За неолибералните глобалисти всички други са „популисти“, „националисти“, „ксенофоби“, „трансфоби“, „хомофоби“, „путинисти“, „тръмпанари“ и пр.

Тези дни европейският клон на авторитетната и влиятелна отвъдокеанска организация Американски център за право и справедливост беше засипан у нас със злостни етикети от среди, самоопределящи се като „либерални“. Поводът беше доклад на този център, поставящ под съмнение безпристрастността на магистрати в Съда в Страсбург. Но в типичен стил неправителствената организация беше атакувана не с аргументи по същество, а с пропагандно рамкиране - била „ултраконсервативна организация на религиозни фанатици, които водят кампания срещу Истанбулската конвенция“. Тоест, те са „неправилна“ организация (пък и учредителят u е член на юридическия екип на Тръмп - о, ужас!) и, следователно, мнението им трябва да бъде заглушено, а не дискутирано. Ако мерим със същия аршин, то не би трябвало да слушаме мненията и докладите на либералните НПО, защото са организации с „ултралиберална платформа, които агресивно проповядват джендър-идеология и атеизъм“.

Но този частен случай от родната действителност не е саморасляк, а локално проявление на една глобална матрица, която години наред беше налагана като господстваща и универсална, но през последните няколко години, под справедливия напор на пробуждащите се общества в Европа и Америка, беше делегитимирана - матрицата на неолибералния глобализъм.

Ако има нещо, което тази матрица - от създателите u, до последната бурмичка - мрази, макар и често неосъзнато, то е ценностният и политически плурализъм. Различното мнение, ценностите на „другия“, различните идеологически отговори на проблемите в заобикалящата ни действителност, предизвикват мисловен тремор в кресливата претенция за монопол върху демократичния дискурс, която е характерна за тях. Причиняват истински екзистенциален ужас в нежните души-снежинки на онази част от поколението на милениалите, на която е втълпявано още от ученическата скамейка, че единствено правилното е да се изживяваш като „гражданин на света“, а понятия и идентичности като нация и религия, са отживелици от пещерната епоха на твоите родители. И че единственото нормално е да вярваш не в сериозната наука и обективните факти, а в лъжовните теории, съчинени от болните фантазии на разни „социални учени“, че има поне 75 джендъра и че стига да поискаш може от мъж да станеш жена и обратно, а обществото трябва да зачита твоя „избор“. Всяко друго мнение, независимо от аргументи и факти, е извън нормата, т. е. ненормално. И следователно трябва да бъде презирано, осмивано, обругавано и потискано. Без значение, че това „ненормално“ всъщност е не само съвсем нормално, но е и част от фундаменталните достижения на човешкия дух, интелект и култура. Традиционното е обявено за враг, който трябва да бъде смазан. Затова трябва да се мрази националния флаг, фолклора с неговите „отживели“ ръченици, да се изкореняват понятията „мъжко“, „женско“, „майка“, „баща“. Християните са стигматизирани като „религиозни фанатици“ и се отрича правото им като социална общност на глас в демократичната дискусия. И прочие.

Ако опонентите на неолибералния глобализъм действат като мисионери - обикалят от врата на врата и се опитват да убедят хората в своите ценности, то привържениците му са като ислямски джихадисти - превземат властта (международни институции, съд, правителства), налагат своя шериат на всички. Чрез инструментите на властта, медийното влияние и щедрите финансови потоци, като тези на финансовия спекулант Джордж Сорос, или различните механизми на „мека сила“ (soft power), лансирани активно по времето на Барак Обама и Хилъри Клинтън, неолибералните глобалисти съумяха да изградят мрежа от поддръжници, лобисти, лоялни лидери на мнение, кариеристи и клакьори, които осъзнато или не крепят статуквото. Те са неговите глашатаи, които заливат със сярната киселина на фанатизма, омразата и нетърпимостта всяко различно мнение, което отхвърля неолибералния глобализъм и интересите на глобалната капиталистическа класа. Една глобална идеологическа секта, която стигматизира и се стреми да анихилира всеки друг демократичен възглед.

