Дали президентът Мета не е победител?

Малката политическа сила Социалистическо движение за интеграция може да се превърне в решаваш фактор

Нищо неочаквано и този път на парламентарните избори в Албания. Острото противопоставяне между основните политически играчи от преди вота, преминало през закани и обещания за триумфална победа, та до пълната неизвестност до края за точния резултат, който ще се стане ясен едва след като Централната избирателна комисия преброи бюлетините. Може би тази плътност в гласовете между Социалистическата партия на премиера Еди Рама и Демократическата партия на Люлзим Баша, обединила около себе си десетина по-малки формации, възпря лидерите в нощта след избора да се потупат по гърдите и да се обявяват за исторически победители. Екзитполът на телевизията „Топ ченъл“, оповестен веднага след края на деня, даде известно предимство на досега управляващите два мандата социалисти на Рама, при това в напълно удобно за него съотношение - 71 места в 140-местния парламент, т. е. толкова, колкото е обикновеното мнозинство, което да подкрепи бъдещото му трето правителство. И 63 за опозиционната Демократична партия на Баша, което означава поредното поражение за тази политическа формация. И - внимавайте! - 6 места за Движението за социалистическа интеграция с лидер Моника Круемади, съпругата на президента Илир Мета.

Всички в Албания знаят, че всъщност истинският идеолог и вдъхновител на Движението е самият президент, но поради ограниченията, които му определя конституцията, той възложи формалното лидерство на съпругата си. Все пак, всичко остава в семейството. Но ако са верни оценките на екзитпола за малката разлика в гласовете между двете основни партии, то не е изключено да се стигне да ситуация, в която тъкмо най-малката политическа сила, влязла в парламента, да се окаже и най-важната. Засега скрит коз има Люлзим Баша, с когото Мета и съпругата му имат договореност за следизборна коалиция както в парламента, така и при съставянето на следващото правителство. Така че когато се правят тънките сметки за това, кой колко депутати ще има в новия парламент и дали техният брой ще стигне за подкрепа на бъдещия кабинет, трябва да се има предвид, че всъщност играта се води 1:2 в полза на опозицията. И ако се стигне до ситуация депутатите на Мета и съпругата му, колкото и малко да са те се превърнат в „златния пръст“, това ще бъде малка компенсация за президента заради публичния спор с американската посланичка в Тирана.

Централната избирателна комисия вече започна да публикува първоначалните резултати от преброяването на гласовете. Предварителните прогнози за известно, но незначително, предимство на Еди Рама и неговите социалисти се потвърждават. Но съотношението на силите само доказват истинността на данните от екзитпола, че дори и евентуален победител, Рама ще има сериозни трудности при формирането на правителство и неговата подкрепа в парламента. А толкова искаше да спечели и този трети четиригодишен мандат, дори на момент в публичните си изявления си пожелаваше мнозинство от две трети, с които да проведе реформите, които, дълго време обещаваше, но не можа да реализира. На всичко отгоре дойде и пандемията с коронавируса, която усложни още повече ситуацията. Имаше моменти, в които цялата съдебна система на страната бе блокирана -без Конституционен съд и Върховен съд, институциите бяха блокирани, а улиците и площадите се тресяха от протестите на опозицията. И природата се намеси с катастрофалното земетресение, последиците от които Рама не можа да преодолее напълно въпреки обещанията си.

На всичко отгоре очакванията за старт на преговорния процес за членство в Европейския съюз бяха неизпълнени поради известни на всички нас причини. Наложи се намесата на Съединените щати, които в крайна сметка свикаха лидерите на основните партии в посолството си в Тирана и сложиха известен ред. Нещо като онова „Пржино“ в Скопие преди шест години, когато резиденцията на представителя на ЕС в Република Македония бе постигната договореност за предсрочни парламентарни избори, които Никола Груевски спечели, но не успя да състави кабинет. Изгря звездата на Зоран Заев. Та и в Албания така, сякаш да ни стане ясно за пореден път, че на Балканите хем не искат, хем не могат, хем тайно се надяват някой друг отвън да дойде и да сложи ред на нещата.

