Гласуване в подвижни урни, гласуване по пощата, гласуване в два последователни дни - това са предложенията на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) по време на разговори с президента Румен Радев. Това разбира се няма как да се случи без конкретни законодателни промени.

Изненадващо е, че по тази тема продължава да се говори, говори и говори. Не е изненадващо, че не се прави почти нищо. След много натиск от страна на обществото, властта все пак бе склонна да приеме машинното гласуване, но пред демокрацията в България остават няколко много сериозни проблема. Да кажем, че въпросът с болните и карантинираните от коронавируса е временен проблем, и че броят на хората, които рискуват да не бъдат допуснати до урните е незначителен за избора на парламент или президент. Но винаги ще има такива обстоятелства и е редно да има варианти за решаването на казуса.

Няма как да бъдем съвременна демокрация, ако не излезем от миналото. Западните държави доказват, че няма нищо страшно да бъдеш гъвкав по начина, по който предлагаш достъп до урните. Точно обратното - демокрациите им процъфтяват. И между другото там няма мъртви души в размерите на българските изборни списъци.