Избирателите нямат воля за реформи в администрацията

При наредбата за фискалните устройства за продажбите в търговските обекти, който предизвика недоволство сред бизнеса, липсва дори частична оценка на въздействието.

Няколко идеи за подобряване на средата за бизнес у нас

Оценката на въздействието се използва формално, без да се спазват изискванията

Можем да приложим опита на други държави

Тази седмица ще продължа темата за подобряването на средата за бизнес и работата на държавната администрация с още няколко идеи, които са били приложени вече в практиката на държавите по света или биха могли да бъдат полезни за тази цел. Подобряването на регулирането е процес, който би трябвало да се случва постоянно, тъй като конкурентните на България икономики предлагат все повече атрактивни възможности за бизнеса и населението.

Конкретните мерки, които ще разгледам, са действително прилагане на оценката на въздействието на регулациите, използването на достиженията на другите държави в тази област, споделеното използване на ресурсите и централизираните търгове.

Действителна оценка на въздействието

Оценката на въздействието представлява систематичен подход за изследване и измерване на възможните ефекти от новоприетите и от съществуващите регулации. Тя обхваща и оценката на възможните алтернативи, които могат да включват промяна на регулациите, пазарноориентирани решения, саморегулация или дерегулация. Тя се прилага както в най-развитите икономики, каквито са Съединените щати, така и в развиващите се, като насърчава реформите, повишава производителността и стопанския растеж. Това се постига чрез понижаване на разходите за бизнеса, подобряване на предлаганите услуги и продукти и засилване на конкуренцията.

Важно значение имат и административната тежест, която възниква във връзка със спазването на регулациите, и съпътстващата бюрокрация. По-високата ефективност създава повече възможности за привличане на инвестиции и за увеличаване на икономическата активност и търговията.

В България оценката на въздействието е регламентирана в Закона за нормативните актове. Тя може да бъде цялостна или частична, а освен това е предварителна или последваща. Тя би следвало задължително да се извършва при приемането на нови закони или нормативни актове, при които могат да се очакват значителни последици. Това изискване обаче или изобщо не се спазва, или качеството на подготвяните оценки не отговаря на стандартите за това.

Интересен пример представлява проектът за изменение и допълнение на наредбата за фискалните устройства за продажбите в търговските обекти, който предизвика недоволство сред бизнеса. При него липсва дори частична оценка на въздействието. В мотивите към проекта се посочва, че няма да възникнат допълнителни разходи за държавния бюджет. Освен това е посочено, че не е оценено финансовото въздействие върху засегнатите лица. В действителност обаче за тези лица възникват разходи, включително и финансови – за фискални устройства, за софтуер и т.н.

Този подход може да се определи като типичната практика – подготовката на оценка на въздействието се свежда до бюджетна обосновка и когато не възникват разходи за държавния бюджет това се приема за достатъчно. Всъщност това беше подходът преди приемането на изискването за изготвяне на оценка на въздействието. Смисълът обаче е именно да се идентифицират ползите и разходите за обществото като цяло и за отделни групи от него от промяната в съществуващата регулация или въвеждането на нова. Друг типичен резултат от т.нар. „оценка на въздействието“ понастоящем е, че могат да не се открият нито ползи, нито разходи от промяната в нормативния акт, но въпреки това тя се предлага и приема. Това е един от вариантите, който би трябвало да се избегне, ако прилагането не е само формалност.

Освен това според закона органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието, която би следвало да бъде подготвена в максимален срок от пет години след влизането в сила на новия нормативен акт. Всъщност до момента на сайта за обществени консултации е налична една единствена последваща оценка на въздействието. Следователно, за немалък брой нормативни актове със значително въздействие това изискване вероятно няма да бъде спазено. Проблемите за администрацията произтичат от това, че обективният анализ на резултатите от множество нормативни актове би доказал, че нетният ефект от тях е отрицателен.

Тези и множество други примери показват, че всъщност този инструмент се използва формално, без да се спазват изискванията. Той се възприема като допълнително задължение за държавната администрация, без от това да произтича някакъв резултат. В действителност резултатът са излишно утежнени регулации, в които често се защитават интересите на определени фирми за сметка на конкурентите и клиентите им. Това поражда ефекти, които са далеч от целите на доброто регулиране.

