Срещу „злия старец с деменция“ възправя снага „симпатичният старец с Алцхаймер“

Дали след битката им от демокрацията ще остане една здрава кост?

Не е трудно да се съгласим, че Тръмп е слаб президент, водещ политика в интерес на най-богатите, че е явно негоден за поста си със своя характер и интелект, а сега е и заклещен в ъгъла заради хаотичните си действия по Ковид-19 и расовите протести. Задачата на демократите да го надвият през ноември изглежда лесна. Толкова лесна, че работят много здраво да се самозатруднят по няколко линии и в края на краищата да се самопобедят съвсем като в 2016 г.

Срещу инфантилния, нарцистичен, лабилен Тръмп те най-сериозно изправиха сенилния и корумпиран Байдън. По израза на журналиста от „Политико“ Марк Капуто срещу „злия старец с деменцията“ те пуснаха „симпатичния старец с Алцхаймера“. От „Политико“ е заимстван и изразът „кампания на слабоумието“.

Отделен въпрос е колко симпатичен старец е Байдън - на мене, регистиран демократ, лично ми е отвратителен. Но това е въпрос на вкус, а човекът очевидно си страда от сенилна деменция и смята да води цялата си президентска кампания от своя сутерен в Мериленд. Защото иначе на всяка крачка прави тежки гафове. Дори на клиповете си, предполагаемо заснети и монтирани с цялото изкуство на пропагандата в стил „1984“, изглежда сенилен. Тръмп твърди, че „заспалият Джо дори не знае за какъв пост се кандидатира“.

Атмосферата в Демократическата партия е маразматично-геронтократична и призрачно ми напомня за ЦК на КПСС от първата половина на 1980-те години - Брежнев, Андропов, Черненко. Не само всички останали демократически кандидати, включително Бърни Сандърс за втори пореден път, бяха заставени от партийните апаратчици да се оттеглят от надпреварата в интерес на Байдън - и повечето и да го ендорсират. Но и симпатизиращите му медии - „Ню Йорк таймс“ и „Уошингтън поуст“, CNN и МSNBC - не поставиха въпроса за менталната годност на кандидата. А нали предстоят тв дебати? Или?...

Демократите колкото открито, толкова и непохватно се стараят да заметат под килима и неопровержимите свидетелства за тежката украинска корупция на семейство Байдън, за която и преди съм писал. Едно куриозно развитие, останало на заден план в разгара на расовите вълнения, бе декларацията на бившите посланици на САЩ в Киев от 25 май т. г., с която дипломатите, при многозначителното отсъствие на Джефри Пайът, заемал поста по време на преврата от февруари 2014 г., осъдиха „опитите да се вкара Украйна в американските президентски избори“, с което се налагал един „фалшив и токсичен наратив без основание в реалността на отношенията САЩ-Украйна“ и целящ да ги отслаби.

Американски висши чиновници официално призовават да се покрият далаверите на кандидат-президента Байдън в Украйна, за които той сам се похвали на тв пресконференция, и които и те не отричат фактически, и следователно Америка да се изложи на риска да избере корумпиран и значи податлив на изнудване от чужбина президент, само и само да не се влошат отношенията на Вашингтон и Киев. Нима са толкова важни? 
Че са важни, важни са, но не сами по себе си, а като момент от цялостната антируска истерия на демократите. Позорът на Хилари от загубата срещу Тръмп в 2016 г. нямаше как да бъде признат и обективно анализиран. Оказа се, че за загубата u е виновна Русия. И четири години по-късно отново „руската опасност“ е острие на атаката на върхушката на Демократическата партия срещу Тръмп. Тези хора наистина нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.

Тези дни официозът „Ню Йорк таймс“ и сателити лансират - с новини, коментари, карикатури - сюжета, че „най-вероятно“ ГРУ или руските военни от година насам предлагали на талибаните парични премии за убити американски войници. Тръмп бил уведомен за това от месеци, но не направил нищо и продължавал калимерата с Путин, сякаш нищо не е било. И пак разчитал на помощ през ноември! И изтеглял американските войски от Афганистан и Германия. Нещо, което Байдън веднага щял да поправи.

