Възможно е да инкасира победа, която не сме виждали от времената на Айзенхауер

Подкрепата за него сред афроамериканците се е увеличила три пъти

Валят социологии в последните седмици из Америка – всичките показват изключително любопитна картина по отношение на предстоящите американски избори през есента. Най-шокиращият за либералните коментатори, но иначе съвсем разбираем за всички останали, процес е този, свързан с подкрепата за Доналд Тръмп от страна на афроамериканците. Традиционно чернокожите са най-твърдият електорат на Демократическата партия. Ерозия в подкрепата на чернокожите за Байдън и неговия екип би бил катастрофа. Всяко намаляване на влиянието сред афроамериканците е тревожен знак за демократите. Те имат нужда от тяхната солидна подкрепа. В крайна сметка нали не сме толкова наивни, че да смятаме, че всичките екстремности около Black Lives Matter и бунтовете из цяла Америка са подкрепяни от демократите поради едните убеждения? При голяма част от върхушката на големите партии убежденията са далеч назад в списъка с приоритети. Просто демократите искаха да се харесат на чернокожите си избиратели и затова беше цялата тази публична, медийна, холивудска, ако щете, истерия.

И въпреки всички тези пърформънси, въпреки всичките усилия на демократите, в крайна сметка в момента ерозията на чернокожия вот е брутална. От началото на мандата на Байдън, подкрепата за него от всички чернокожи е намаляла с 16 пункта. Отделно, макар подкрепата за Байдън да намалява с малко сред афроамериканците над 50-годишна възраст, то тя катастрофира за онези под този възрастов маркер. Преди 4 години чернокожите американци под 50-годишна възраст са подкрепяли Байдън с гигантските 80 процента. Днес това доверие се е свело до 37 пункта. Това е катастрофален срив.

Мнозина от либералните говорещи глави бяха в ступор и не знаеха какво да говорят по студията. Да не говорим, че подкрепата за Тръмп сред чернокожите се е увеличила три пъти от 2020 г. насам. Това е ясен индикатор, че все по-често чернокожите разбират проблемите, които Байдън им натресе на главата. От една страна огромната инфлация и задъхването на икономиката ги удари през джоба, от друга страна гигантската и неконтролируема имиграция намалява трудовия пазар, създава опасности и прочие.

И други социологически данни показват, че се задава нещо опасно за демократите. Онзи ден Расмусен извадиха изследване, че според 60 (!) на сто от американците страната върви в грешната посока. Но не е само това. В момента има шест щата, които ще са т.нар. „бойни полета“ – става дума за щати, в които избирателите са горе-долу по равно разпределени, а пък самите щати са силно населени и дават много делегати в електоралната колегия. Да, Тръмп няма да спечели в Калифорния, която е крепост на демократите, да, Байдън няма да спечели в Тенеси, която е крепост на републиканците, но в няколко щата не е ясно кой ще победи, тоест резултатът е близък. В този случай, фактически, тези щати решават изборите. Към момента имаме, както стана дума, шест такива щата – Уисконсин, Пенсилвания, Аризона, Мичиган, Джорджия и евентуално Невада. По последни данни Тръмп води във всички без Уисконсин, където преднината на Байдън е крехка, около 2 пункта. В Пенсилвания Тръмп води с 3 процента, в Аризона със 7, същото и в Мичиган, в Джорджия преднината на Тръмп е 10 процента, а в Невада е цели 12 на сто. Това напрактика означава, че Джорджия и Невада се връщат в Републиканската партия след краткото им залитане в последните години.

Интересното е, че не само в ключови за демократите демографски групи като чернокожите и латиносите Тръмп прави пробиви – за чернокожите казахме, но за латиносите да не пропуснем. Когато Байдън дойде на власт, той водеше в тази група пред Тръмп с близо 30 процента преднина. Днес тя е сведена до около девет на сто. Интересно е не само, че Тръмп мачка във всички без един щати тип „бойно поле“. Но има и дори още един фактор – вече масово социологията дава паритет или лек превес на Тръмп в националния вот. Това е доста особено, тъй като е известно, че в Америка не печели този с най-много гласове на национална база, а този с най-много електори в електоралната колегия, тоест важен е не абсолютният вот на федерално ниво, а мнозинството щат по щат. Поради това, например, когато Тръмп победи Хилъри Клинтън през 2016 г., той загуби популярния вот. Това е така, защото масово демократичните щати (Ню Йорк, Калифорния, Илинойс и прочие) са изключително гъсто населени и дотират с повече нетни гласове демократите. Когато социологията ти дава превес в популярния вот, а ти си кандидат на Републиканската партия, това е успех, който не е за подценяване.

Всички тези данни ни карат да направим един извод – задава се Тръмп цунами. Консервативният коментатор Нют Гингрич каза тези дни по медиите, че е възможно Тръмп да инкасира победа, която не сме виждали от времената на Айзенхауер. Последният път, когато социологията е давала такива данни беше, когато Роналд Рейгън отвя Джими Картър през 80-та година или когато Ричард Никсън отнесе Джордж Макгавърн през 1972 г. Разбира се, много неща могат да се променят до изборите, черни лебеди са винаги възможни, но към днешната минута нещата изглеждат изключително обнадеждаващи. Напълно е възможно есента Тръмп да победи Байдън, а това ще върне света в едно русло на нормалност и баланс в международните отношения.

Искам да кажа нещо важно на българските русофили, които четат руските медии и решават, че изборът на Тръмп ще им дойде добре. Това е дълбоко невярно, ами направо си е руска лъжа. Колкото идването на Мелони в Италия беше добре за Путин, толкова ще е и връщането на Тръмп. Путин и путиновчетата да не забравят, че при Тръмп Кремъл не смееше да шукне и се беше скрил дълбоко в тайгата на политическата си ирелевантност. При Байдън имаха куража да пъплят и да си развяват коня из Европа, но с евентуалното връщане на Тръмп в Белия дом, това безобразие ще бъде прекратено. Изборът на Тръмп би бил и много лоша новина за Пекин и Техеран. Иран ще бъде принуден да се свие до ролята си на (в най-добрия случай) регионален играч, а на Китай ще му се наложи да разбере, че икономическата тояга има и дебел край.

Въобще, да му мислят авторитарите по всички земни кълбета ще им се наложи да претърпят известен катарзис. Но, да видим. Нищо не е решено, докато всичко не е решено. Но за момента е ясно едно – към ден-днешен шансовете са да имаме отново нормална администрация в Белия дом след 4 години на неадекватност от страна на Байдън.