Регулиране „гратис“

В някои случаи е възможно България да се възползва от членството си в Европейския съюз и международни организации, като всъщност разчита на регулирането в други държави. Пример за това е единният лиценз при банките на ниво ЕС – ако съответната кредитна институция е лицензирана в друга държава, тя автоматично получава правото да оперира и в България чрез свой клон.

Този принцип би могъл да се приложи и при дейности и продукти, за които има съмнение относно въздействието им върху здравето или сигурността на населението. При наличие на същите или по-строги изисквания в друга държава от ЕС и получаване на разрешение за осъществяване на дейността или допускане на продукта до пазара там, това може автоматично да се позволява и в България. Това би спомогнало за увеличаването на предлагането в някои сектори, което ще упражнява натиск върху цените на продуктите им да се понижават.

Споделено използване на ресурси

Подобряване на регулирането зависи отчасти и от оптимизиране на работата на държавната администрация. В това отношение биха могли да се използват практики от частния сектор. Пример за това е споделеното използване на ресурси. Държавата е най-големият работодател, като обхваща множество различни учреждения – министерства, агенции, комисии и т.н. В тези учреждения се използва т.нар. обща администрация – счетоводство и информационни технологии, човешки ресурси, юрисконсулти и други. Тоест заетите с тези дейности не се занимават със специфичните функции на съответното учреждение и съответно техните умения биха могли да се използват едновременно от повече от една администрация. Освен това част от активите – сгради, автомобили, офис оборудване, също биха могли да се използват съвместно.

Така при съвместното използване на услуги и активи, както при мултинационалните компании, биха могли да се спестят средства и да се освободят ресурси, които да се насочат към други цели. Освен това по този начин оценката за необходимите ресурси може да бъде по-точна и това да намали възможностите за прахосването им.

Централизирани търгове за общи ресурси

Наличието на активи, които могат да се използват от разнородни учреждения, означава, че понижаването на разходите би могло да се случи и чрез провеждането на централизирани търгове за доставката им. Възможността за поръчки на по-големи количества ще допринесе за икономии от мащаба, а по-голямата прозрачност при провеждането ще засили конкурентното начало, в резултат от което биха се постигнали по-ниски цени и разходи за държавния бюджет.

Подобряване на работата на администрацията

Основните въпроси, които трябва да бъдат поставени преди извършването на реформи, са няколко. Първият от тях е дали съществуващата нормативна уредба е ясна и недвусмислена. Отговорът е, че тя се нуждае от подобряване, а след това и от период от време, за да започне да въздейства положително върху икономиката. Освен това тя трябва да бъде максимално близка до действащата практика и обичаи, тъй като по този начин би се увеличила ефективността й.

Следващият въпрос при наличие на добро регулиране е дали то действително се прилага на практика. Има множество примери за закони, при които проблемът е именно в това, че не се спазват. Причината е, че държавните институции не изпълняват своята контролна функция, а съдебната система не осигурява безпристрастни решения на споровете.

Друг важен въпрос е колко струва спазването или несъобразяването с дадена разпоредба. Предприемачите се опитват да оптимизират разходите си и по отношение на регулациите. Ако тяхната преценка показва значително спестяване на разходи и време, когато не спазят определени нормативни изисквания, те ще предпочетат да правят точно това. Важен елемент при персоналното съпоставяне между ползи и разходи е размерът на евентуалните санкции и вероятността те действително да бъдат наложени. Неефективната работа на контролните органи, а понякога и недостатъчната им компетентност, безспорно стимулира неспазването на законите.

Реализирането на посочените промени няма да бъде лесно и ще изисква координирани действия както от законодателите, така и от държавната администрация и правоприлагащите органи. Традиционен аргумент защо нещата не се случват е липсата на политическа воля. Всъщност проблемът е в липсата на воля от страна на избирателите за такива промени. По принцип те нямат проблем с некачественото законодателство, когато не ги засяга или не им се налага да го спазват. По същия начин данъците не се приемат за високи, докато не се налага да ги платят.

При наличие на натиск от страна на избирателите обаче политиците няма да имат възможност за избор – те ще са принудени да започнат да работят по-добре и да се съобразяват с интересите на цялото общество, а не на конкретни групи от него, които са им помогнали да бъдат избрани. В дългосрочен период от това биха спечелили всички.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари