Всеки опит за нормализиране на паричната политика ще доведе до масови фалити

Перфектната буря от проблеми

В продължение на десетилетия относителната глобална стабилност, добрата икономическа политика и постоянното разширяване на търговията към и от развиващите се пазари се комбинираха, за да поддържат разходите ниски. Но сега всички тези условия са променени и светът навлиза в опасен и дестабилизиращ нов режим, пише в свой анализ икономистът Нуриел Рубини, който е работил за МВФ, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.

Световната икономика е в процес на радикална промяна. Продължилата десетилетия Велика умереност приключи. След стагфлацията (висока инфлация и тежки рецесии) от 1970-те и началото на 1980-те, Голямата умереност се характеризира с ниска инфлация, силен икономически растеж, с кратки и плитки рецесии.

Този продължителен период на ниска инфлация обикновено се обяснява с преминаването на централните банки към политики за таргетиране на инфлацията след разхлабената парична политика от 70-те години и придържането на правителствата към консервативни фискални политики (със стимули, идващи само по време на рецесии). Но по-важни от политиките от страна на търсенето бяха множеството положителни шокове в предлагането, които намалиха производствените разходи и поддържаха инфлацията под контрол.

По време на ерата на хиперглобализация след Студената война Китай, Русия и други развиващи се пазарни икономики станаха по-интегрирани със световната икономика, доставяйки є евтини стоки, услуги, енергия и суровини. Мащабната миграция от глобалния Юг към Севера ограничи заплатите в развитите икономики, технологичните иновации намалиха разходите за производство, а геополитическата стабилност позволи прехвърляне на производството към най-евтините места без притеснения за сигурността на инвестициите.

Но Великата умереност започна да се пропуква по време на световната финансова криза от 2008 г. и по време на рецесията, породена от COVID-19 през 2020 г. И в двата случая инфлацията остана ниска поради сътресения в търсенето. Но сега инфлацията се завърна поради смесица от фактори, свързани и с търсенето, и с предлагането.

От страна на предлагането, реакцията срещу хиперглобализацията набира скорост. Политическата съпротива срещу имиграцията ограничи глобалното движение на хора, оказвайки натиск за повишаване на заплатите. Националната сигурност и стратегическите съображения ограничиха потоците от технологии. А новите трудови и екологични стандарти възпрепятстват търговията и строителството.

Тези промени в световната икономика са дълбоко стагфлационни. Същото важи и за днешните геополитически сътресения. Войната на Русия в Украйна и отговорът на Запада на нея нарушиха търговията с енергия, храни, торове, метали и други суровини. Отделянето на Запада от Китай се ускорява във всички измерения на търговията (стоки, услуги, капитал, работна ръка, технологии).

Изменението на климата също е стагфлационно. Суши, урагани и други бедствия все повече застрашават реколтите (по този начин повишават цените на храните).

Централните банки са заключени в “дългов капан”: всеки опит за нормализиране на паричната политика ще доведе до рязко нарастване на тежестта за обслужване на дълговете, което ще доведе до масови фалити, каскадни финансови кризи и спад в реалната икономика.

Тъй като правителствата не са в състояние да намалят високите дългове и дефицити, като харчат по-малко или увеличават приходите, тези, които могат да вземат заеми в собствената си валута, все повече ще прибягват до “инфлационния данък”: разчитайки на неочакван ръст на цените, за да унищожат дългосрочните номинални задължения при фиксирани лихви.

По този начин, както през 70-те години на миналия век, постоянните и повтарящи се отрицателни шокове в предлагането ще се комбинират с разхлабена парична, фискална и кредитна политика, за да предизвикат стагфлация.