Какъвто и да е вот, провеждан по време на господстващи пазарни отношения, в които водеща е печалбата, няма как да е истински демократичен

На партийните сергии няма качествена стока - има поувехнали водачи, заслужили активисти и... множество красавици

Предстоят преходни избори, бележещи края на една политическа епоха и слагащи началото на нова. Сполай да е по-добра! Време е за нов обществен договор, който да отприщи националната енергия и да осигури самочувствие на участниците в него, само че за сега никой нито го предлага, нито говори по този въпрос. 

За всички ни обаче е очевидно, че старата епоха, епохата на разединение, конфронтация и противоборство трябва да завърши и да се положат темелите на бъдеща епоха на взаимно разбирателство и сътрудничество, на взор напред, към по-добро бъдеще, вместо назад към трудно преодолимото минало. За сега всичко това изглежда малко вероятно, защото се намираме по средата  на буйна река и няма как да мислим за друго, освен за благополучно добиране до отсрещния бряг. Плановете за по-добро бъдеще ще ги отложим за след това, но няма да ги забравим.

В условията на глобална хибридна криза, обозначавана като пандемия, множеството отделни кризи (медицинска, икономическа, военна, психологическа и др.) затрупват обществата и индивидите с отрицателни емоции и механични дейности, лишавайки ги от възможността за разработване на творчески идеи и планове за човешкото им бъдеще. На практика няма как да се работи по цели отвъд пандемичния хоризонт. Затова и почти няма разработени и предложени на общественото внимание реалистични програми за националното ни развитие. Няма и как да има при липсата на яснота дори за близкото бъдеще. 

Програмите на всички партии предпоставят продължение на досегашния икономически модел, а той вече е в миналото, оставащо зад гърба ни. Няма разработки за управление на обществото и икономиката в нестандартния етап, в който навлизаме, характеризиращ се с голяма неопределеност и непредсказуемост и изискващ програми за ситуационно многовариантно управление в бързо изменяща се среда.

В тази доста опасна и рискова обстановка възниква въпросът – редно ли е  в такава сложна ситуация обществото да се управлява както и преди - чрез партии, които излъчват свои представители в институциите и чрез несменяемите си партийни лидери решават съдбата на обществото. Партиите, от една страна изразяват интересите на отделни неголеми социални групи, а от друга – не разполагат с достатъчен управленски капацитет, годен да осъществява пълноценно държавно ръководство във всички сектори да обществения живот. Това може да бъде само ако се откажат от  битката за власт помежду си и обединят усилията си за постигане на общополезен резултат, нещо което те не правят. При това положение е по-разумно да се потърсят онези представители на националния професионален елит, които могат и имат смелостта да поемат върху плещите си тежестта на държавното управление в отговорен момент като сегашния и да се сформира широкоформатно експертно правителство, припознато от партиите. Необходими са хора с нов, непартиен тип мислене - задълбочено, концептуално и прогностично, съчетано с умения за решителни действия.

Сегашната ни избирателна система е архаична и вредна за общественото битие. Освен това е и антидемократична, защото е изродено отроче на пазарната демокрация, а пазарът и демокрацията са две същностно несъвместими явления. Те са с коренно различна закваска и целева насоченост и не могат да се съчетават без едното да изпразни от съдържание другото. Ето защо, всякакви избори в условията на господстващи пазарни отношения, в които водеща е печалбата, няма как да са истински демократични. Все още не  е решен и ключовия за парламентаризма въпрос – какво трябва да представлява Народното събрание – представителна извадка от всички социални слоеве в обществото или концентрат на националния професионален елит, който да дърпа и бута обществото в правилната посока. 

Освен това, при избори за Народно събрание, задължително трябва да се търси съответствие между същността и предназначението на институцията и личностните и професионални качества на тези, които ще я изпълват с персонално съдържание. Парламентът не е място за реализация на хора с ниска обща и езикова култура, без необходимия за бъдещата им законотворческа дейност минимум от юридическа подготовка. Законотворчеството е най-сложната от всички юридически дейности и изисква освен превъзходна юридическа подготовка, богат житейски опит и един специфичен талант -  умението чрез кратка ясна формулировка да създаваш правило, обхващащо максимум житейски казуси.

Какво на практика се предлага на изборния пазар? За съжаление, на партийните сергии няма качествена стока. Няма достатъчно юристи, икономисти, инженери и водещи професионалисти от всяка една отраслова и функционална област, с изключение на модерните медици. Има поувехнали партийни водачи, заслужили партийни активисти и координатори, множество спортисти, журналисти и красавици. Очевидно се забравя, че Народното събрание е законодателен орган с предмет на дейност – „производство“ на високо интелектуален продукт – закони, които в своята взаимообвързана цялост трябва да формират работещо национално законодателство с висок коефициент на полезно действие. От тази гледна точка до парламента следва да бъдат допускани само личности с висока всестранна образованост и доказани постижения в своята професионална област. 

Практически в бъдеще това трябва да става само чрез система от квалификационни изисквания за допускане до статута на кандидат за народен представител, изпълнението на които да е предпоставка за участие в последващия избор. Това ще бъде иновативен за европейската практика конкурсно-изборен формат за оптимален подбор на съответстващ на потребностите персонален състав на ръководните държавни органи и институции. Наложително е и въвеждане на парламентарна мандатност – максимум два мандата, за да има обновяване с идеи и свежа енергия. Нищо страшно няма, ако България даде този добър пример и повлече крак, дори и това да не се хареса на някои.

Става все по-ясно, че нямаме общо бъдеще с държавите от западния край на континента Европа. Или по-точно – имаме го, но само на общо координационно и общополезно ниво, защото има признаци, че се върви към управляван разпад на ЕС и отделяне на богатите западни държави в самостоятелен затворен кръг. Очевидно е, че навиците им от епохата на тяхното колонизаторско величие да господстват и мачкат по-слабите, няма как лесно да бъдат забравени и заменени с принципи на равноправие във взаимоотношенията. Вероятно ще дойде и това време, но доста по-късно. 

Сега е време средноевропейските народи, към които принадлежи и българският народ, да се възползват от привидно неблагоприятната ситуация и да си формират собствена регионална общност, която да е достатъчно устойчива на натиск и външни команди. Добре е общата европейска координационна система да се запази, но при действително демократични условия и взаимоотношения. За всичко това трябва да мислим още при тези избори, провеждани в неподходящо за избори време при пандемични условия, но с ясното съзнание, че трябва да се върви към положителна за всички ни промяна.