Дванадесет български езиковеди и историци участват в изготвянето на официалното ни научно становище в книгата "За официалния език на Република Северна Македония" издадена от БАН.

На 65 страници, ясно и точно нашите учени изреждат факти за идеологията и историята на създаването на "македонски език", с исторически, географски и езиковедски доказателства за същността и етапите на този процес. Книгата бе представена официално за медиите в големия салон на БАН, а цялото и съдържание вече е достъпно и на сайта на БАН.

Репортер на в. "Труд" разговаря с доц. д-р Ана Кочева от Института за български език, с доц. д-р Наум Кайчев от Историческия факултет на Софийския университет и участник в Българо-македонската комисия по спорните исторически въпроси, и проф.д.и.н. Васил Николов, ръководител на проекта за книга.

Доц. д-р Ана Кочева: "Езикът има най-малко три компонента, история на езика, диалектика на езика, книжовност и кодифицираност на езика. В Еврпа има много форми на книжовните езици, румънски се говори в Румъния и в Молдова. Албански се говори в Албания и в Косово и в Северна Македония. Това, че български език се говори извън границите на България не означава, че ние предявяваме териториални претенции към една или друга държава. Така както немски се говори и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария. И никой на говори за австрийски или швейцарски език. Говорят за швейцарски немски, за австрийски немски. Цяла Латинска Америка говори или испански или на португалски, но никой не говори за чилийски, кубински, бразилски, аржентински и прочее езици.

Български език е родовото понятие за езика, а македонски е видово понятие. Как ще етикетират езика си в Република Северна Македония е тяхна работа. Как ще се наричат като народ също си е абсолютно тяхна работа. Това, обаче към което ние имаме претенции е историческата истина за официалната езикова норма, която там е регионална норма на български език. Впрочем, една от многото, защото българският език има цели шест езикови норми, но това е тема за друг разговор.

Темата за езика е много деликатна и когато сме заедно с македонските колеги не я поставяме за разглеждане. Защото и ние и те сме наясно каква е истината, но за съжаление при тях политиката в голяма степен диктува това, което те правят в науката."

Снимки: Цветан Томчев

- Какво бихте казали за ролята на проф. Дина Станишева, майката на бившия ни министър председател Сергей Станишев за ролята и по утвърждаването на македонски като отделен език от българския?

- Доц. д-р Ана Кочева: Няма абсолютно нищо странно в това, тъй като все пак тя през 70-те години работи в духа на съветската езикова традиция, която е била свързана с тогавашната тенденция за обособяването на малките езици, в това число и "македонски език".

- Не тръгват ли от там днешните проблеми с езиковия ни спор със Северна Македония?

- Не, не тръгват, а продължават. Това са коминтерновските директвиви от 30-те, те пък са продължение на идеологията за асимилация на българите още в "Начертание" от сърбиина Илия Гарашанин от 40-те години на 19 век, после Стоян Новакович и разбира се продължават по коминтерновски през 30-те години в Съветския съюз и после Югославия.

- Но, Коминтерна вече не съществува, явно има сили, които повлияват толкова, че на всяка паста за зъби и на вносните перилни препарати да виждаме в указанията за ползване и "македонски език"? Кой направи световно известен и наложи този нов език? Кой го легализира?

- И до ден днешен македонистиката е много агресивна. Изключително много средства се влагат. Във всеки един европейски университет има македонистика. Това са катедри финансирани от Югославия след 1944 година, и от днешните власти в Скопие. Планови мероприятия да се финансират всички подобни новосъздадени институции за отделяне и разграничаване от българското.

- Тази книга не е ли закъснял отговор на толкова продължителна дебългаризираща политика?

- По-добре късно, отколкото въобще да не и се отговаря.

- Вие сътрудничите ли си с европейски лингвистични центрове по въпроса за изкуствения македонски език?

- Може би трябва да дойдете на някой от нашите конференции за да чуете западните слависти какво казват по този въпрос. Ото Кронщайнер има много статии и той прави редица аналогии на македонската ситуация с молдовската. Той казва, че по същия начин както се е ситуирал така да се каже "молдовския" език така се конструира и македонския. В книжката ще прочетете мнения на много чужди специалисти.

Наум Кайчев: В тази книга сме дали някои основни исторически обстоятелства без които трудно би могла да бъде разбрана и езиковата история и езиковото настояще на днешната РСМ. Не е излишно да се повтори и да се знае, че Македония е преди всичко историческа и географска област, а държавата РСМ и географската област Вардарска Македония, друго. И тази разлика е съществена и всички ние трябва да я отчитаме и да разбираме в нашето всекидневие. Всъщност, както спомена проф. Васил Николов едва от 38% от територията на Македония днес е РСМ и това в един от разделите на нашата книга обяснява, че още след 1948 г. този нов официален език на Югославска Македония е бил изоставен в другите части на Македония. Българите от Албания използват българската азбука, българите от Егейска Македония, които са в емиграция също използват българската азбука и местен диалект. Фактически тази нова езикова норма след 1948 година е официална норма единствено на тогавашната югославска Македония, наричана официално Народна Република Македония и Социалистическа република Македония като един от вътрешните езици на югославската федерация. Този езиков въпрос, който сега е актуален, всъщност бе решен през 1999-та, когато имаше подобен езиков спор. Много ясно това е показано в книгата.

- Проф. Николов, представянето на тази книга звучи абсурдно в днешно време, защото едва ли някой сериозен учен се съмнява, че македонският е диалект на българския език? Толкова учени да доказват нещо, което е факт?

Проф. Васил Николов: Странно е, но трябва да го кажем, защото такива странни неща се говорят от другата страна на границта, че човек само се удивлява.

- Кой легализира международно македонския език? Кой го наложи и утвърди?

- Проблемът е много сложен. И ние се питаме защо. В Австрия са говорели австрийски немски, малко по-особен, точно както са разликите в говора тук и отатък границата. Това е опит да се идентифицират като различни от нас. Това им налага да си търсят различен език, различна история. Да не признават, че ние имаме обща история, въпреки, че в договора е написано, че ние имаме обща история, те напоследък, отклонявайки се от договора говорят за "съвместна история", тоест, че сме съществували отделно. Бих ги попитал защо княз Борис изпраща първо Климент, известен после като Климент Охридски, след това Наум именно там. Ако това е някаква друга държава, нямаше да бъдат изпратени там.