Документален филм улавя магията на планината

Сюжетът разглежда една от най-озадачаващите изследователски мистерии

Ренан Озтюрк е катерач, планинар, фотограф и основно действащо лице в епичния документален филм “Изгубени на Еверест”, който имаше премиера по National Geographic на 6-и август и ще има повторение на 15-и, от 20 часа. Продукцията комбинира високопланински алпинизъм с история, разказана в кадри и разглежда една от най-озадачаващите изследователски мистерии: какво се е случило с Андрю “Санди” Ървин и Джордж Мелъри, които изчезват на 08.06.1924 г., докато изкачват планината? Уликите за разкриването на тази мистерия са замръзнали някъде там, в близост до върха на най-високата планина в света. Специалната едночасова продукция е водена от журналиста, катерач и авантюрист Марк Синът и Ренан Озтюрк. Към тях се присъединява екип от професионални катерачи, които имат общо над 100 години планинарски опит.

- Ренан, кое беше най-трудното нещо при създаването на филма “Изгубени на Еверест”? 
- Най-голямото предизвикателство, свързано с този тип експедиции до Еверест определено е височината. Много трудно е да се обясни подобна ситуация, дори във филм. Начинът, по който аз я описвам е, че щом стигнеш до базовия лагер на около 4000 м. надморска височина, доколкото си спомням, тялото ти бавно започва да умира и имаш ограничено време там, без значение кой си - най-добрият катерач/алпинист на света или просто клиент от Ню Йорк. Трябва много внимателно да използваш времето и енергията си и всяко малко нещо, което правиш е решение от изключителна важност. Ако изразходваш прекалено много от енергията си в началото, може да не стигнеш до върха, ако се разболееш от някаква болест, няма да имаш възможност да се възстановиш достатъчно, за да изкачиш планината в този момент. Така че, до известна степен, е рисковано начинание и има неща, които хората все още не разбират напълно. Може да си се справил много добре по време на едно от пътешествията си, а при друго въобще да не се справиш.

- Как се отразяват промените в климата на планините?
- Определено може да се види промяната на Еверест. През изминалия сезон, когато бяхме там, голяма част от участъците сняг ги нямаше и хората ходеха директно върху камъните с ботушите и приставките си за катерене, което прави прехода много по-труден и опасен. Така има възможност да си навехнеш глезен например. Мисля е важно светът да види какво е състоянието на тези места в момента.

- Имали ли сте ситуации “на живот и смърт” по време на работа? 
- Определено съм се озовавал в много такива ситуации, по-често отколкото би ми се искало, при които имаш усещането, че си на ръба между живота и смъртта. В такъв момент взимаш решения, които биха могли да са последните ти, ако са погрешни. Пример за това е изживяването ми с катеренето, което направихме за продукцията MERU с Джими Чин, когато за малко да ми се случи много сериозен инцидент. Малко след това получих удар на една стена, но продължих да се катеря. Тази ситуация беше различна, защото бяхме малък екип и нямаше никой друг около нас на планината. Мисля, че Еверест за мен беше със сходно ниво на риск, особено в деня, когато имаше неизправност с кислорода ми. Беше много плашещо и имах чувството, че тялото ми спира да функционира. Дори не можех да прехвърля механичното устройството, наречено jumar, от въже на въже, защото усещах как тялото ми изключва, но се опитвах да продължа и да уловя историята. Не знаех дали ще успея да се върна, защото нямах контрол над тялото си и нямах представа какво може да ме събори в този момент.

- Как ще се отрази пандемията на алпинизма?
- Времето ще покаже. Това позволи на планината са си почине от човечеството, което е хубаво. Но има и негативи, защото голяма част от културите в региона разчитат на средствата от туризма, които в момента не се генерират. Надявам се да накара хората да се замислят внимателно, преди да вземат решение да си изкачат в планината и да се отнасят с нея по-скоро като свято място, към което трябва да се подохожда с респект и внимателно да обмисляме какъв е нашият отпечатък там.