Ако имаше гласуване по пощата, щяхме да станем свидетели на небивал разцвет на търговията с гласове

В кампанията отсъстват големите теми и големите идеи, които могат да дръпнат страната напред

Доживяхме и национални избори по време на пандемия. Извън осигуряването на противоепидемиологичните мерки в избирателните секции, ключово значение в тази безпрецедентна ситуация имат два въпроса – за избирателната активност и за публичната комуникация на участниците в изборите.

По данни на международната неправителствена органиция IDEA миналата година общо 40 държави по света отложиха национални избори и референдуми, а ако прибавим и отлагането на местен вот, броят им скача на 76. В същото време обаче в 86 държави изборите се състояха навреме. Как се отразиха ограниченията, страховете и стресът, причинени от коронакризата, върху избирателната активност? Няма еднозначен отговор.

Например в Румъния, Хърватска, Сърбия, Молдова, Северна Македония, Литва, избирателната активност през 2020 г. е била по-ниска от активността във всички вотове, проведени в периода 2008-2019 г. В същото време обаче в държави като Полша, Нова Зеландия, Израел, Черна гора, както и в референдуми, състояли се в Италия, Русия и Швейцария, активността е било по-висока в сравнение с цитирания предходен период. В САЩ също активността беше по-висока, но там това се дължеше главно на масовото гласуване по пощата в някои щати, което създаде множество проблеми, поради които и досега половин Америка смята президентските избори за нечестни. Причината е предсказана още в известния доклад „Картър-Бейкър” (по имената на бившия президент Джими Картър и държавният секретар Джеймс Бейкър), чийто неправителствен център предупреждава за рисковете от липсата на надеждна идентификация на избирателите. Досега гласуването ставаше по следната процедура: само ограничен брой избиратели (болни, неподвижни и пр.) имаха право да гласуват така и то само след като предварително са заявили това писмено пред съответната избирателна комисия. Въз основа на това искане им се пращаше бюлетина, която те връщаха попълнена по пощата.

Докато сега в няколко щата властите, обосновавайки се с мерките срещу пандемията, изпратиха по пощата бюлетини на всички по избирателния списък. Дори и на тези, които традиционно не гласуват. Това отвори широко вратата за злоупотреби с бюлетини, получени от негласуващи. Този лош опит, който отекна в целия свят, даде още практически аргументи срещу масовизирането на дистанционното гласуване по пощата без надеждна идентификация на избирателя. С други думи, осигуряването на по-висока избирателна активност в условията на пандемия, не трябва да става с цената на компромиси с честността и сигурността на вота. Този дебат се прокрадна и у нас – чуха се предложения за въвеждане на гласуване по пощата, които – слава Богу! - бяха категорично отхвърлени. В противен случай щяхме да станем свидетели на небивал разцвет на търговията с гласове – отива “търговецът” в дома на продажния избирател, попълват бюлетината на спокойствие и “търговецът” я праща по пощата. Пито-платено. Далеч от очите на властите, медиите, изборните наблюдатели и застъпници.

Досега всички социологически проучвания за предстоящите на 4 април парламентарни избори сочат по-ниска готовност за гласуване от обикновено. Това, естествено, е в полза на системните партии, които имат стабилни твърди ядра от гласоподаватели. И потенциално би ощетило по-малките и нововъзникнали участници в тези избори, които разчитат на “протестно гласуване”.

Ограниченията за масови събирания и мероприятия без съмнение правят непосредствения контакт с избирателите, който е ключов за всяка предизборна кампания, труден и често невъзможен. Илюзия е, че мобилизацията през социалните мрежи може да компенсира този дефицит. Усещането, които имат мнозина, че във Фейсбук са пред очите на цяла България, са измамни. В социалната мрежа има много - десетки и стотици “Българии”. Всеки пребивава в своята собствена фейсбук-капсула от няколкостотин до няколко (десетки) хиляди души, при това най-често разнородни в политическо и социално отношение. Но излазът, достъпът и взаимодействието с останалите подобни капсули са пренебрежимо малки. Социалната мрежа може да има само допълващ ефект и който разчита главно на този тип комуникация, по правило остава разочарован от резултатите.

В тази обстановка, вниманието се концентрира още повече върху медиите, като възможност за излаз до общонационална аудитория. Без да претендирам за статистическа точност, през първите десетина дни от официалната предизборна кампания най-голямо насищане постигат ГЕРБ и Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“.

При партията на Бойко Борисов това се дължи най-вече на управленската трибуна, с която разполагат. Посланията им са в добре познатото от предходни кампании русло - „ние работим, строим” и пр. Липсват нови идеи и послания. Коалицията на Веселин Марешки и Валери Симеонов присъства активно с предизборни клипове, като имаха и предварителна лидерска реклама на Марешки и неговите бизнес-усилия за намаляване на цените на горивата. Акцентът върху “икономическия патриотизъм” и анти-монополната политика имат своята чуваемост. Подчертана активност демонстрира и ДПС както на терен, така и в предизборните студия, което е в съответствие със заявката на движението да има водещо участие в конструирането на следизборната конфигурация. ВМРО се стреми да привлече периферия със социално-консервативни послания за защита на семейството и срещу джендър-идеологията.

БСП, въпреки позицията си на най-голяма опозиционна сила, засега не съумява да доминира в предизборната реклама, а в предизборните дебати не се откроява. Прави впечатление, че Корнелия Нинова присъства доста по-дозирано от предходни кампании, което вероятно се дължи на поуки от грешките в предходни кампании, когато тя присъстваше прекомерно агресивно, а превърналите се в анти-реклама нейни фрази от типа на “много неща ни отне демокрацията”, отблъснаха умерените избиратели. “Демократична България” пък е в рутинния си коловоз, но съдейки по социологическите данни, опитите им да се позиционират като алтернатива на управлението на ГЕРБ, не намират подкрепа извън твърдото ядро на формацията. Това най-вероятно се дължи на разминаването между претенцията за “алтернатива” и обстоятелството, че имат зад гърба си един управленски мандат именно в правителство на Бойко Борисов, а и сега не могат да дадат членоразделен отговор дали отново ще влязат в такава коалиция. Партията на Слави Трифонов е заложила на мълчанието и неучастието в дебати и в предизборни формати. Това е маневра за прикритие на кадрова недостатъчност и липса на компетентна политическа визия. В техния случай тази стратегия ще спомогне за влизане в парламента, но е твърде вероятно да направи по-контрастно сгромолясването на авторитета и доверието в тази формация, когато си отвори устите от парламентарната трибуна, която няма нищо общо с подиума на едно сатирично-музикално шоу. АБВ пък се отличава с опита да сърфира основно върху съмненията и недоволството от мерките срещу пандемията.

Но общото усещане е, че в кампанията отсъстват големите теми и големите идеи, които могат да дръпнат страната напред.