Излезе от печат „Сторих път на заек“ от Диана Димих

Ако прочетем новия сборник с миниатюри на Диана Димих „Сторих път на заек“ (изд. „Есексес Пъблишинг“, 2021), ще осъзнаем, че крилете надживяват птицата... Всяко мащабно белетристично произведение първоначално изгрява в съзнанието на своя създател като миниатюра, като лунно отражение на случка, идея, видение, прокраднала се мисъл. А когато проекцията на това лунно отражение се материализира в съзнанието на поет, неизбежно се ражда поетичната проза – граничният жанр, нито поема – нито роман.

Диана Димих обича това превъплъщение – да бъде Ариадна в лабиринта на кратката поетична проза, да извайва тялото на фрагмента или миниатюрата, която може би един ден тя ще развие в по-обемна белетристична композиция, или пък изобразителното и метафорично надграждане ще превърне миниатюрата в стихотворение – изящно стебло, пеещо и плачещо, играещо и страдащо с цялата палитра на природата и душата.

Но не всичко е поезия, не всичко е с благородна осанка, доброто винаги не достига – животът има остри ръбове. Диана Димих не се крие от тях – алегорията е неин любим похват, а кинематографичното зрение помага на авторката да ни разкаже живите истории, вплетени в „Крушата дивачка“, „С корените си прегръщам“, „Старите прозорци“, „Забравената песен на огъня“...

В тази книга ви очакват философските проникновения и житейските размисли на една чувствителна жена, която наблюдава себе си и околните, приятелите и непознатите, зловещите сенки на миналото и топлите предчувствия за бъдещето. Четете и сами ще усетите нейната безхитростна изповед – тя е като онази японска графика, която Диана Димих рисува всяка есен. Това е нейният сезон-причастие: есен – „бременна с пролет”, не шаблонно златна, а синя, с премръзналите пръсти на уличния музикант, когато „слънцето зимува в пламъка на кандилото“.

Афористичната тъкан е толкова богата в тези миниатюри, те нямат нужда от допълнителна стилистична украса. В съзнанието на читателя се вграждат  техните кристални видения. Ето едно от тях: „Само крилете остават, дълговечни като самото летене. Остават, за да надживеят птицата и да оправдаят съществуването ѝ – те, които раждат полета“.

Втората част на сборника „Сторих път на заек“ е своеобразен паноптикум от гласове и лица: за творчеството на Диана Димих са споделили свои аналитични и есеистични мисли десетки видни критици, журналисти и колеги писатели. Тяхната оценка добавя професионални щрихи към  портрета ѝ, който ние вече сме обикнали, четейки нейните 20 издадени досега книги. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура