Цветелин Кръстев е артист в сферата на визуалните изкуства. Той е роден в София през 1993 г. Учи в гимназия за електротехника и инженерство, но разбира, че не това е неговото призвание. Още средата на 12-ти клас той започва да върви по професионалния път на визуалните изкуства, а към днешна дата вече е работил в една от най-големите компании за игри Ubisoft, във водещото филмово студио в България „Ню Бояна“ и сега е творец на свободна практика, ангажиран с частни проекти. Цветелин е един от малкото българи, които се развиват в сфера, неразработена в родината ни. Въпреки това той взима решението да остане и да твори в България, полагайки основите на визуалните изкуство на „местна почва“. 

 

- Как започнахте да рисувате и как развихте това умение във времето?

- Започнах от ранна детска възраст и имах съвсем нормален интерес към рисуването като всяко дете. Интересът ми беше към комикси, които тогава все още липсваха на българския пазар и към всякакви визуални материали. През годините просто беше интерес, никога не съм учил този занаят, нито съм ходил на уроци. В последствие в ученическите си години осъзнах, че това е нещото, с което бих могъл да се занимавам занапред, професионално. Родителите ми не ми обърнаха особено внимание, тъй като те са от едно друго поколение. За тях художник е винаги човек, който рисува на платно и който със сигурност няма да може да изкарва достатъчно пари. По-късно влязох в гимназия за електротехника и инженерство, където тотално разбрах, че това не е моето призвание. Бях точно като онези деца, които по време на часовете седяха и си рисува в тетрадките, вместо да сглобяват схеми и да програмират. Към края на гимназията вече знаех, че изкуството ще е нещото, с което искам да се занимавам, защото реално не проявявах интерес към нещо друго. Хобито прерасна в изучаване на компютърни програми, бях запален геймър, интересувах се от филми, анимация и т.н.

Тогава започнах да се оглеждам за университети в чужбина, в които се преподава визуално изкуство. Голяма спънка обаче беше заемът, необходим за обучението там, защото таксите им бяха доста сериозни. Тогава вече ходих на уроци по рисуване, от около 15 годишна възраст. Посещавах кръжоци, ателиета, подготвях се реално за университет без значение дали в България, или в чужбина. Знаех обаче, че в България трудно бих могъл да пробия в тази сфера, имайки предвид и университети ни, които са ориентирани повече в класическа школа с възрастни преподаватели, които не обръщат много внимание на модерната част на занаята. В крайна сметка те са израстнали в едно време, в което наистина академичната работа е значела много повече от това да си рисуваш на някаква програма, която, според много хора, сама рисува нещата. Това беше основната дилема – чужбина или Българя.  

 

- Как започнахте да работите в една от най-големите световни компании за игри Ubisoft и какъв отпечатък имаше това върху професионалното и личностното Ви развитие?

- В процеса на търсене на университет, свързан с визуалните изкуства, попаднах на обява на Ubisoft за стажантска програма и успях да започна там като стажант. От там тръгна професионалният ми път и развитие в тази сфера. Реално бях в средата на 12 клас, когато абсолютно случайно попаднах на въпросната обява, публикувана от софийското студио на Ubisoft, което дори не знаех, че съществува. Писах им доста наивно за стажантската програма, но отделът за човешки ресурси се оказа особено дружелюбен и разбран. След това пътят ми на развитие беше изцяло въпрос на инвестиция от личното ми време и от страна на образованието като онлайн курсове, посещаване на ателиета в София. Голяма помощ ми оказваха колегите и по-конкретно тези от ръководните позиции във фирмата, защото ми обръщаха особено внимание, тъй като виждаха, че имам желание и талант да се развивам в сферата. 

 

- Каква всъщност е била позицията Ви в тази фирма и какви отговорности и задачи е предполагала тя?

- Всъщност кариерата ми там продължи почти 5 години като смених няколко позиции: от стажант станах 3D artist и след това се насочих към по-художествена дейност като 2D илюстрации, дизайн на среда и такъв тъп неща. Използвах тази ниша на 3D работата да науча един занаят и същевременно с това исках да продължа в друга посока, търсейки по-художествена работа. 

 

- Именно тази работа ли намирате за връх в кариерата си? Защо?

- Тя е по-скоро в началото както на кариерното ми развитие, така и на професионалното ми образование. През цялото време, докато работех в Ubisoft, се чувствах прекрасно – това за мен беше една мечтана работа. Попаднах от едно лутане и търсене в коя посока да тръгна в огромна компания с хиляди клонове и грандиозни проекти. Игрите, които се създават там, аз самия съм ги играл и съм си представял какво ли е някой да работи по такива проекти. Беше ми много приятно през цялото прекарано време там. Не бих определил тази работа обаче за връх на кариерата, защото за всеки художник това е много относително. Причината за това е, че едни търсят строго професионално развитие и за това такъв тип работа им доставя всичко, което търсят. Други имат влечение да се развиват повече по автори. Към днешна дата аз съм разбрал, че професионалната работа си е професионална работа, а пък личните проекти са нещо съвсем различно и там има съвсем други търсения. Всичко това е строго индивидуално при всеки човек – какво би искал да направи и да постигне. 

