Кое издава лицемерната същност на тази жена

Защо феминистки не искат квоти за миньорки и леярки

Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен била за равноправието на половете и за квоти за жени в бордовете на директорите на фирмите. Дори заяви вчера на изслушването в ЕП, че иска пълно равенство на броя мъже и жени в бъдещата ЕК и ще връща кандидатури за еврокомисари, ако няма достатъчно жени.

Ще се бори с мъжката опресия. Чудесно. Борбата и идеалите на тази госпожа много ясно показват лицемерната същност на феминизъм 3.0. Няма да чуете Урсула фон дер Лайен или която и да е друга съвременна феминистка да се бори пламенно за квоти или равно представяне на жени в строителството (като арматуристки, кофражистки, мазачки, бояджийки и шпакловчички), металургията (като леярки), сондирането за петрол и газ, водолазната дейност, далечното корабоплаване (като морячки) или пък в сферата на рудодобива (като миньорки). Или пък в други тежки професии. За опасните професии няма да чуете, че в тях има „мъжка привилегия“ и „неравенство“. Няма да чуете феминистки да водят борба за това например децата при разводи да бъдат присъждани не предимно на жените, а поравно на мъжете и жените. Или пък за още по-абсурдното изравняване на броя бездомни жени с броя бездомни мъже.

Институционализираният феминизъм и феминистките политики изглеждат на повърхността като нещо справедливо и хубаво. Невидимата част на всичко това обаче в крайна сметка реално води до това, че половината човечество се обявява за изначално лошо, но най-вече води до разрушаването обществени отношения, начин на взаимодействие и роли, които представляват много повече механизми на сътрудничество, отколкото механизми на "потискане".

Пред нас има два пътя. Първият e, да гоним „равенство“ на половете. Ако ще го гоним, то готови ли сме за пълното „равенство“? Дали жените са готови за него и за неговия товар? И това равенство ще донесе ли на всички и най-вече на жените пълното „щастие“ и „свобода“? Или ще предпочетем да гоним „равенство“ само там, където ни изнася, превръщайки така „мъжете-потисници“ в жертвени животни на поредната лява идеология, брандирана този път като „либерална“? Вторият път е пътят на разума.