За ловните подвизи на царете и фараоните съобщават йероглифите и клинообразните надписи. Към древните книги, споменаващи за лова, се отнася и библията.

Първото в Европа специално съчинение за лова принадлежи на Ксенофонт, родил се в 444 г. пр.н.е. След смъртта на Сократ /в 399 г. пр.н.е./ Ксенофонт бил в изгнание и прекарал 20 години в Скилмунте, близо до Олимпия. Тук се увлякъл по лова на зайци и написал трактата „За лова”. „Ловът и кучетата са изобретение на боговете Аполон и Артемида, които са наградили с това Хирон за неговата справедливост” /кентавърът Хирон се счита за учител на всички гръцки герои/ -така започва този трактат. По-нататък Ксенофонт поучава как се ловува на зайци, елени, глигани, лъвове, леопарди, рисове, пантери, мечки и други животни. Но, очевидно, по-приятно от всичко друго му бил ловът на зайци. Ала както се вижда от трактата, Ксенофонт познавал само лова на зайци с гончета. Твърде любопитен е фактът, който съобщава Ксенофонт, за лова на зайци с мрежи. За зайците той говори следното: „Това е толкова привлекателно животно, че човек забравя всичко, което обича, когато види как то бяга и как се хваща”.

Петстотин години след Ксенофонт съчинение „За лова” написал гръцкият историк и философ Адриан. Родил се е в Никомедия /Мала Азия/  в 90-та година от новата ера. Бил е римски консул. Увличал се е в лова с хрътки и опровергал грешката на Ксенофонт, утвърждаваща, че никакво куче не може да догони заек. Адриан обеснява тази грешка с това, че Ксенофонт не е бил запознат с „галската хрътка”, наричана на гръцки „цертрагос”. Подобно на Ксенофонт Адриан описва всички белези на доброто куче и методите на неговите тренировки.

След Адриан за лова дълго не е писал никой. Така продължило до средните векове, когато цялата аристокрация почнала поголовно да се увлича от лова. Да се изчислят съчиненията от това време е просто невъзможно. В Русия където ловът е бил на почит още от древни времена, първото литературно произведение за него е било „Поучение” на Владимир Мономах.

Може ли сръндак да нападне човек?

Сръндакът може да има особено, заплашително поведение, когато е изплашен от нещо  - независимо от какво. Когато причината за това е човек, животното най-често избягва с или без рев. Понякога обаче той се спира, наостря уши и гледа втренчено, като че се готви за нападение. В други случаи обикаля около човека, спира се, отминава, пак се връща и накрая избягва. Тези прояви са характерни, когато уплахата е внезапна и изненадваща. Животното се суети, докато открие причината. Подобни случаи у нас са наблюдавани рядко.

Сърната ражда през май, а сръндакът няма никакво отношение към малките и не участва в тяхното отглеждане поради което не е възможно да го трогне потомството му. Така че изплашените сърнета не могат да бъдат причина за негово агресивно поведение.

В ловната литература има съобщения за нападения на хора от сръндаци, но през периода на сватбуването, който у нас е през юли, август. Тогава животните са по-непредпазливи, по-безстрашни и нападателни. Когато сръндаците по една или друга причина се отглеждат в малки, заградени площи, те стават доста агресивни и дори опасни, нападат човека и причиняват наранявания.

В света на рибите

В Парагвай в съседство с кайманите живее рибата пираня, която всява ужас сред къпещите се. Тя е страшилище в южноамериканските води. Има остри тристенни зъби, с които без никаква мъка може да прегризе ръка или крак на човек и за миг да ги ампутира. Пираните нападат и добитъка, и човека. За извънредно кратко време рибите огризват месото от костите. Когато преминават реките, пастирите жертват най-слабото животно, като го хвърлят в реката, за да отвлекат вниманието на рибите, и спокойно преминават през това време водното препятствие. Вече има създадени и немалко филми /научно-популярни и игрални/ за тези хищници.

Във водите на Антарктида, където температурата е под нулата, обитава рибата трематонус. Тя е способна да живее при най-ниската температура, на която може да издържи живо същество. Изследователите са установили, че тези риби не биха могли да преживеят повече от седмица при плюс 5 градуса, защото им е прекалено горещо.

В Атлантическия океан има една чудновата риба - номижтис. Тя прилича на един обикновен шнур: дълга е два и половина метра, а е широка един сантиметър.