Новината, чийто източник е от ЦРУ, бе веднага опровергана от Белия дом, Пентагона и Агенцията за национална сигурност (АНС). Тръмп не бил брифиран и нямало доказателства, че такава руска практика въобще съществувала. Днес „Ню Йорк таймс“ пише, че и да не бил брифиран, все пак било очевидно, че „списъкът на руските агресии от последните седмици дели мегдан с някои от най-лошите дни на Студената война... кибератаки над американци, работещи от къщи... нови наръчници за руски дейци, стремящи се да повлияят ноемврийските избори.“ 

За три години и половина обаче не бе извадено нито едно валидно доказателство за „руската връзка“ на Тръмп, макар да беше проведено разследване и публикуван обемист доклад на специалния прокурор Робърт Мълър. Но покрай „руската връзка“ много хора от екипа на президента се простиха с постовете си, някои - и със свободата си.

Първият от тях бе генерал Майкъл Флин, съветник на Тръмп по националната сигурност и бивш шеф на военното разузнаване при Обама, с репутация на ястреб, който се призна за виновен през декември 2017 г., че излъгал ФБР за съдържанието на два свои разговора с руския посланик във Вашингтон Сергей Кисляк преди встъпването в длъжност на новия президент. На Русия тогава бяха наложени нови санкции.

Но през май т. г. окръжният съд на окръг Колумбия (столицата Вашингтон) поиска обвинението срещу Флин да падне изцяло на базата на новооткрити документи, разкриващи, че поведението на ФБР под ръководството на директора Джеймс Коуми и на опозорения му заместник Андрю Маккейб е било незаконосъобразно и с користни мотиви. И тази новина пропадна в шума на расовите вълнения, а си струва да u се обърне сериозно внимание.
От съдебния документ от 20 страници, публикуван в интернет, става ясно, че в продължение на години правомощията на службите за сигурност - ЦРУ, ФБР, АНС и министерството на правосъдието - са били системно превишавани с политически цели по време на изборите в 2016 г., през прехода и при новата администрация. Разкрива се масивна корупция от страна на следствието срещу Тръмп и хората му и злоупотреби на прокуратурата с цел манипулация на изборите, идеологически внушения и лично отмъщение.
Това, което винаги от края на 2016 г. съм твърдял, че срещу Тръмп веднага след изборната му победа започна преврат, воден от върхушката на демократите, включващ службите за сигурност, влиятелни среди от държавните служби, в т. ч. дипломацията, и медиите, и непрекратен и до ден днешен, намира тук окончателно потвържение. Но това някак не ме радва. И не намира широка медийна разгласа, освен в независимия сайт „Интерсепт“.

Има ли по-голяма заплаха за „демокрацията“ - не мога да спестя кавичките - от това силата на ЦРУ и ФБР да се използва грубо и многократно за манипулиране, по-точно за инвалидиране, на изборните резултати и за борба срещу все пак законно избрания президент? Документите, за които става дума в изложението на вашингтонския съд, доказват, че службите за сигурност са изпълнили буквално заплахата на сенатора от Ню Йорк Чък Шумер в интервюто му по MSNBC от 3 януари 2017 г., преди встъпването на Тръмп в длъжност, че глупецът Доналд скоро ще се сблъска с юмрука на службите. И това се одобрява от масовия американски демократ.

В атмосферата на дива кланова вражда между лагерите на Хилари и Тръмп бе загубена самата способност да се разграничават идеологическите от правните аргументи. Тази атмосфера извика на живот и руската истерия, която за българския читател е най-добре позната, дава горчиви плодове и в България, и, уви, е свързана на живот и смърт с хиларисткия клан.

Парадоксално, по този начин американската политика, поне на равнище президентска надпревара, се деидеологизира и деполитизира и се превръща в примитивна племенна разпра, която остава безразлична към действително важните проблеми на американското общество. И тези проблеми, както видяхме, намират най-причудлив израз - засега под формата на расови вълнения - и кой знае още какво ни престои.

Спомням си песимистичните си коментари за предизборната кампания в 2016 г. Откъде да съм знаел какво още има глава да пати.