Манталитетът на тази прослойка поразително напомня на социалистическата номенклатура - те разглеждат себе си като „просветен авангард “, който е носител на абсолютната истина и е призван да води „безпросветните“ маси. С падането на Берлинската стена, социалистическата номенклатура дълго не можеше да разбере, че нейното историческо време е свършило. Определяше като „екстремисти“, „фашисти“ и „анархисти“ появилите се демократични движения в Централна и Източна Европа. Аналогични са реакциите на неолибералните глобалисти днес. За тях всички други са „популисти“, „националисти“, „ксенофоби“, „трансфоби“, „хомофоби“, „путинисти“, „рубладжии“, „тръмпанари“ и пр. Това пропагандно стигматизиране се прилага за появяващите се леви и десни алтернативи на статуквото, които се вслушват повече в гласа на хората, отколкото в интересите на елита. Не че сред тях няма и откровено популистки или националистически, но не всички са такива. Все в същата посока е дирижиран от години и европейският дискурс. Всяка критика към неолибералната конструкция и политика на Европейския съюз светкавично се рамкира като „евроскептицизъм“ и „антиевропеизъм“. Сякаш не може да има друга концепция за европейската интеграция, друг възглед за устройството на ЕС и разпределението на суверенитета между държавите-членки и Брюксел.

През последните десетилетия това месианско мислене се е просмукало навсякъде. Негов инструмент, например, е и Уикипедия, която иначе претендира за политическа неутралност. Ако се върнем на примера с Американския център за право и справедливост, в уики-статията те са определени още в първото изречение като „политически консервативно, базирано на християнството, движение са социален активизъм“. И обратно - за тяхната конкурентна и също влиятелна организация - Американският съюз за граждански свободи, се казва неутрално, че е „нестопанска организация, създадена 1920 г. за защита на индивидуалните права и свободи“. Тук няма и следа от идеологичческо рамкиране. Иначе трябва да пише, че това е „политически либерална и прогресивистка организация“.

По същия начин според уики-статията, посветена на най-гледания телевизионен канал в САЩ - Fox News, той бил „описван като пристрастен към Републиканската партия, администрациите на Джордж У. Буш и Доналд Тръмп и консервативните каузи“. Коректно са посочени и източниците на тези описания. Подмолното пропагандно рамкиране лъсва веднага при сравнение със статията за CNN, където подобно рамкиране липсва, въпреки че не са по-малко на брой анализаторите, които описват CNN като канал, който е пристрастен към Демократическата партия, прогресивните каузи и администрациите на Обама и Клинтън. Същият двоен стандарт има и в уики-статиите за много от водещите онлайн медии. Онези, които са извън неолибералната матрица, като Daily Caller и Daily Wire, още в първото изречение са обозначени като „консервативни“, а Breitbart като „крайно десен“. Докато идеологическият профил на „правоверни“ за статуквото сайтове често се премълчава и те са определяни просто като „американски“ - Time Magazine, The Intercept, The Atlantic. Или пък идеологическата им окраска е спомената някъде, но под формата „те се самопределят“ или „читателите им ги определят“, както е с прогресивно-либералния сайт Democracy Now. Внушението е ясно - едните са „американски“, тоест общонационални, неутрални, обективни. Другите, видите ли, са идеологизирани и пристрастни.

Същите пропагандни методи се ползват и нас. Но истината е, че всичко това няма нищо общо с най-сакралната същност на демокрацията - плурализма на ценности, мнения и възгледи, от чиито сблъсък в демократичната дискусия следва да се раждат общите решения в обществото.

Някога - от XIX век допреди няколко десетилетия - класическият либерализъм беше доктрина на свободата, която разкрепостява личността и социалните структури и дава простор на личната инициатива. Тя постепенно се трансформира в доктрина за глобален пазар, дирижиран от наднационални институции, които са откъснати от демократичния контрол на гражданите и са подчинени на транснационалната капиталистическа класа - неолиберализмът. Превърна се в идеологическо ГМО, влизайки в симбиоза с неоконсервативната визия за САЩ като глобален хегемон и с прогресистката политика на идентичностите, която раздра социалната тъкан, причинявайки тежки разделения и конфликти в обществото. Истински постмодерен идеологически джихад срещу свободата и плурализма. Но като всеки опит за установяване на идеологически монопол, и този вече се е запътил към бунището на историята, защото влезе в остър конфликт с фундаменталните ценности на човешкото мироздание. Нищо повече и нищо по-малко.