е голям професионалист. Играе на изключително високо ниво в Серия А и сега с екипа на „Дженоа“ постави рекорд, вкарвайки повече от 100 гола в първенството. Това говори много за неговите качества. За него годините реално са само едно число и не влияят на това, което показва.
- На кои други футболисти от вашия отбор да обърнем внимание?
- Силни сме като отбор. Тимът се състои от класни футболисти. Сега разполагаме с плеяда от по-млади играчи, които изградиха сплав с по-опитните. Имена, които бих споменал са Елмаз, Адеми, Алиоски, Стефан Ристовски. Няма да изброявам всички, защото всеки заслужава своето място.
- Кой е вашият фаворит на Евро 2020?
- Това са традиционните фаворити - Франция, Англия, Италия, Испания. Но от всички тях Франция има известно предимство.
- Северна Македония за първи път ще играе на европейско, но и за първи път шампионата ще е в 11 държави. Какво мислите за този формат?
- Добре е. От УЕФА заявиха, че целта е промотирането на футбола в повече държави. Ние сме щастливи, че ще имаме възможността за първи път да вземем участие на европейско. Мисля, че това решение добро за футбола.
- Вие ще играете в Амстердам и в Букурещ. Къде очаквате повече подкрепа?
- Класирането ни на финалите е съпроводено с голяма еуфория и нашите привърженици очакват участието ни с нетърпение. Поради близостта очаквам да имаме повече подкрепа в Букурещ, разбира се тя няма да е пълна заради анти-Ковид правилата за броя на зрителите. Но и в Амстердам няма да останем без подкрепа.
- Преди три месеца Северна Македония победи Германия с 2:1 в световна квалификация и то като гост. Това ли е най-големият ви мач?
- Да. Победихме 4-кратен световен и 3-кратен европейски първенец и то на негов терен. Това е нещо, което ще остане записано със златни букви.
- Преди почти 30 години България победи Германия на световно първенство...
- Но не на тяхна територия.
- Да, в Щатите. Но сега ние не можем да се класираме никъде. С какво успяхте да ни изпреварите?
- Това е нещо, което трябва да анализирате. Аз отговарям за това, което се случва при нас.
- Какви са спомените ви от българския футбол?
- Разбира се, на първо място – САЩ-94. На това първенство подкрепяхме с въодушевление Стоичков, Лечков, Трифон Иванов, Костадинов… Да не ги изброявам всичките. Целият регион беше щастлив от това, което постигна вашият отбор. Особено след споменатата вече победа над Германия. Ние искаме и пожелаваме България отново да бъде силна и славните ви времена да се върнат.
- Имате ли мачове срещу български отбори или футболисти?
- Да, предимно в приятелски срещи – като клубен треньор по време на подготвителните лагери в Анталия. Също и като национален селекционер в приятелска среща в Скопие, когато ваш треньор беше Ивайло Петев.
- В Скопие разполате с прекрасен стадион – „Тоше Проески Арена“, който прие финала за Суперкупата на Европа между „Реал“ (Мадрид) и „Манчестър Юнайтед“. Строите ли още стадиони?
- Не, това е единственият стадион в Македония, който изпълнява критериите за провеждане на международни срещи.
- Как се развива клубният футбол в Северна Македония?
- Не върви във възходяща линия. Но  с класирането ни на европейското първенство всички ръководители на клубове могат да използват момента.
- А защо най-успешният отбор „Вардар“ отпадна?
- Този въпрос трябва да зададете на ръководителите на „Вардар“. Аз постоянно говоря, че, за да имаме силен футбол, трябва да имаме силен „Вардар“, силна „Шкендия“, силен „Шкупи“. Това е за доброто на футбола. Винаги е хубаво, когато имаме дербито „Вардар“ – „Пелистер“ или „Вардар“ – „Шкендия“. Защо това се случи с „Вардар“ е по-дълга тема, но отговорът трябва да бъде даден от предводителите на отбора.
- Колко чужденци и колко македонци играят във водещите отбори на Македония?
- Позволено е един отбор да разполага с 8 чужденци, от които на терена могат да бъдат максимум петима.  Тази бройка е прекалено висока за нашите условия. Не искам да ги обидя, но при нас се подвизават чужденци със съмнителни качества или с качества не по-високи от тези на местните футболисти. Трябва да се дава предимство на младите местни момчета и трябва да се инвестира в работата и развитието на талантите в юношеска възраст. В „Работнички“ например бях 7 години спортен директор и още две като треньор. Това беше нашата философия, която даде резултат.
- По колко хора ходят на мачовете във вашата страна?
- По време на Ковид-19 няма публика, а преди това интересът беше много слаб с изключение на дербито между „Вардар“ и „Шкендия“, което пълнеше стадионите съответно в Скопие и Тетово.
- Преди три години в Скопие направихме интервю с легендата Дарко Панчев, който заяви, че за Балканите би било много хубаво, ако бъде създадена Балканска лига. Смятате ли, че такъв проект би повишил нивото ни?
- Да, определено това би било една интересна лига с отбори от Северна Македония, Албания, България, Сърбия, Хърватия... В един идеален сценарии, ако това се случи, то би било наистина нещо добро за футбола.
- Накрая бихте ли разказали малко за вашата кариера.
- Започнах с футбола от много ранна възраст, а когато бях на 16 години и 2 месеца дебютирах в Първа македонска лига точно след разпадането на Югославия. Моята кариера премина предимно в Северна Македония, като само две години играх в Словения в „Публикум“. Посве станах спортен директор в продължение на 7 години в „Работнички“. След това нашият треньор замина за България, където стана асистент на Александър Станков в „Локомотив“ (Пловдив) и президентът ми каза да не търся нов треньор, защото е избрал това да бъда аз.
- Как дойде поканата за националния отбор?
- За две години в „Работнички“ спечелих 3 трофея – една шампионска и 2 купи на страната. Представихме се много добре и в Европа, като в третия кръг елиминирахме „Трабзонспор“, който по това време разполагаше с бюджет от 105 милиона долара. След тези успехи получих покана от тогавашния председател на футболната федерация да стана селекционер.
- Имате ли амбиции да работите в чужбина?
- Към този момент съм концентриран върху европейското и да постигнем добри резултати. Млад треньор съм и е нормално да имам желание за работа в чужбина.
- Бихте ли приел предложение от България?
- Връзката ми е с българския футбол е с най-голямата легенда на България – Христо Стоичков. Разговаряме с него на такива теми. Аз съм професионалист и ако сметна, че нещо е добро за моята кариера, ще го приема.
- Как се запознахте със Стоичков и имате ли други български приятели?
- Преди 8-9 години по време на една подготовка в Анталия, когато той беше треньор на „Литекс“,  а аз – спортен директор на „Работнички“. От тогава сме много голями приятели и се чуваме често. Щастлив съм, че имам за близък човек, такова голямо футболно светило като Христо Стоичков. Той е голям не само като футболист, но и като човек.