Всичко ще стане ясно след окончателното оповестяване на изборния резултат. Но все пак има нещо, което може да се определи като успех. Това е самият факт на провеждането на изборите, определени от Брюксел като тест за това, готова ли е Албания да продължи пътя си към европейската интеграция. Общо взето, първоначалните оценки са, че денят на вота е преминал спокойно, без сериозни нарушения, които да поставят под съмнение процеса на гласуване. Ако не се брои онзи екзотичен инцидент, който медиите веднага раздуха - за автомобила, качил се на централния площад в столицата. Или пък блокирането на електронната система за гласуване, за която председателят на ЦИК призна, че е резултат на хакване, но че тази „авария“ е обхванала толкова малко избирателни секции, че не е оказала влияние върху общата картина на спокойния и мирен ден. Друг е въпросът, че и за всички предишни парламентарни избори това изискване те да бъдат тест за готовността на страната да върви напред, бе извеждано винаги на преден план, независимо дали премиер бе Сали Бериша, както през юни 2009 г., или Еди Рама през април 2021 г. Сегашният изборен цикъл бе деветият за юбилейните тридесет години от падането на режима на Енвер Ходжа и началото на промените, но претенциите за честен и демократичен вот винаги са били приоритетни.

Това сигурно е така. Но сред обичайните нарушения на процедурата, които бяха споменати от ЦИК, видях едно, което очевидно е все още неизкоренимо там, където гласуват албанци. Семейното гласуване. Бил съм свидетел на такива нарушения и в Република Македония, и в Косово, а и в Албания, където работата на кореспондент в Скопие ме е пращала. През юни 2009 г., когато Албания от няколко месеца вече бе член на НАТО, в едно от селата около Тирана възрастен мъж със снопче завързани с ластик около двадесетина лични карти искаше да гласува за цялото си семейство. Екипът ни се движеше с група международни наблюдатели на честността на вота, при вида на които председателят на секционната комисия помоли възрастния мъж да седне на един от столовете в помещението и да... си почине. Наблюдателите видяха, каквото видяха, записаха си каквото си записаха, ние „ударихме“ още няколко кадъра и два-три разговора, а когато „международниците“ си тръгнаха, възрастният мъж стана, изсипа личните карти пред урната и процесът на гласуване започна. Пет пари не даваха, че ние, екипът от някаква си БНТ от някаква си България е там и снима...

Когато албанците някъде гласуват, това е проблем за всички техни сънародници където и да се намират те. Албания е на избори, но за това, кой ще спечели там, се вълнуват достатъчно силно и в Косово, и в Северна Македония, и навсякъде другаде. Както казват, Албания е Пиемонт за всички албанци. Националните избори, в които албанците участват, надхвърлят държавните рамки и стават регионално събитие. Сега, на 25 април 2021 г., още повече. Наскоро избраният премиер на Косово и лидер на победилата партия „Самоопределение“ отиде в неделя до Тирана и гласува там. Имал двойно гражданство - на Косово и на Албания, и затова решил да ползва правото си да гласува на два пъти: първият път на 14 февруари, когато неговата партия победи с убедителна преднина и състави правителство, и втория път - в неделя. Курти не е бил единствен. И други подобни случай бяха споменати за някои места в провинцията. Как ще погледне на този факт Централната избирателна комисия, ще видим, но във всеки случай от Брюксел, където се намира, остро реагира сръбският президент Александър Вучич. За него подобен факт като гласуването на Курти в Албания е показателно за това, какво се върти в главата на политиците от Прищина и от Тирана и то е - как да се реализира идеята за Велика Албания.

Колкото и да имам възражения за поведението на Вучич, този път май е прав. Но това е друга тема. Една от многото, които изборите извадиха на преден план.