Предстоящите междинни избори в Америка на 2 октомври са заредени с огромна интрига

Прогнозите са за известно предимство в броя гласували за Републиканската партия

На фона на отегчението и усещането за патова ситуация, които навяват, за съжаление, българските парламентарни избори, насрочени за 2 октомври, предстоящите междинни избори в САЩ са заредени с огромна интрига. Победата на Доналд Тръмп през 2016 г. реидеологизира американските избори и изтръгна Републиканската партия от симбиозата на неолиберализма, неоконсерватизма и неомарксистки прогресивизъм, която в продължение на повече от три десетилетия, от Рейгън до Тръмп, практически беше унифицирала двете водещи американски партии, така че те се различаваха колкото „Кока-кола“ и „Пепси“ - само в нюансите. С други думи - вече има нарастващо значение коя от партиите държи кормилото на властта във Вашингтон от гледище на големите ценностни дилеми и политически разломи в съвременния свят.

Това прави редовните междинни избори в САЩ на 8 ноември особено интересни и важни. Те са разположени по традиция в средата на президентския мандат и са част от гаранциите за балансиране на сложната конструкция на американската политическа система на федерално и щатско ниво в съответствие с актуалните обществени настроения и нагласи.

На федерално ниво ще се гласува за пълния състав на долната камара на Конгреса, която се състои от 435 депутати, както и за 35 от стоте сенатори в горната камара. На щатско ниво пък ще се гласува за губернатори (щатски аналог на федералния президент, като носител на изпълнителната власт) в 36 щата и 3 отвъдморски територии.

Ще бъдат избрани и щатски парламенти - всичките двукамарни, с изключение на Небраска, чийто състав наброява общо 1972 щатски сенатори и 5411 щатски депутати. Наред с тях, на 8 ноември в редица щати ще се избират и щатски секретари, главни прокурори и други правителствени длъжности. Ще не гласува и за редица референдуми, най-вече по въпроса за абортите, който Върховният съд на САЩ върна в компетентността на отделните щати, както повелява конституцията.

Щатските власти имат важно значение, защото по силата на федералния конституционен модел отделните щати запазват всички свои суверенни права, освен тези, които са преотстъпили на федералната власт с федералната конституция. Голяма част от законодателната уредба и регулациите на изпълнителната власт в сферата на икономиката, образованието, щатските данъци, екологията, обществения ред и прочие са в правомощията на отделните щати, а повечето щати имат своя идентичност, историческо самочувствие, социални и ценностни различия в сравнение с останалите. Понастоящем изпълнителната власт, т. е. губернаторите в мнозинството от щатите са от Републиканската партия - 28 щата, а в останалите 22 щата - от Демократическата партия. Освен това, в 22 щата цялата законодателна и изпълнителна власт - и губернаторите, и мнозинствата в двете камари на щатското законодателно събрание - са от Републиканската партия. В тези щати живеят повече от 137 милиона души, което е 41,8% от населението на САЩ. В 15 щата управлението се доминира изцяло от Демократическата партия - в тях живеят малко повече от 111 милиона души, т. е. 33,9% от американците. А в останалите 13 щата властта е поделена в различна конфигурация между двете партии - в тях живеят почти 80 милиона американци, т. е. 24,3% от населението.

Видно е, че най-голяма част от населението живее в твърдо „червени“ щати, доминирани изцяло от Републиканската партия, която има мнозинства в двете камари на щатския парламент и е излъчила губернатора. Очакванията са, че след изборите на 8 ноември тази картина ще се запази и републиканците ще препотвърдят доверието на избирателите.

Що се отнася до федералния Конгрес, там битката е изключително оспорвана и с все още неясен изход. Това, което трябва да се знае, е, че по една неписана политическа традиция в САЩ, която може да се разглежда и като обществен рефлекс срещу прекомерната концентрация на власт в една партия, съответно - президент, в междинните избори мнозинство в Конгреса печели обикновено опозиционната партия.

Само два пъти през последните сто години президентската партия е печелила мнозинство и в двете камари, три пъти е печелила само Сената, но е губила долната камара. Такова изключение имахме и при мандата на 45-тия президент на САЩ - Доналд Тръмп, когато в междинните избори през 2018 г. републиканците запазиха контрол върху Сената и даже разшириха своето мнозинство.

Какво ще се случи на 8 ноември? На този етап социологическите проучвания прогнозират известно предимство в броя гласували за Републиканската партия. Сложната изборна география и избирателна система обаче затрудняват да се даде еднозначен отговор дали това предимство ще се материализира в мнозинство в двете камари. Напълно е възможно републиканците да спечелят повече мандати в долната камара, а в Сената да се запази сегашния паритет. Анализаторите в САЩ са разделени - някои смятат, че лошата икономическа ситуация, посегателството на ФБР срещу Тръмп и скандалната реч на президента Байдън онзи ден, в която той обяви поддръжниците на Тръмп и републиканците за „заплаха за демокрацията“, ще предизвикат „червена вълна“ и републиканско мнозинство в двете камари. Други са по-предпазливи и прогнозират по-скоро много крехко мнозинство на демократите в долната камара и паритет в горната.

При всички положения след драматичните президентски избори през 2020 г. за републиканците междинният вот има и важно психологическо значение. След като Тръмп очаквано превзе напълно Републиканската партия - почти всички подкрепени от него кандидати спечелиха партийните номинации - една победа на 8 ноември би била силен импулс за неговата евентуална кандидатура за Белия дом през 2024 г.

По традиция именно след междинните избори в двете партии се обявяват президентските кандидатури, които ще се състезават за номинация. Ако резултатите обаче са неблагоприятни, това без съмнение ще насърчи дискусии дали въпреки огромния си принос и подкрепа, именно той е най-подходящият следващ кандидат или, да речем, е по-добре републиканците да заложат на губернатора на Флорида Рон ДеСантис.

Що се отнася до отражението върху България - едно мнозинство на републиканците, дори и само в долната камара, ще сложи доста нови препятствия пред политиката на Джо Байдън, която естествено следва традиционната за глобалисткия консенсус, разрушен от Тръмп, интервенционистка линия и дирижиране на политическите процеси в други държави. Ще сложи и по-мощни спирачки на либерал-прогресистките джендърни и климатични истерии, които се налагат като обща матрица и от техните либерал-прогресистки хомолози в Европа. Но голямата промяна ще настъпи единствено, ако Тръмп или про-Тръмп кандидат се върне в Белия дом. Ще поживеем, ще видим.