 

-  Кой е бил най-вълнуващият проект, по който сте работил в Ubisoft?

- В Ubisoft един от най-вълнуващите проекти, може би, беше Assassin's Creed Rogue. Това е проект изцяло разработен от Софийското студио и беше доста сериозно предизвикателство за целия екип да докажем както на себе си, така и на по-големите студия от семейството на Ubisoft, че сме способни да доставим проект с всичките качества на всеки техен проект. По това време, по което работехме върху Assassin's Creed Rogue, аз правех едновременно Concept art (концептуално изкуство), 3D дизайни, както и модели, 3D среда, която влиза директно в целия проект. Просто беше много приятно да видя как целия този труд, който полагам после мога да го включа вкъщи на конзолата и да си кажа, че всички тези часове значиха нещо.

 

-  Как виждате в бъдеще самия себе си професионално и визуалните изкуства като част от културния прогрес на човечеството?

- След Assassin's Creed Rogue прекарах още няколко проекта в Ubisoft  и осъзнах, че искам да сменя насоката. Известно време се чудех накъде да тръгна – като freelancer (на свободна практика) би било интересно занимание или пък да се преместя в друго студио. В случая, тъй като винаги съм имал влечение към киното, предположих, че студио Бояна и Worldwide FX, биха били едно интересно място, от което да науча нещо повече, да се запозная с други хора. Така и направих. Предложиха ми работа в Бояна, където се преместих и прекарах почти година. Там срещах доста интересни предизвикателства: от това да правя matte painting – финални реалистични картини, които застават на зеления екран до бързи концепции и рисунки в помощ на режисьори, дизайнери и т.н. Също така видях и другата страна на филма – не тази да си художник в спокоен офис и целият сет да е пред теб, а тази да се налага нещата се случват уникално бързо и да работиш под голямо напрежение. Там дейностите се развиват по много по различен начин в сравнение с gaming индустрията. 

В момента съм на свободна практика и съм си изградил една база от клиенти, с които работя. Те ме търсят, когато имат проект. Който ми е разгледал портфолиото и сметне, че създаденото от мен е интересно, работя с него. Това е третото коренно различно нещо от предходните две – едно е работа в студио, друго е работа в киното и съвсем различно е на свободна практика.  

Относно бъдещите ми проекти – имам доста идеи за лични проекти. На мен едно от желанията ми за в бъдеще е да имам собствен интелектуален труд от рода на някаква графична новела или нещо, което е с изцяло мои дизайни, разработено от мен за мен. Това обаче е един много дълъг процес – изисква много време писане на бележки, една тетрадка с илюстрации и т.н.

- Каква оценка бихте дал за развитието на художественото, изобразителното и визуалното изкуство в България?

- Оценка не бих могъл да дам, но мога да кажа, че в Българя се раждат доста големи таланти в тази сфера. Едни от най-големите професионалисти в глобален мащаб са българи и те работят по целия свят – Канада, САЩ, а някои остават в България. Всички те работят по големи продукции било то към някое студио или на свободна практика. Отново обаче към чуждестранна фирма, което е доста неприятно, тъй като в чужбина обръщат много повече внимание на такъв тип entertainment (за забавление) продукти и има инвестиции в тях. Компаниите успяват да пораснат до едни огромни величини, докато в България това е едно много трудно занимание – да изградиш печеливша компания без чужди инвеститори. Винаги съм се възхищавал на хората, които успяват да пробият в тази сфера единствено с труд в България, без чужди инвеститори. Доста често те разчитат на собствени средства, което би трябвало да е едно от нещата, които съвсем скоро да се променят. Както казах имаме много таланти в България, които имат желание да се развиват тук, а не в чужбина.

 

- Носи ли Ви рисуването същото удовлетворение, когато стане професия и престане да бъде хоби?

- Да! Особено, когато става въпрос за лични проекти, защото тогава човек не е обвързан със срокове, предварително подготвени guidelines (носики) от съответния работодател. Смятам, че всеки, който е в тази сфера изпитва същото удоволствие от работата си, защото при хората като нас развитието и паричната възвращаемост не е точката, която ни кара да седим там и да се развиваме, а по-скоро интереса и целия pop culture (популярна култура), който е около тази работа като филми, кино, игри, комикси и т.н.